Йогата от стотици и дори хиляди години се смята за ефикасно решение за подобряване на здравето, засилване на тялото и ума и въздигане на душата. Тази древна форма на физическо упражнение работи в различни части на тялото, за да повиши цялостната му функция и благосъстояние.
Ново проучване, направено от изследователи от университетите в Ковънтри и Радбоуд, Великобритания, твърди, че йогата може също така да повлияе на молекулярните реакции в човешкото ДНК и да предотврати рисковете от определени заболявания.
Интервенциите на ума и тялото като медитация, йога и тай чи могат да помогнат за намаляване на риска от депресия и рак чрез обръщане на молекулярните реакции в ДНК-то. Това може да стане, ако някои от тези техники се практикуват ежедневно, казват още учените.
Стресът е често срещан при градския начин на живот. Той също така е един от водещите фактори за появата на различни видове заболявания. Науката вече доказа, че когато човек е изложен на стресиращо събитие, се активира неговата симпатична нервна система. Това кара тялото да произвежда повече молекули, наречени NF-KB. Те, от своя страна, могат да повлияят на структурата на самите гени.
Молекулите карат тялото да произвежда протеини, наречени цитокини, които причиняват възпаление на клетъчно ниво – реакция, която е полезна като краткотрайна реакция на борба или полет, но ако е устойчива, води до по-висок риск от рак, стареене и психиатрични нарушения като депресия.
Чрез проведени 18 проучвания с участието на 846 участници за повече от 11 години изследователите открили, че регулярното практикуване на йога спира производството на NF-КB и цитокини, което води до обръщане на модела на провъзпалително генно експресиране и намаляване на риска от възпалителни заболявания, застрашаващи здравето и живота на човек.
Йогата оставя в тялото ни един своеобразен молекулярен подпис. Тя обръща ефекта и спира щетите, които стресът ни докарва. Техниката отнема тревогата и променя начина, по който се изразяват нашите гени, като цялостно подобрява здравето ни, споделя водещият изследовател в проучването – професор Ивана Бърич.
