Губя най-обичаните от мен хора, отчаяна съм

Здравейте. Малко ми е странно, че пиша тук за моите проблеми, защото аз съм много консервативен човек. Рядко говоря за моите проблеми и сама се справям с тях, но както и да е.

От 3 години насам губя най - близките си и обичани хора. Като, че ли ми дойде малко в повечко. Преди 2 години починаха мои трима приятели, миналата година почина леля ми, сега майка ми се разболя, а и вчера разбрах, че вуйчо ми има тъмор в главата и не му остава много живот.

Знам, че ще кажете, че такъв е живота, всички умираме в крайна сметка, но най - тежкото е, че аз съм от три години в Испания и не съм могла да съм близо до моите хора.

Мъжът ми не ми помага, вместо да ми дава кураж, той ми се ядосва, че се тревожа прекалено много. Вярвам много в бог, но често си задавам въпроса, защо ме изпрати толкова далеч от всички, това ли ми е наказанието.

Защото бях в града и си имах страхотна работа и бях до близките си, но това е дълга история, така и попаднах тук. Човек не може да избяга от съдбата си.

Моля се на бог поне вуйчо ми да доживее повече, за да го видя след два месеца.