За мен ли е

Нали знаете всеки има своята любов. Онази, която не отминава. Седи си и ни напомня за себе си през дългите самотни нощи.

Бях малка, когато се влюбих истински и от тогава само него обичам. Минаха години и той винаги беше част от живота ми. Излизахме заедно, но нищо повече. Имаше две сериозни връзки. И след всяка и по време на всяка ми звънеше.

Много пъти ме е търсел, а аз съм се правила на недостъпна. Но и той много ми го е връщал. След известно време си хванах приятел. Много добро момче. Ходихме около година. Но нещата не бяХа такива каквито си ги представях. Нямаше я тръпката.

Разделихме се. И след известно време излезнахме с въпросното момче. И спахме заедно. Около година продължи нашата закачка. Около година правехме секс без да сме си някакви.

Но моите чувства така и не отслабнаха. Той го знаеше това, но нищо не правеше по въпроса. А колко пъти ми е казвал, че всичко свършва, но ме след дълго пак ми е звънял. И в момента се намирам в такъв етап. Какво да правя? Да го оставя ли, или да продължа да си излизам с него, но без да очаквам нещо сериозно.