Майка ми не иска и да чуе за мен
редакция:
Здравейте, аз съм на 18 . . . през 2010 бях 10-ти клас майка ми изгони баща ми от вкъщи малко по късно забрани на мен и брат ми да го виждаме. С нея не се разбирахме и преди да се разделят постоянно се карахме за нещо, но това като че ли ми дойде в повече. На следващия ден си събрах нещата и отидох при него.
След 1 година те се събраха, беше към края на 11 клас. През тази 1 година майка ми не говореше с мен, от една страна ми беше добре не ме разбирайте погрешно . . . нямаше с кои да се карам (а с нея сме стигали и до бои и то в много случай ).
Много хора казаха, че ще направим ремонт в къщата на майка ми ще мине и балът ми. И пак ще се разделят - точно така и стана - вече 3 месеца с тате сме при баба (майка му ), а къщата е в окаяно състояние. Сещам се как дадох всичките пари, който събрах от бала за ремонт, а сега когато затварям вратата върху мен пада мазилка.
За тези 3 месеца майка не ми се е обадила и 1 път, аз и звънях, а тя ме попита "какво искаш от мен " и ми затвори. Брат ми е на 13 години не иска да говори нито с мен, нито с тате. Отчаяна съм никой не се сеща за мен. На 30 мин. път съм от стария си дом, никои от семейството не говори с нас (от страна на мама) дори и "приятелите ми ", гаджето всички някак ме забравиха.
Винаги съм била силна, за първи път от 4-5 години плаках на погребението на баба ми през ноември 2012, а сега плача почти всяка вечер. Вече не знам коя съм и какво искам . . . .
След 1 година те се събраха, беше към края на 11 клас. През тази 1 година майка ми не говореше с мен, от една страна ми беше добре не ме разбирайте погрешно . . . нямаше с кои да се карам (а с нея сме стигали и до бои и то в много случай ).
Много хора казаха, че ще направим ремонт в къщата на майка ми ще мине и балът ми. И пак ще се разделят - точно така и стана - вече 3 месеца с тате сме при баба (майка му ), а къщата е в окаяно състояние. Сещам се как дадох всичките пари, който събрах от бала за ремонт, а сега когато затварям вратата върху мен пада мазилка.
За тези 3 месеца майка не ми се е обадила и 1 път, аз и звънях, а тя ме попита "какво искаш от мен " и ми затвори. Брат ми е на 13 години не иска да говори нито с мен, нито с тате. Отчаяна съм никой не се сеща за мен. На 30 мин. път съм от стария си дом, никои от семейството не говори с нас (от страна на мама) дори и "приятелите ми ", гаджето всички някак ме забравиха.
Винаги съм била силна, за първи път от 4-5 години плаках на погребението на баба ми през ноември 2012, а сега плача почти всяка вечер. Вече не знам коя съм и какво искам . . . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 13
53
47
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Създай си свой живот, с хубави хора, избери си професия и си направи нещата така че ти да се чувстваш добре. И остави проблемите на родителите си - на тях!