Губя най-обичаните от мен хора, отчаяна съм

Губя най-обичаните от мен хора, отчаяна съм
Снимка: ezine.bg
Здравейте. Малко ми е странно, че пиша тук за моите проблеми, защото аз съм много консервативен човек. Рядко говоря за моите проблеми и сама се справям с тях, но както и да е.

От 3 години насам губя най - близките си и обичани хора. Като, че ли ми дойде малко в повечко. Преди 2 години починаха мои трима приятели, миналата година почина леля ми, сега майка ми се разболя, а и вчера разбрах, че вуйчо ми има тъмор в главата и не му остава много живот.

Знам, че ще кажете, че такъв е живота, всички умираме в крайна сметка, но най - тежкото е, че аз съм от три години в Испания и не съм могла да съм близо до моите хора.

Мъжът ми не ми помага, вместо да ми дава кураж, той ми се ядосва, че се тревожа прекалено много. Вярвам много в бог, но често си задавам въпроса, защо ме изпрати толкова далеч от всички, това ли ми е наказанието.

Защото бях в града и си имах страхотна работа и бях до близките си, но това е дълга история, така и попаднах тук. Човек не може да избяга от съдбата си.

Моля се на бог поне вуйчо ми да доживее повече, за да го видя след два месеца.


Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

Изпрати
Letty
Letty
24.08.2015 19:48
Здравей!Съжалявам ,за боката ,която изпитваш....Всъщност с нея ставаш по-силна.Всеки един човек си има път, уроци от които се учи и расте. Болестта също е път за самия човек. Учи го да превъзмогва себе си и да бъде силен.Ти знаеш много добре това, разбираш го и точно с това можеш да им помогнеш, дори и от разстояние - с разбиране,вяра и много любов.Със силата,че си това, което си и бидейки такава им вдъхваш кураж и сила.Понякога една елементарно изслушване на болката на отстрещния човек е много повече, отколкото да сме непрекъснато със него.Животът е чудо!Емоциите, преживяванията са част от пътя.Бъди силна!:)
0
0
stzabv
stzabv
03.01.2014 05:26
не си единствената която страда така че се стегни
0
0
angel
angel
20.05.2012 23:41
никога не губи вяра и надежда че все някога някаде ще видиш любимите си хора!
0
0
galina
galina
08.03.2011 01:55
Благодаря ти мила, за коментара, но всичко това го правя.
0
0
Nivea
Nivea
06.03.2011 11:29
Ходете в църквата и се молете за близките си от време на време, палете свещи и за живите, и за умрелите. Четете от време на време библията - това ще Ви даде необходимата утеха. Пийте повече билкови чайове, нека и близките Ви да пият такива - те дават сили, и психически, и физически. Телефонирайте по-често с близките си в България, пращайте им редовно пари и колети с подараци - така ще бъдете винаги една част от техния живот и те ще чувстат, че сте с тях и ги обичате и се грижите за тях, макар и от разстояние. Някои телефонни компании в чужбина предлагат flat rate и по този начин може да се телефонира неограничено на твърда и непроменлива такса на домашните телефони в България (не на GSM-ми). Останалите неща - кой ще живее, колко и дали ще се разболее от лоша болест или не - това е в божиите ръце.
0
0