Забравя за мен, когато наоколо има други хора
редакция:
Здравейте. Пиша тук за първи път и се надявам да получа ценни съвети, защото съм много обърката. С приятеля ми сме заедно от 2 години, всичко върви страхотно, разбираме се подкрепяме се. Връзката ни е от разстояние, но това не е пречка за нас, виждаме се всяка седмица, но идва момент, в който аз започвам да си мисля работи които не знам как да му обясня или поне така си мисля, за да него нараня.
Например снощи той имаше гости, не очаквам да ми обръща някакво специално внимание, но сякаш като има друг човек около него забравя за моето съществува или поне аз така си мисля, защото той не ми споделя, че си мисли за мен дори когато няма възможност да е с мен. А на мен ми е криво, защото само вечер мога да се чуя с него или да му пиша понеже е на работа. Когато му кажа, че нещо ми е криво или нямам настроение той ме оставя сама с думите"щом ти е криво стой си сама". Нормално е може би от време на време да си мисля че съм пренебрегната, но ме изразявам това чувство, защото той ме оставя и не ме изслушва, понеже мисли че не съм права.
Да, може би в мен е вината той постоянно се опитва да е с мен, но някак не ми достига. Звучи тъпо, но тези неща който си мисля ме нараняват, защото той не ми отделя време да ми обясни че греша, че не е така. Явно аз не мога да намеря общ език за това с него. Като изключим този проблем, ако мога така го на кажа, връзката ни е перфектна. Моля за съвет, как да постъпва в тези ситуации, как да му обясня че трябва да ме изслуша, той си мисли, че това което се върти в главата ми е глупост. Може и глупост да е, но ме наранява когато не я споделя с него и той не ми покаже нещата както са.
Например снощи той имаше гости, не очаквам да ми обръща някакво специално внимание, но сякаш като има друг човек около него забравя за моето съществува или поне аз така си мисля, защото той не ми споделя, че си мисли за мен дори когато няма възможност да е с мен. А на мен ми е криво, защото само вечер мога да се чуя с него или да му пиша понеже е на работа. Когато му кажа, че нещо ми е криво или нямам настроение той ме оставя сама с думите"щом ти е криво стой си сама". Нормално е може би от време на време да си мисля че съм пренебрегната, но ме изразявам това чувство, защото той ме оставя и не ме изслушва, понеже мисли че не съм права.
Да, може би в мен е вината той постоянно се опитва да е с мен, но някак не ми достига. Звучи тъпо, но тези неща който си мисля ме нараняват, защото той не ми отделя време да ми обясни че греша, че не е така. Явно аз не мога да намеря общ език за това с него. Като изключим този проблем, ако мога така го на кажа, връзката ни е перфектна. Моля за съвет, как да постъпва в тези ситуации, как да му обясня че трябва да ме изслуша, той си мисли, че това което се върти в главата ми е глупост. Може и глупост да е, но ме наранява когато не я споделя с него и той не ми покаже нещата както са.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари