След като са прекарали инсулт, пациентите традиционно се подлагат на терапия, която тренира краката им. Целта е да се научат да ходят отново и да пазят баланса. Ново проучване, публикувано в Списани по неврофизиология, установи, че редовното упражняване на ръцете също може да помогне за раздвижване след инсулт.
Изследователи от Университета във Виктория в Канада установили, че пациентите с мозъчен инсулт, които са правили умерено интензивно ритмично раздвижване на рамото в продължение на 30 минути три пъти седмично, са се представили значително по-добре при ходене след пет седмици обучение. Участниците са на възраст между 57 и 87 години и всички са претърпели удар между седем месеца и 17 години по-рано.
За да се измерят подобренията в ходенето, изследователите са участвали в три теста преди и след тренировка. Тест 1 измерва докъде участниците са ходили за шест минути. Тест 2 записва колко бързо са ходили на 10 метра. Тест 3 определя колко време е нужно на пациентите да ходят 15 метра, след като са седели в продължение на 20 минути, след това да се върнат в изходна позиция и да седнат отново.
Участниците показали по-добри резултати след специалните упражнения след инсулт по всички тези тестове, особено след при тест три.
Подобренията в ходенето, балансирането и мускулната активност, наблюдавани в проучването, доказват, че комбинираните циркулярни движения на ръцете и краката успешно могат да раздвижат пациентите с инсулт.
Причината упражненията за ръце да помагат на краката и респективно ходенето е невропластичността или способността на мозъка да се адаптира. Мозъкът е много динамичен орган и има способността до известна степен да се преструктурира през целия си живот.
Този вид рехабилитационни интервенции влияят на части от мозъка, които се занимават със соматосензорна кора, но оказват влияние и на моторната кора (частта, която се занимава с доброволното движение).
Циркулацията на рамото създава ефект на невропластичност. Така че, когато нервите в ръцете на пациентите са активирани, те може да са стимулирали функцията на друго място в тялото, за да компенсират зоните, повредени от инсулт, като по този начин помагат при уменията за ходене.
Заради резултатите изследователите вярват, че до няколко години успеваемостта на възстановяването след инсулт може да се повиши с 60%.
Разбира се, най-добрият начин да се сведе до минимум въздействието на инсулт е да разпознавате признаците му предварително и да намерите навременна лекарска помощ.
