Изневерих и май не съжалявам

Здравейте, ще ви обясни накрадко моята история. Моля ви, не ме съдете, защото няма с кого да споделя. Ако споделя дори със сестра ми, ще ме осъдят жестоко от сорта че нямам морал. Имам си приятел от 3 години с който живеем заедно. Той е много мил, но е марионетка на техните. Преди време те ме обидиха жестоко и едва ли не ме изкараха, че съм използвачка като живея с него, а той поиска да живея с него. Никога не съм се замисляла за изневяра, но май любовта ми към него изчезна.

Те ме обиждат, а той никого не ме защити пред тях. Огорчена съм от него , защото нито им живея на техните под покрива, нито пък той самия ме издържа-само той да работи и всъщност след толкова време заедно той никога не ме е защитил в нищо. Моето мнение му влиза през едното ухо, а му излиза през другото. А, каквото каже мама и веднага се върши.

Проблемът ми е, че в моята работа дойде един нахакани и много напорист тип. С него все се базикаме и когато той е покрай мен забравям за всичко. Днес когато бях в службата правих опис в една стая и той дойде. Най нахално почна да ме целува и опипва и да ви каже че въобще не ми беше неприятно.

Ако аз не го бях спряла и не се бях осъзнала щях да стигна до края, и исках да стигна до края. Така не се бях чувствала от доста отдавна. Жива и истинска. Може да беше, и да е груб и арогантен, но запали живота в мен. Не знам, хора, чувствам се объркана, но не се чувствам виновна. Да си позволя ли тая лудост.