Влюбена съм в женен мъж
редакция:
Здравейте!
Може би първото нещо, което си мислите като прочетете заглавието е, че аз съм поредната малка лигла, която се опитва да развали нечие семейство. Всъщност обаче нещата не стоят точно така.
Аз съм съвсем нормално момиче на 20 години. Проблемът ми е, че съм влюбена в един мъж. Той е на 26 и е женен. Като цяло никога не сме били много близки с него, но имаме доста общи познати. За пръв път го видях в едно кафене и от онзи момент го харесах. Той беше на една от съседните маси, а аз не можех да спра да го гледам, имаше нещо хипнотизиращо в него. Той също забеляза, че го наблюдавам. Малко по-късно разбрах, че се познават с моята приятелка.
После започнахме да излизаме в обща компания и много бързо видях, че е женен. Той нито се е опитвал да ме сваля, нито е показвал, че се интересува от друга жена освен от съпругата си. Оказа се, че дори чакат бебе. Знам, че никога няма да има нещо между нас, дори и не искам да си го мечтая, когато знам, че ще има дете. Не бих пожертвала детството на едно невинно същество заради моето щастие, аз самата съм изпитала това.
Баща ми изневеряваше на майка ми с години. Но дори и да исках той не би ме пожелал, а и не бива. Толкова ми е тежко да го гледам как е щастлив с нея, как аз никога няма да бъда на нейното място, как той никога не би ме обикнал. А аз толкова много го обичам.
Искам да го виждам често, сякаш ми доставя удоволствие да се наранявам. Не го познавам много, а съм толкова привързана. Чудя се това любов ли е или просто си поставям един възвишен идеал за мъж, който никога не мога да имам? Раздвоена съм. Искам да го обичам, но и искам да го забравя. Какво да правя?
Може би първото нещо, което си мислите като прочетете заглавието е, че аз съм поредната малка лигла, която се опитва да развали нечие семейство. Всъщност обаче нещата не стоят точно така.
Аз съм съвсем нормално момиче на 20 години. Проблемът ми е, че съм влюбена в един мъж. Той е на 26 и е женен. Като цяло никога не сме били много близки с него, но имаме доста общи познати. За пръв път го видях в едно кафене и от онзи момент го харесах. Той беше на една от съседните маси, а аз не можех да спра да го гледам, имаше нещо хипнотизиращо в него. Той също забеляза, че го наблюдавам. Малко по-късно разбрах, че се познават с моята приятелка.
После започнахме да излизаме в обща компания и много бързо видях, че е женен. Той нито се е опитвал да ме сваля, нито е показвал, че се интересува от друга жена освен от съпругата си. Оказа се, че дори чакат бебе. Знам, че никога няма да има нещо между нас, дори и не искам да си го мечтая, когато знам, че ще има дете. Не бих пожертвала детството на едно невинно същество заради моето щастие, аз самата съм изпитала това.
Баща ми изневеряваше на майка ми с години. Но дори и да исках той не би ме пожелал, а и не бива. Толкова ми е тежко да го гледам как е щастлив с нея, как аз никога няма да бъда на нейното място, как той никога не би ме обикнал. А аз толкова много го обичам.
Искам да го виждам често, сякаш ми доставя удоволствие да се наранявам. Не го познавам много, а съм толкова привързана. Чудя се това любов ли е или просто си поставям един възвишен идеал за мъж, който никога не мога да имам? Раздвоена съм. Искам да го обичам, но и искам да го забравя. Какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
52
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Поиграла си малко и преди живота да те набие жестоко, отиди си. И си потърси свои играчки и приятели.
Съвета ми е да си насочиш енергията и харесването в друга посока и може да даде резултат. :)