Сърцето на възрастния човек бие с честота от седемдесет и два удара в минута, което прави 3 600 000 пъти в годината и 2, 5 милиарда пъти по време на целия живот.
Трябва да оставите крана в кухнята да тече четиридесет и пет години с пълна сила, за да се излее количество вода, равно на количеството кръв, която изпомпва сърцето за човешки живот със средна продължителност.
Обемът на кръв, който помпа сърцето, може да варира в много широк диапазон – от пет до тридесет литра на минута.
Всеки ден сърцето изработва достатъчно енергия, че с нея да се задвижи автомобил, който да премине тридесет и два километра. За целия живот на човек сърцето изработва енергия, която е достатъчна за полет до Луната и обратно.
Сърцето изработва свои собствени електрически импулси и затова може да продължи да тупти дори когато е отделено от тялото – това се получава само докато получава достатъчно количество кислород.
Честотата на сърдечните свивания, известна като пулс, при бебетата в утробата на майката е два пъти по-бърза от тази на възрастните хора – около сто и четиридесет удара в минута.
Когато плодът стане на дванадесет седмици, сърцето му помпа по двадесет и осем литра кръв дневно.
Сърцето снабдява с кръв почти всички 75 трилиона клетки на човешкото тяло. Кръвоснабдяването не присъства само в нашата роговицата на очи.
Пет процента от запасите кръв се намират в сърцето, двадесет процента – в мозъка и централната нервна система, двадесет и два процента отиват са в нашите бъбреци.
Сърцето издава туптене, когато се затварят сърдечните клапи. Сърцето започва да тупти четири седмици след като плодът е заченат и не спира до смъртта.
Древните египтяни смятали, че сърцето, както и другите органи могат да бъдат премествани в тялото със силата на мисълта.
Платон смятал, че мисленето се заражда в мозъка, а чувствата – в сърцето, като е имал предвид, че това става буквално в органа.
Стетоскопът бил изобретен, когато френският доктор Рене Ланек установил, че е твърде неудобно да слуша туптенето на сърцето на пациентки с големи гърди.
Древногръцкият лечител Ерасистратус, живял през трети век преди новата ера, бил първият, който изказал предположение, че сърцето работи като помпа.
