Майка ми не иска и да чуе за мен

Това, което те е сполетяло в крехките години ще те направи по-силна! Подобни изпитания са за силните личности! Не се отчайвай, живота е пред теб! Имам деца, много ги обичам и немога да си представя как една майка може да се държи така. А може би тя има нужда от помощ... Но не от твоята, а на специалист. От тук нататък живота ти е в твоите ръце и съм сигурна, че ще се справиш! Деца като теб се справят по-добре в животаживота и ще се поучат от грешките /в случая/ на майка ти. Желая ти успех и да си създадеш прекрасен живот!

Az sashto imah podobna situacia, ne se razbirah s nito edin ot roditelite mi, prosto reshih che gi niamam, premestih se y si namerih rabota, podkrepiahme se sas sestra mi vav vsichko dokato mina esna godina bez da gi vijdam y bez da si govorim.Edin den napravo otidoh y nas y im kazah che ne iskam nishto samo da si pogovorim.Togava im kazah za vsichko koeto me boli che se e sluchilo y vsichko onova koeto mnogo pati sam iskala da kaja no ot strah poneje sa mnogo strogi sam si premalchavala.Taka te sashto spodeliha svoeto mnenie y beshe prekrasno da govorim bez da vikame, da se obijdame.Ot togava vsichko se promeni y sega sme kato priateli y mnogo ni pomagat.Moiat savet e da se opitash ako imash vazmojnost da se otdelish y da im dadesh vreme.Posle idi y pogovori sas tiah ako te priemat ok ako ne priemi go za fact y tolkoz na sila nishto ne stava no nedei da jiveesh s maka.Dostatachno udari ni dava jivota ta da gi vzimame y ot sobstvenata si familia!Na nas ni beshe super sas sestra mi dokato si biahme na otdelno.Nadiavam se da vsichko da ti se ppdredi .Uspeh.

Не плачи, когато Бог иска да даде на някого нещо по- голямо той му отнема всичко за да го изпита. Приеми го това като духовен изпит.тогава когато чувстваш че ваичко ти е отнето, когато си най- самотна Госпопод е до теб. Той е единственият ти приятел който няма да те напусне никога- дори и в ада да отидеш той ще те последва. Вярвай в Бог и знай че те чакат по- добри дни.

Имам подобна ситуация, аз скъсах много нерви и изгубих много време да се опитвам да се разбирам с майка ми, Не значи, че те обича или е добър човек само защото ти е майка

Потърси Бог,чети Словото!!! Никога няма да останеш сама.

Аз съм момиче на разведени родители,но това е станало като съм била бебе.С родителите ми не се разбирах нито с единия нито с другия,но ми се налагаше да си комуникирам с тях.Баба ми ме отгледа,образова и ми даде всичко което ми беше нужно.Аз израстнах станах по голяма когато баба ми почина и ми беше много трудно след това защото нямах от никои подкрепа нито от маика ми нито от баща ми .Те никога не са ми давали пари за излизания,закуски в училище бях лишена от много нормални неща.Като станах на 20 си намерих работа в чужбина след 2 години тарсене и не се поколебах ЗАМИНАХ!И така доволна съм от избора си.Според мен ти няма да подобриш отношенията си с маика си .Но е хубаво да поддържаш връзка с братчето си да се виждаш с него.При повечето случаи двама разведени родители насъскват децата единия срещу другия.Брат ти е по малак и едва ли усазнава правилната страна но като поотрасне всичко ще му се изясни.

Миличка, поплачи си на спокойствие и после ще видиш колко е хубаво, че си достатъчно голяма, за да не се налага да понасяш всичките глупости на родителите си. Ситуацията в момента те прави много по-силна и способна да се справяш с живота си.
Създай си свой живот, с хубави хора, избери си професия и си направи нещата така че ти да се чувстваш добре. И остави проблемите на родителите си - на тях!

Помисли какво искаш ти в личен и професионален план. Отиди в университет (ако не си), намери си работа и си живей живота,а който иска ще бъде част от него. А ,майка ти и родата и се държат много детински, не знам какво да те посъветвам, проблема е в тях. Просто бъди силна и вярвай в себе си

Аз съм на 15 и съм в същата ситуация.Имам по - малки брат и сетсра и от година и половина сама ги гледам.Наще се разделиха преди година и половина и тогава почнахме да се караме с майка ми и при нас се стигаше до бой, все мен изкарваше виновна, всяка вечер е при приятеля си и изобщо не я е грижа как сме аз,брат ми и сестра ми.. Идва само един път в седмицата да оставя пари и това е, а пък на баща му изобщо не му пука за нас.Това ме накара до порастна много и се опивам да напаравя така, че на брат ми и сестра ми нищо да не им липсва.Искам само да ти кажа да бъдеш много силна и да не се предаваш.Учи и си намери хубава работа.. подреди си живота както казаха по - долу и никога недей да оставяш братчето си.Подкрепяй го и му помагай!! :)

Аз искам да се включа от другата страна. В смисъл като човек ,който има прекрасна майка и не си представя живота без нея. Първо искам да отбележа,че с баща ми са разделени.От много години.Той и е създавал много проблеми,направил и е много мизерии,но въпреки всичко никога не ни е забранила да го виждаме и никога не ни е говорила лошо за него.Даже за празниците тя ни кара да му звъним.Та мисълта ми е ,че колкото и да се чувства предадена майка ти каквото и да си направила ти (ако има нещо такова) понеже не знам ситуацията....нейното държание не го оправдава нищо. Излишно е да ти казвам да не страдаш.Кой не би страдал за родителя си.Но може би е по добре да стоиш по далеч от нея,за да не те наранява.Гаджето ми има подобен проблем с майка си.Той е страхотен човек.Умен добър,кротък,а тя го подлудява. Обижда го постоянно и какво ли не. Не знам какви са тези майки.Аз няма да кажа нищо лошо за твоята,защото каквато и да е си е твоя,но мисля че след като тя се държи така,ти като по голяма трябва да се вземеш в ръце и да дадеш на братчето си това,което ти не си имала. Топли майчини грижи и внимание. Ще ти се наложи,тоест вече ти се е наложило да пораснеш бързо,но занапред това ще ти е от полза. Избърши очите,не плачи за нея.Обичай братчето си,подкрепяйте се.Работи си,или учи.Подреди си живота. И не се самонаранявай заради чужди грешки. Усмивки от мен. :)

Здравей! Трудно е да се дават съвети отстрани, има много специфични и скрити моменти.
Важно е да не страдаш толкова. Тя се държи така, защото си мисли, че децата й трябва да я подкрепят безрезервно, чувства се предадена.
Аз съм преживяла подобно нещо, но още по-драстично - не ме искаха и двамата след развода. Живеех по квартири, работех и учех. В университета се запознах с бъдещият си съпруг. Винаги съм се пазела да не постъпвам с децата си така, както майка ми постъпваше с мен.Имах за модел свекърва ми, която беше всеотдайна и любяща майка и баба и станах като нея.
След години се оказа, че майка ми е шизофреничка, лежа в психиатрия. Никога не бях допускала, че е болна,не й личеше. Беше ми втълпено, че съм лоша дъщеря...и изблиците й на агресия тя обясняваше с развита непоносимост към мен и лошия ми характер.
Имам прекрасно семейство, подхождам с разбиране към децата си и се радвам, че ги възпитах добре.
Никога не съм се отчайвала, а съм била подлагана на зверски физически и психически натиск и мъчения. Оцелях, защото вярвах, че Бог ще ми помогне,защото знаех, че не съм направила нищо от това, в което майка ми ме обвиняваше. Благодаря на Бога!
Бъди силна и обичаща и всичко ще се нареди!
Намери си нови приятели, които да те разбират.
Успех! :)

Моята история е подобна.Приеми факта, че майка ти е психопат -човек,неспособен да изпитва енпатия или в частност изпива чувства към определени индивиди.Тя не е добре, тя е тази,която ти е длъжна,а не ти на нея. Откакто татко почина се чувствам като кръгъл сирак. Аз отдавна съм родител и знам, че аз съм длъжна на детето си,не то на мене, защото ние не питаме децата,а ги създавам без тяхната роля.Дълго плаках заради несправедливостите и обвиненията към баща ми и мен. Сега знам, че не трябва да съм като нея, а и никога не съм била.
Приятели,които не те разбират са псевдоприятели, радвай се, че си се отървала от тях. ще се оправиш,времето лекува. Щесрещнешнови приятели,ще срещнеш любовта и един ден щебъдешпрекрасна майка. След многосълзи и отблъсквания от нейна страна,след кончината на баща ми,ми стана ясно,чеположението е непоправимои равих безразличие. Желая ти успех и щастие! Ще бъдеш обичана и го заслужаваш!

Напълно те разбирам. Само човек, който е изпитал това знае за какво иде реч. Аз съм на мнение, че НЕ дължим нищо на родителите си. ТЕ са ДЛЪЖНИ да ни гледат, защото ТЕ са решили да ни създадат! Не казвам да си неблагодарна, но в никакъв случай не се чувствай длъжна. До колкото разбирам все пак баща ти те иска, което е достатъчна причина да си силна. Фактът, че майка ти, или гаджето, или прителите са те "забравили" ми ок... то си е за тях, има причина да си останат в миналото. Що се отнася до по-млакия ти брат... ще мине време и сам ще разбере. Аз като теб също плаках много време, много нощи, чудех се защо, какво съм направила грешно, беше ми тежко... сама срещу света. Истината е, че ти нямаш вина. Повярвай ми, ще мине време и ще усетиш колко по-силна си! Ти не можеш да оправиш счупеното между родителите ти, но това което можеш да направиш е ти да не се "счупиш". Ще дойде щастието, това положение сега при теб е за да те научи на нещо. Не забравяй, че единственото нещо, което НЕ можеш да направиш е да върнеш времето. Животът е един (както казват) затова не позволявай тъгата и болката от неща, независещи от теб, да почернят младостта ти. Бих ти оставила мейл, на който можеш да ми пишеш, но формата за коментари не позволява, затова просто ще кажа - бъди силна! Има поговорка, която гласи "Седни на брега на реката и зачакай, съвсем скоро труповете на твоите врагове ще минат по течението". Разбира се поговорката е метафора и иде да рече, че ако имаш търпението, скоро нещата ще се обърнат. Не знам майка ти дали ще те потърси, но знам че някой ден ще проима нужда от теб! Убедена съм на 100%! Тогава ти ще си тази, която ще зададеш въпроса "Какво искаш от мен?" и можеш да затвориш. Защото (друга поговорка) "каквото повикало - такова се обадило". Успех миличка!

Разбери защо са се разделили, но не заемай страна. И майка ти и баща ти имат своите причини, проблеми и според мен заемайки позиция в спора, ти си обидила майка ти. Не е редно, това е жената, на която дължиш живота си. И не те мрази, няма майка, която да мрази децата си. Това е единствения човек, който ще те обича винаги и ще предпочете теб пред себе си. Не го забравяй. Същото се отнася и до баща ти, опитай се да оправиш взаимоотношенията си с нея без да разваляш тези с баща си. В крайна сметка това са родителите ти и на тях дължиш всичко, ама всичко и никога няма да можеш да им се отблагодариш както заслужават.
Пожелавам ти да оправите отношенията си, защото ще дойде момент, в който ще се самообвиняваш, ако не сте. Поздрави.

Хващай живота си в ръце и не се измъчвай за хора, които не заслужават!!!

Ама кой ги измисля постояно тези сълзливи истории---пълна глупост

Не съжалявай, дори да ти е майка, тя просто е лош човек. Мойта майка почина , но никога не ме е обичала, винаги гледаше за сестра ми , лиши ме от много блага в полза на сестра ми , но повярвай ми сега пък тя не е щастлива, само напред твоята любов и щастие те чакат. Успех.

здравей биь искал да се запознаем и да поговорим сега ще ти кажа че това е неина воля но помни че някой ден ще те потарси

ЗДРАВЕЙ МИЛА БИХ ИСКАЛА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ И ПОГОВОРИМ

да се запознаем лицно ще се радвам :)