Мъжът ми май е влюбен в сестра си
редакция:
Здравейте!
Реших да се допитам до вас, защото вече си мисля че полудявам. Та така:
Мъжа ми има две сестри. С едната обаче е по-близък, даже малко сякаш прекалено. На всичкото отгоре и живеем заедно с нея.
Дълго време си мислех, че аз си внушавам, но честно казано не намирам отношенията им за нормални.
Неведнъж съм го питала дали е сигурен коя от двете ни му е жена, и коя - сестра.
Може да е ужасно бесен или сърдит, но щом тя се появи веднага усмивката е на лицето му. Онзи ден тя ме накара да го събудя, той беше адски бесен дори ми се разкрещя и ме обиди, а като отиде при нея започнаха да си говорят спокойно и да се смеят заедно. Нямаше и помен от раздразнение, макар че му обясних че тя ме е накарала да го събудя.
Неведнъж се е случвало мъжа ми да ми каже че не може да говори по телефона на работа, или ако звънна за нещо да бърза да затвори. В същото време много пъти съм го хващала че си е говорил със сестра си по 30-40 минути в работно време.
Неведнъж съм ги заварвала и вкъщи да си шушукат, а като ме видят и двамата се изнервят.
Постоянно крият някакви неща, имат си някакви техни тайни.
Понякога просто излизат само двамата и ги няма с часове, в което няма нищо лошо по принцип, ако не броим това че винаги се измъкват тайно, скришно и се прибират също толкова потайно. Бяхме се изнесли само двамата за няколко месеца, период в който аз живеех на друго място а той почти всяка вечер прекарваше вкъщи със сестра си, говорейки си цяла нощ.
Ако се осмеля да кажа нещо против сестра му, мъжът ми не просто се дразни - той побеснява, започва да ме обвинява, обижда, прави всичко по силите си да ме уязви и да ме натъжи.
В същото време съм ги чувала двамата как говорят за мен, че нищо не правя, че съм мързелива и тн. Казвал ми е, че тя е по-добра от мен, по-мила, повече го разбира, всичко го прави по-добре от мен, включително и че се грижи за детето ни по-добре от мен. С две думи тя е най-добрата, а аз за нищо не ставам, и и завиждам.
От него знам, че преди аз да започна да идвам на гости у тях те двамата са спели на едно легло. Няколко пъти разбрах, че аз като си тръгна сутринта тя идвала и си лягала до него на моето място.
Последните няколко пъти като се скарахме с него, пак отива да спи в леглото на сестра си, въпреки че има и други свободни стаи в къщата.
Каквото тя каже е закон, и той може да умира но ще изпълни това което тя е казала.
С другата му сестра отношенията му не са такива. Там няма тайни, няма шепнене, няма разговори насаме. Затова и се чудя тук какво нередно има.
Заклевам се, на моменти си мисля че е влюбен в тази си сестра, или обсебен или и аз не знам.
Не знам как да подходя в случая, говорила съм много пъти с него на тази тема, обяснявала съм че се чувствам изолирана, че ме пренебрегва заради нея, че отношенията им не ми се виждат нормални. Понякога уж ме разбира, уж осъзнава някакви грешки в поведението, уж ще променя нещо, но накрая всичко си е по старому. Не спирам да се чувствам така, сякаш аз съм му някаква роднина дето им се е натресла в къщата и само се пречка, а тя е половинката му в живота.
Започвам да се замислям просто да се изнеса, и да ги оставя да си живеят двамата, щастливо.
Вие какво бихте ме посъветвали?
Реших да се допитам до вас, защото вече си мисля че полудявам. Та така:
Мъжа ми има две сестри. С едната обаче е по-близък, даже малко сякаш прекалено. На всичкото отгоре и живеем заедно с нея.
Дълго време си мислех, че аз си внушавам, но честно казано не намирам отношенията им за нормални.
Неведнъж съм го питала дали е сигурен коя от двете ни му е жена, и коя - сестра.
Може да е ужасно бесен или сърдит, но щом тя се появи веднага усмивката е на лицето му. Онзи ден тя ме накара да го събудя, той беше адски бесен дори ми се разкрещя и ме обиди, а като отиде при нея започнаха да си говорят спокойно и да се смеят заедно. Нямаше и помен от раздразнение, макар че му обясних че тя ме е накарала да го събудя.
Неведнъж се е случвало мъжа ми да ми каже че не може да говори по телефона на работа, или ако звънна за нещо да бърза да затвори. В същото време много пъти съм го хващала че си е говорил със сестра си по 30-40 минути в работно време.
Неведнъж съм ги заварвала и вкъщи да си шушукат, а като ме видят и двамата се изнервят.
Постоянно крият някакви неща, имат си някакви техни тайни.
Понякога просто излизат само двамата и ги няма с часове, в което няма нищо лошо по принцип, ако не броим това че винаги се измъкват тайно, скришно и се прибират също толкова потайно. Бяхме се изнесли само двамата за няколко месеца, период в който аз живеех на друго място а той почти всяка вечер прекарваше вкъщи със сестра си, говорейки си цяла нощ.
Ако се осмеля да кажа нещо против сестра му, мъжът ми не просто се дразни - той побеснява, започва да ме обвинява, обижда, прави всичко по силите си да ме уязви и да ме натъжи.
В същото време съм ги чувала двамата как говорят за мен, че нищо не правя, че съм мързелива и тн. Казвал ми е, че тя е по-добра от мен, по-мила, повече го разбира, всичко го прави по-добре от мен, включително и че се грижи за детето ни по-добре от мен. С две думи тя е най-добрата, а аз за нищо не ставам, и и завиждам.
От него знам, че преди аз да започна да идвам на гости у тях те двамата са спели на едно легло. Няколко пъти разбрах, че аз като си тръгна сутринта тя идвала и си лягала до него на моето място.
Последните няколко пъти като се скарахме с него, пак отива да спи в леглото на сестра си, въпреки че има и други свободни стаи в къщата.
Каквото тя каже е закон, и той може да умира но ще изпълни това което тя е казала.
С другата му сестра отношенията му не са такива. Там няма тайни, няма шепнене, няма разговори насаме. Затова и се чудя тук какво нередно има.
Заклевам се, на моменти си мисля че е влюбен в тази си сестра, или обсебен или и аз не знам.
Не знам как да подходя в случая, говорила съм много пъти с него на тази тема, обяснявала съм че се чувствам изолирана, че ме пренебрегва заради нея, че отношенията им не ми се виждат нормални. Понякога уж ме разбира, уж осъзнава някакви грешки в поведението, уж ще променя нещо, но накрая всичко си е по старому. Не спирам да се чувствам така, сякаш аз съм му някаква роднина дето им се е натресла в къщата и само се пречка, а тя е половинката му в живота.
Започвам да се замислям просто да се изнеса, и да ги оставя да си живеят двамата, щастливо.
Вие какво бихте ме посъветвали?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
- Нищо не мога кажа по въпросът ти, но ще говоря с брат ми. Не е добре да те изолира и да се съобразява само с мен.
Говорих с брат ми и се разбрахме, че той трябва да ѝ обръща нужното внимание. Брат ми е мъжко момче, повика я и в мое присъствие и се извини. После ѝ каза историята. тя беше доста афектирана, стана и ни остави. Брат ми се понесе след нея. Вечеряхме заедно, както винаги и аз се оттеглих да спя. За моя изненада към полунощ се появи снаха ми и попита:
- Ще ни приемеш ли при теб да спим?
- Идвайте.
Доста години минаха от тогава, но те са си вс заедно, доста са сплотени и не ме игнорират, макар че и аз съм вече семейна. Е, моят още не знае, но се надявам да му кажа.