На 19 съм, а майка ми ме бие и тормози

колкото по-бързо се изнесеш, по-добре. Най-важното е да победиш страха в себе си, който е насаждала през годините. Напред продължават само смелите. След като я напуснеш не бъди наивна и не вярвай на този и онзи. Хората са много различни и биха могли да раняват и помагат. Затова, нали знаеш, защо на вълка му е дебел врата? Защото си върши работата сам! Никога не се доверявай някому на 100%! Винаги имай резервна алтернатива! Съветвам те да не говориш никому въобще за нейното съществуване, или умело да сменяш темата! Когато му дойде времето можеш да споделиш за различия уж и толкоз. Много е трудно, защото никак не е комфортно да бъдеш съжалявана! Враговете ти ще чоплят раната. Затова, да те няма, далеко от нея и без много шум! Уведоми полицията чрез дознание, за да не ти дава новия адрес, ако те търси. Попитай имаш право на безплатна юридическа помощ. С нея не споделяй нищо и не говори! Тихо се изнеси, а по писмен път не ти, а полицията, или адвокат, ще я уведоми! Много е важно, защото може и да реве, да кълне, по всякакъв начин ще се опитва, да те убеди, че ще се промени. Може би се чудиш, как така ти е биологична майка, а е жестока с теб? Приеми го като изпитание за твоята смелост! Не всеки може да победи страха! Направи си план- работа, квартира и т.н. Организирай живота си! Хората освен да те съжаляват, не могат да ти помогнат! Пиша ти на базата на собствения си опит! И при мен беше така, даже бях в кома заради майка си! Всички ме съжаляваха, но какво от това? Сега съм далеко от това същество, никой не знае и не пита за нея и съм относително добре. Пиша относително, защото и до днес на зряла възраст пия хапчета заради съществото! Затова действай, времето тече! Ще се радвам, ако се справиш! Аз се справих със закъснение! Ти се мобилизирай, докато е време! Вярвам и знам, че ще успееш! Бъди щастлива и се усмихвай, хората обичат щастливите! Другите ги натоварват! Затова, горе главата и усмивка

Аз също смятам,че ако ти посегне трябва да и отвърнеш.При мен имаше ефект.Бях на 22,работех,учех,абсолютно сама се издържах.Вършех домакинската работа,гледах и човек на легло и накрая крива и виновна за всичко.Отвърнах,посегнах и не на майка ми,а на баща ми,след което се изнесох.Единственото за което съжалявам е,че това не го направих по-рано.Баба ми,мир на праха и,казваше:Всеки ще си намери църква,където да се прекръсти.Действай и не се чуди.

Аз на твое място бих отвърнала като посегне другия път. Сигурно ще завалят обиди сега по мой адрес, ама казвам си мнението. Кое и дава право да удря? А и ти си пълнолетна. Събери си нещата и се махни, ако има къде да идеш.

Аз съм майка на дъщеря, която се изнесе, когато навърши 18 години...отиде да живее с човек 13 години по-голям от нея, наркоман, крадец, който не работи и е лежал в затвора...не казвам, че ние сме идеалните родители, казват го хората (съседи, роднини, приятели, учители - всички, които ни познават)...искахме да и купим самостоятелен апартамент, кола, да я издържаме да учи, да и помагаме в живота, да и дадем някакъв старт, но тя предпочита да е с него...крадецът, лъжецът, бившият затворник...все още се надявам, че ще порасне и ще разбере кой и мисли доброто и кой мисли за нейното бъдеще...дано да не е късно, когато го осъзнае. Скоро претърпях операция...дори не знаех дали ще продължа да живея или животът ми ще приключи до тук...дори сега, когато пиша това сълзите ми текат...обичам я много и живея за мига, в който тя ще приключи тази връзка. Навърши ли човек 18...никой...дори родителите му не могат да контролират живота му. Така, че миличка ако майка ти се държи така, както пишеш, с теб просто и заяви, че ще напуснеш дома си, а тя да прави каквото си иска...няма сила, която да те върне...ти си пълнолетна и сама решаваш как да живееш!

zada nese skarate i da si zapazite otnu6eniqta sednete i pogovorete tova e edin ot nai dobrite variqnti spodelete si vzaimno problemite az sam na 24 i se iznesox ot na6te na 18godini no bez da se karame za6toto pomo6 nqma da polu4i6 ot nepoznat a samo ot semeistvoto si obesni i 4e ve4e si golqma i ima6 nujda da izliza6 popitai q kakvo e ma4i i se opitai da e razbere6 i ti i da i pomogne6 sas problema i razpredelete si domakinskata rabota i taka nqma da se karate

В същност на 19г майка ти няма права и власт над теб.Ако искаш да се изнесеш просто трябва да се вземеш в ръце.Да започнеш работа за да можеш да се издържаш.Дори и с полиция и сьд,щом си навършила 18г никой не може да те принуди да направиш каквото и да е.

Prosto trqbva da napravish nqkoi krachki v jivota pri tazi.sitoacia.mahnise.ot.tam.i.badi.shtasliva.trqbva.da.sviknesh
.bez.tqx.ili.ostani.tam.i.im.badi rop
A.nai.dobree.e.da.si.umash.licni.postransto.ti.si.palmolet.na
Mlada.sigorno.i.krasiva.naposnigi.i.badi.shtasliva...

Съчувствам ти. Знам какво е, само дето при мен тормозът бе от баща ми и започна в ученически години, и продължи до 20 и няколко. Забрани, заплахи, скандали, побоища. Съсипа ми психиката, после трудно се доверявах на мъжете, и трудно се реших да се омъжа. Подобни душевно-болни хора страшно вредят на психиката на жертвите си. Махай се навреме, желая ти здраве и спокоен живот!

На 19 години ако не знаеш какво можеш и какво не можеш,скоро няма да се научиш! Вземи си нещата и се изнеси,и вече у вас отиваш само на гости!

Най-вероятно майка ти има проблем със себе си, който не може да реши и както се казва си го изкарва на тебе...достатъчно голяма си....просто вземи живота в ръцете си, както сме направили всички ние...няма лесно, но поне ще замениш едните проблеми с други:)Успех!!