Да обичаш мъж с дете! Изкоренете тази любов
редакция:
Здравейте, момичета искам да споделя моята история, за да предпазя, или поне да накарам да се замислите дали си струва да обичате и да поддържате връзка с разведен мъж с дете! Много бивши съпруги ще ме хулят, като прочетат моята история, но целта ми е, да ми олекне на душата и моят опит да накара много жени да ценят себе си, и да разберат, че да избереш и направиш жертва за някого заради любов, това е равносилно да унищожиш твоята личност!
Запознах се с Христо, покрай една наша позната и се влюбих в него. Отношението му към мен и фактът че срещнах мъж, който иска да създаде семейство и търси жена, с която да градят едно бъдеще, ме накара да го обичам. Аз съм разведена но нямам дете, защото бившият ми имаше проблем с наркотиците, той също е разведен, но има дете, което е при бившата му съпруга!
Преди да се оженим и заживеем заедно, го попитах какви са му отношенията с бившата му? Изпитва ли още чувства към него? Виждат ли се, а детето как би приело баща му да е с друга жена? Той ми каза че с бившата му съпруга не го свързва вече нищо, че не се виждат и че освен по причина детето той не контактува с нея!
Детето нямало проблем той с кого живее и пр., преди да се преместя при него, го помолих да каже на детето му, и той ми каза че той е баща и не е длъжен да дава отчет на детето. Всичко изглеждаше ОК, и че с бившата вече не ги свързва чувства!
Докато, бившата му не започна да му звъни и да му държи сметка че той тях ги е забравил, защо не е казал поне на детето, че си има нова жена и пр. Тогава не знам изпитах, той го каза че е някаква ревност спрямо бившата му жена и нямало как, тя да не му звъни, а аз се почувствах някак си странно като трети човек в едно семейство и, че аз съм причина баща и дете да не се виждат.
Друго нещо детето му въобще не идва при него, което ме кара да си мисля че причината съм аз. Само да уточня, че аз не съм причина те да се разделят и тяхната раздяла се е случила много преди мен. Но, това чувство че аз съм третият човек ме измъчва. Все пак, те имат общо минало и с тази жена го свързва много повече отколкото с мен, ме разболява.
А и допълнение свекървата се намесва с рода, да не ревнувам и че тая жена нямало на кого да разчита за детето, влошава нашите отношения. Той се дължи лошо с мен, що се отнася, до бившата му жена ме кара да се чувствам зле, много зле.
И, така мили момичета, любов не е само достатъчна в една връзка! Преди да се влюбите в мъж с дете, трябва да сте наясно че трябва да приемете че, във вашата връзка ще сте трима! Дори и да му родите, бившата винаги ще е на първо място в сърцето му. Ще, трябва да се съобразявате с капризите й, и да сте наясно че ще го делите с нея. И, всеки път когато са заедно ще се измъчвате, както той го каза от голяма ревност и ще трябва да приемете че ще ви боли.
Някой, ако е изпаднала в подобна ситуация моля да ми даде съвет, защото така наречената голяма ревност, аз не я искам и това чувство унищожава предимно мен. Обичам го лудо, но аз съм на второ място, все пак съм втората, не първата му любов. Остава ми още да добавя, че детето е на 17 години, достатъчно голямо и самостоятелно, ако има нужда от нещо да звънне на баща си, да каже татко имам нужда от това, или онова, а тя използва и най малкото, да му звъни, ако трябва да се ходи някъде за детето, трябва задължително да се качат заедно в една кола, въпреки че тя си има собствен транспорт.
Когато тя звънне, не е че детето има нужда от нещо, а се започва че той тях ги е забравил, не че той детето си е забравил. И въпреки, че детето е голямо, не се казва, че детето има нужда, а, че ние имаме нужда.
Мили момичета, ако нямате деца и се влюбите в мъж с дете, моят съвет е изкоренете тази любов, защото, такава любов ще ви унищожи и предимно вие трябва да правите компромиси, дори и с гордостта и достойнство си, че сте тази която е след първата му любов.
Каквото и да направите, дори и да му родите дете, мъжът ви ще е винаги вярното кученце на бившата, защото тя ще го манипулира че първородното е ощетено защото те са се разделили без дори да сте причината за тази раздяла. Ще ви карат да се чувствате виновни и натрапник в техните общи спомени и грешки.
Запознах се с Христо, покрай една наша позната и се влюбих в него. Отношението му към мен и фактът че срещнах мъж, който иска да създаде семейство и търси жена, с която да градят едно бъдеще, ме накара да го обичам. Аз съм разведена но нямам дете, защото бившият ми имаше проблем с наркотиците, той също е разведен, но има дете, което е при бившата му съпруга!
Преди да се оженим и заживеем заедно, го попитах какви са му отношенията с бившата му? Изпитва ли още чувства към него? Виждат ли се, а детето как би приело баща му да е с друга жена? Той ми каза че с бившата му съпруга не го свързва вече нищо, че не се виждат и че освен по причина детето той не контактува с нея!
Детето нямало проблем той с кого живее и пр., преди да се преместя при него, го помолих да каже на детето му, и той ми каза че той е баща и не е длъжен да дава отчет на детето. Всичко изглеждаше ОК, и че с бившата вече не ги свързва чувства!
Докато, бившата му не започна да му звъни и да му държи сметка че той тях ги е забравил, защо не е казал поне на детето, че си има нова жена и пр. Тогава не знам изпитах, той го каза че е някаква ревност спрямо бившата му жена и нямало как, тя да не му звъни, а аз се почувствах някак си странно като трети човек в едно семейство и, че аз съм причина баща и дете да не се виждат.
Друго нещо детето му въобще не идва при него, което ме кара да си мисля че причината съм аз. Само да уточня, че аз не съм причина те да се разделят и тяхната раздяла се е случила много преди мен. Но, това чувство че аз съм третият човек ме измъчва. Все пак, те имат общо минало и с тази жена го свързва много повече отколкото с мен, ме разболява.
А и допълнение свекървата се намесва с рода, да не ревнувам и че тая жена нямало на кого да разчита за детето, влошава нашите отношения. Той се дължи лошо с мен, що се отнася, до бившата му жена ме кара да се чувствам зле, много зле.
И, така мили момичета, любов не е само достатъчна в една връзка! Преди да се влюбите в мъж с дете, трябва да сте наясно че трябва да приемете че, във вашата връзка ще сте трима! Дори и да му родите, бившата винаги ще е на първо място в сърцето му. Ще, трябва да се съобразявате с капризите й, и да сте наясно че ще го делите с нея. И, всеки път когато са заедно ще се измъчвате, както той го каза от голяма ревност и ще трябва да приемете че ще ви боли.
Някой, ако е изпаднала в подобна ситуация моля да ми даде съвет, защото така наречената голяма ревност, аз не я искам и това чувство унищожава предимно мен. Обичам го лудо, но аз съм на второ място, все пак съм втората, не първата му любов. Остава ми още да добавя, че детето е на 17 години, достатъчно голямо и самостоятелно, ако има нужда от нещо да звънне на баща си, да каже татко имам нужда от това, или онова, а тя използва и най малкото, да му звъни, ако трябва да се ходи някъде за детето, трябва задължително да се качат заедно в една кола, въпреки че тя си има собствен транспорт.
Когато тя звънне, не е че детето има нужда от нещо, а се започва че той тях ги е забравил, не че той детето си е забравил. И въпреки, че детето е голямо, не се казва, че детето има нужда, а, че ние имаме нужда.
Мили момичета, ако нямате деца и се влюбите в мъж с дете, моят съвет е изкоренете тази любов, защото, такава любов ще ви унищожи и предимно вие трябва да правите компромиси, дори и с гордостта и достойнство си, че сте тази която е след първата му любов.
Каквото и да направите, дори и да му родите дете, мъжът ви ще е винаги вярното кученце на бившата, защото тя ще го манипулира че първородното е ощетено защото те са се разделили без дори да сте причината за тази раздяла. Ще ви карат да се чувствате виновни и натрапник в техните общи спомени и грешки.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари