Ако ние сме кубче мрамор, романтичният ни партньор е скулпторът. Той вижда ангела в нас и се опитва да го освободи. В общи линии с това се описва т.нар. Феномен Микеланджело.
Джим Рон, може би най-добрият американски житейски философ, казва, че всеки от нас е средното равнище от петимата души, с които прекарваме най-много от времето си. Когато един от тях е любимият ни човек обаче, влиянието му е много по-голямо от това на останалите.
Когато говорим за влияние, то невинаги означава нещо лошо. Ако човекът наистина ни обича, то той ще ни прави по-добри хора. Именно това явление в човешките взаимоотношения, изследвано преди почти 20 години, се нарича Феномен Микеланджело.
Терминът се появява за пръв път през 1999 г. Основната идея е, че всяка личност е сформирана отчасти от възприятията и поведението на най-близкия си партньор. На подсъзнателно ниво партньорът ни се явява скулптор, който ни помага да се превърнем в личността, която и двамата виждаме като наше идеално Аз. И докато личният стимул невинаги е достатъчен, партньорът е безценният фактор, който ни помага това да стане реалност.
За своята известна скулптура на Давид творецът Микеланджело казва: Видях ангела в мрамора и дълбах, докато не го освободя. По същия начин всеки от нас е парчето мрамор, в което партньорът вижда ангела. И ако е правилният, ще даде всичко от себе си, за да го освободи. Феноменът е реален и е подкрепен от куп проучвания.
Според екипа на тексаския университет Саутърн Методист, когато вижданията и стремежите ни за нас съвпадат с тези на романтичният ни партньор, той се явява ангелчето на рамото ни. Ето защо той ни помага да вървим към себеусъвършенстването, което е от полза и за двамата във връзката.
Феноменът Микеланджело изумява и с още нещо. При него партньорът ни помага да постигнем идеалното си Аз, а не идеалното Аз, което той иска да бъдем. Никой не може да бъде променен в насока, която не съвпада с вижданията му.
Малко са хората, които са достатъчно силни, за да се справят сами. Да вървиш само към своя идеал и да постигаш висоти без чужда помощ – това е почти невъзможно. Като социално същество човек се нуждае от подкрепа и когато я получи от най-близкия си човек, то няма как да е по-щастлив.
В стремежа си да служим на любимия обаче трябва да сме внимателни. Феноменът Микеланджело има своята противоположност и тя се нарича Феномена на синята боровинка. При него партньорът събужда дявола в нас. Той излиза и сее разруха. При него основната идея е, че романтичните партньори изкарват най-лошото един в друг. Тези връзки не са рядкост, но трябва да се прекратяват, преди някой да е пострадал.
