Множествената склероза представлява хронично възпалително автоимунно заболяване. Това е едно от най-честите заболявания на централната нервна система /главния и гръбначния мозък/.
Засяга както възрастни, така и по-млади хора. Множествената склероза се характеризира с плаки на демиелинизация, които са разпръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък. Това заболяване има голямо социално значение, като най-голяма степен на заболеваемост се отчита в Северна и Централна Европа, северните части на САЩ и Нова Зеландия. Младите хора са най-рисковият контингент за проява на множествена склероза, в периода от най-ползотворните години на своя живот.
Все още съществуват редица неизвестни относно множествена склероза. Не може да се предвиди кой ще се разболее, но може да се каже кой има риск да развие заболяването. Както вече споменахме, младите хора са един от най-рисковите контингенти.
Симптомите обикновено се появяват във възрастта между 20 и 40 години. Множествената склероза много рядко се развива преди 15 години или след навършването на 50. Жените развиват заболяването два пъти по-често от мъжете. Хората, живеещи в области с умерен климат, също боледуват по-често. Колкото по-близо до Екватора е дадената област, толкова по-малко са случаите на множествена склероза. Бялата раса е по-предразположена към развитие на коварното заболяване.
Видове множествена склероза
Пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза – това е най-често срещаната форма. В началото повечето от болните страдат от нея, засяга около 80% от всички пациенти. Атаките на болестта са последвани от периоди на възстановяване, които се наричат ремисии.
Доброкачествена форма – започва като пристъпно-ремитентната форма, с леки и малко на брой атаки, както и периоди на пълно възстановяване. Не е изключено да минат 20 години преди да се разгърне нов пристъп на болестта.
Първично-прогредиентна форма на множествена склероза – това е рядка форма, която засяга около 10% от пациентите. Тук симптомите се влошават още със самото започване на болестта. Настъпва прогресивно инвалидизиране.
Вторично-прогредиентна форма – след няколко атаки и периоди на ремисия започва прогресивна фаза на влошаване. Приема се, че това е по-напреднала форма на множествена склероза.
Причини за множествена склероза
Какво точно причинява множествената склероза е една от най-големите медицински загадки. Обсъжда се ролята на редица фактори, но точната причина все още не е ясна.
Съществуват хипотези за ролята на вирусните инфекции и развитието на имунен отговор към ангажирането от инфекцията клетки, по време на което се увреждат и собствени структури и тъкани.
Може би множествената склероза се причинява от някои бавно действащи вируси, а може и да е забавена реакция към някой вирус. Изследователите вярват, че заболяването е резултат от съвместното действие на редица фактори.
Околната среда също играе определена роля. Вече видяхме, че множествена склероза възниква по-често в страни с умерен климат, отколкото в страни с топъл.
Счита се, че множествената склероза до определена степен е наследствена болест. Това е установено главно чрез изследвания, направени върху еднояйчни близнаци. Членове на семейства, в които има болен, имат по-висок риск, отколкото при другите хора.
Някои определят възникването на множествената склероза като резултат от автоимунно заболяване. Смята се, че в определен момент имунната система на тялото може да се активизира и да атакува собствени клетки.
В заключение може да се обобщи, че няма една единствена причина за възникването на множествена склероза. Изглежда някои хора имат по-висок риск от заболяване поради наличие на генетична предиспозиция, която се предава с поколенията.
Симптоми при множествена склероза
Процесите на увреждане и възстановяване могат да се развиват многократно през определени интервали от време. Какви симптоми ще възникнат зависи от мястото, в което е започнал възпалителният процес и какви структури от нервната система са засегнати.
Симптомите варират при различните пациенти, като някои болни може да не развият симптоми за различно дълъг период от време. Други пък развиват само част от типичните симптоми. Най-характерните прояви на заболяването са няколко.
Сетивните нарушения са характерни за множествената склероза. Те включват хипестезии, болка, парестезии /тръпнене, мравучкане/. Появява се чувство за преминаване на електрически ток по гърба. Някои болни съобщават за нетипични сетивни оплаквания, като чувство на студ или затопляне на крайниците.
С течение на времето се развива оптичен неврит с намаление на зрението, както и загуба на цветното зрение, най-често само на едното око. Появяват се двойно виждане, нарушение в очните движения. Двигателните нарушения, причинени от множествената склероза включват скованост и слабост, загуба на мускулна сила, поява на патологични рефлекси. Настъпват промени в мускулния тонус, както и координационни нарушения – тремор, скандиран говор, промени в походката.
Множествената склероза причинява остри или хронични болки, сексуални проблеми /загуба на сетивност, импотентност/. Един от най-характерните симптоми на заболяването е умората. Става въпрос за хронично чувство за умора, което може да се асоцира с депресия.
Диагностициране на множествена склероза
Прави се магнитно-резонансно изследване на гръбначен и главен мозък, което дава възможност да се диагностицират уврежданията на бялото мозъчно вещество. Изследването, наречено провокирани потенциали дава възможност да се проверят обективно функциите някои влакна и нервни пътища.
Лумбалната пункция пък дава възможност да се отчетат промени в албумина, общия белтък и клетките. За съжаление нито едно изследване не е напълно категорично доказателство за наличие на множествена склероза. Именно поради тази причина диагнозата трябва да бъде съвкупност от анамнеза, данни от неврологичен статус и резултати от назначените изследвания.
Лечение на множествена склероза
За съжаление не съществува медикамент, който може да излекува това сериозно заболяване. Съществуват само такива препарати, които повлияват симптомите или променят тежестта на отделните пристъпи. Използват се кортикостероиди, имунодулатори, имуносупресори и др.
Употребата на хранителни добавки трябва да започне още в началните етапи на болестта. Целта на тези добавки е да стимулира активността на антиоксидантите в организма и да окажат защита на възприемчивите нервни клетки от негативния ефект на свободните радикали. Укрепващата сила на ценни нутриенти като витамини Е и С е силно осезаема. Тези витамини имат силата да забавят вредата, която е нанесена на нервните тъкани.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
