Бащата на детето или новият любим?
редакция:
Здравейте. Ще разкажа моята история и ще помоля за съвет как да постъпя, понеже съм раздвоена.
На 31 г. от гр. София съм. Имам дете на 4 години. Живея на семейни начала с нейния баща, който е с 20 г. по-голям от мен. Той от своя страна има още 2 деца от други две жени, като едното дете е на 25 години, другото е на 11 години.
Заедно сме от 8 години. Откакто забременях нещата между нас не вървят. Започна да се държи грубо и арогантно. Разделяхме се и се събирахме "в името на детето ни". При една от разделите ни, даже си позволи да ми посегне.
В крайна сметка, простих му и нещата между нас се успокоиха и заживяхме добре, до момента, в който аз реших да имам още едно дете. В началото той не беше съгласен, но постепенно се нави и опитите ни започнаха. За съжаление до момента са неуспешни, което мен доста ме изнервя и напряга. Колкото повече време минава и не става, толкова мъжът ми си намира доводи да ми каже, че "не ни било писано", "не трябвало да се случва" и тем подобни неща, които допълнително ме напрягат и изнервят.
В същото време миналата година случайно се срещнах с мъж, с когото преди години сме имали приятелски взаимотношения, тип "Здравей. Как си? ". Пътищата ни се бяха разминали, той от своя страна има също две деца, на 12 и 8 години.
През последните няколко месеца възобновихме отношенията си, но до момента са само приятелски. Чувствам се адски странно и откачено, защото от една страна правим опити с мъжът ми за второ детенце, от друга страна, усещам, че това се превръща в едно механическо бебеправене, тоест като че ли чувствата между нас започнаха да изстиват. Той твърди, че ме обича и иска да бъде с мен.
От другата страна стои другия мъж, който се влюби в мен и иска да заживеем заедно. Приема ме с детето, иска да бъдем заедно и да градим бъдещо си, като години, той е с 10 г. по-голям от мен.
Чувствам се адски объркана как да постъпя, няма как това да го споделя нито на семейство, нито на приятели, затова моля за страничен съвет как да постъпя.
Относно чувствата ми към новия мъж - за момента те са платонически, но започнах да усещам привличане, може би и влюбване.
На 31 г. от гр. София съм. Имам дете на 4 години. Живея на семейни начала с нейния баща, който е с 20 г. по-голям от мен. Той от своя страна има още 2 деца от други две жени, като едното дете е на 25 години, другото е на 11 години.
Заедно сме от 8 години. Откакто забременях нещата между нас не вървят. Започна да се държи грубо и арогантно. Разделяхме се и се събирахме "в името на детето ни". При една от разделите ни, даже си позволи да ми посегне.
В крайна сметка, простих му и нещата между нас се успокоиха и заживяхме добре, до момента, в който аз реших да имам още едно дете. В началото той не беше съгласен, но постепенно се нави и опитите ни започнаха. За съжаление до момента са неуспешни, което мен доста ме изнервя и напряга. Колкото повече време минава и не става, толкова мъжът ми си намира доводи да ми каже, че "не ни било писано", "не трябвало да се случва" и тем подобни неща, които допълнително ме напрягат и изнервят.
В същото време миналата година случайно се срещнах с мъж, с когото преди години сме имали приятелски взаимотношения, тип "Здравей. Как си? ". Пътищата ни се бяха разминали, той от своя страна има също две деца, на 12 и 8 години.
През последните няколко месеца възобновихме отношенията си, но до момента са само приятелски. Чувствам се адски странно и откачено, защото от една страна правим опити с мъжът ми за второ детенце, от друга страна, усещам, че това се превръща в едно механическо бебеправене, тоест като че ли чувствата между нас започнаха да изстиват. Той твърди, че ме обича и иска да бъде с мен.
От другата страна стои другия мъж, който се влюби в мен и иска да заживеем заедно. Приема ме с детето, иска да бъдем заедно и да градим бъдещо си, като години, той е с 10 г. по-голям от мен.
Чувствам се адски объркана как да постъпя, няма как това да го споделя нито на семейство, нито на приятели, затова моля за страничен съвет как да постъпя.
Относно чувствата ми към новия мъж - за момента те са платонически, но започнах да усещам привличане, може би и влюбване.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Сложна е ситуацията за конкретен отговор при тази информация. Бих посъветвала да не бързате с 2ро дете от мъж, в който имате съмнение относно общото ви бъдеще. Помислете спрямо действията, отношението и бъдещите виждания на другия мъж. Само, за да имате 2ро дете, защото искате не е достатъчно. Важно е децата да растат с любов и разбирателство. Бъдете разумна и щастлива! Вярвам, че ще вземете правилното решение! ?