Майка ми не иска и да чуе за мен
АнонименНовак
Здравейте, аз съм на 18 . . . през 2010 бях 10-ти клас майка ми изгони баща ми от вкъщи малко по късно забрани на мен и брат ми да го виждаме. С нея не се разбирахме и преди да се разделят постоянно се карахме за нещо, но това като че ли ми дойде в повече. На следващия ден си събрах нещата и отидох при него.
След 1 година те се събраха, беше към края на 11 клас. През тази 1 година майка ми не говореше с мен, от една страна ми беше добре не ме разбирайте погрешно . . . нямаше с кои да се карам (а с нея сме стигали и до бои и то в много случай ).
Много хора казаха, че ще направим ремонт в къщата на майка ми ще мине и балът ми. И пак ще се разделят - точно така и стана - вече 3 месеца с тате сме при баба (майка му ), а къщата е в окаяно състояние. Сещам се как дадох всичките пари, който събрах от бала за ремонт, а сега когато затварям вратата върху мен пада мазилка.
За тези 3 месеца майка не ми се е обадила и 1 път, аз и звънях, а тя ме попита "какво искаш от мен " и ми затвори. Брат ми е на 13 години не иска да говори нито с мен, нито с тате. Отчаяна съм никой не се сеща за мен. На 30 мин. път съм от стария си дом, никои от семейството не говори с нас (от страна на мама) дори и "приятелите ми ", гаджето всички някак ме забравиха.
Винаги съм била силна, за първи път от 4-5 години плаках на погребението на баба ми през ноември 2012, а сега плача почти всяка вечер. Вече не знам коя съм и какво искам . . . .
След 1 година те се събраха, беше към края на 11 клас. През тази 1 година майка ми не говореше с мен, от една страна ми беше добре не ме разбирайте погрешно . . . нямаше с кои да се карам (а с нея сме стигали и до бои и то в много случай ).
Много хора казаха, че ще направим ремонт в къщата на майка ми ще мине и балът ми. И пак ще се разделят - точно така и стана - вече 3 месеца с тате сме при баба (майка му ), а къщата е в окаяно състояние. Сещам се как дадох всичките пари, който събрах от бала за ремонт, а сега когато затварям вратата върху мен пада мазилка.
За тези 3 месеца майка не ми се е обадила и 1 път, аз и звънях, а тя ме попита "какво искаш от мен " и ми затвори. Брат ми е на 13 години не иска да говори нито с мен, нито с тате. Отчаяна съм никой не се сеща за мен. На 30 мин. път съм от стария си дом, никои от семейството не говори с нас (от страна на мама) дори и "приятелите ми ", гаджето всички някак ме забравиха.
Винаги съм била силна, за първи път от 4-5 години плаках на погребението на баба ми през ноември 2012, а сега плача почти всяка вечер. Вече не знам коя съм и какво искам . . . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (25)
Изпрати
Това, което те е сполетяло в крехките години ще те направи по-силна! Подобни изпитания са за силните личности! Не се отчайвай, живота е пред теб! Имам деца, много ги обичам и немога да си представя как една майка може да се държи така. А може би тя има нужда от помощ... Но не от твоята, а на специалист. От тук нататък живота ти е в твоите ръце и съм сигурна, че ще се справиш! Деца като теб се справят по-добре в животаживота и ще се поучат от грешките /в случая/ на майка ти. Желая ти успех и да си създадеш прекрасен живот!
6
0
Az sashto imah podobna situacia, ne se razbirah s nito edin ot roditelite mi, prosto reshih che gi niamam, premestih se y si namerih rabota, podkrepiahme se sas sestra mi vav vsichko dokato mina esna godina bez da gi vijdam y bez da si govorim.Edin den napravo otidoh y nas y im kazah che ne iskam nishto samo da si pogovorim.Togava im kazah za vsichko koeto me boli che se e sluchilo y vsichko onova koeto mnogo pati sam iskala da kaja no ot strah poneje sa mnogo strogi sam si premalchavala.Taka te sashto spodeliha svoeto mnenie y beshe prekrasno da govorim bez da vikame, da se obijdame.Ot togava vsichko se promeni y sega sme kato priateli y mnogo ni pomagat.Moiat savet e da se opitash ako imash vazmojnost da se otdelish y da im dadesh vreme.Posle idi y pogovori sas tiah ako te priemat ok ako ne priemi go za fact y tolkoz na sila nishto ne stava no nedei da jiveesh s maka.Dostatachno udari ni dava jivota ta da gi vzimame y ot sobstvenata si familia!Na nas ni beshe super sas sestra mi dokato si biahme na otdelno.Nadiavam se da vsichko da ti se ppdredi .Uspeh.
1
1
Не плачи, когато Бог иска да даде на някого нещо по- голямо той му отнема всичко за да го изпита. Приеми го това като духовен изпит.тогава когато чувстваш че ваичко ти е отнето, когато си най- самотна Госпопод е до теб. Той е единственият ти приятел който няма да те напусне никога- дори и в ада да отидеш той ще те последва. Вярвай в Бог и знай че те чакат по- добри дни.
11
0
Имам подобна ситуация, аз скъсах много нерви и изгубих много време да се опитвам да се разбирам с майка ми, Не значи, че те обича или е добър човек само защото ти е майка
6
2
Потърси Бог,чети Словото!!! Никога няма да останеш сама.
6
10
глупости с какво ще помогне това???още ли не сте разбрали че няма бог няма нищо,каквото си направиш в живота това е...
12
8
Аз съм момиче на разведени родители,но това е станало като съм била бебе.С родителите ми не се разбирах нито с единия нито с другия,но ми се налагаше да си комуникирам с тях.Баба ми ме отгледа,образова и ми даде всичко което ми беше нужно.Аз израстнах станах по голяма когато баба ми почина и ми беше много трудно след това защото нямах от никои подкрепа нито от маика ми нито от баща ми .Те никога не са ми давали пари за излизания,закуски в училище бях лишена от много нормални неща.Като станах на 20 си намерих работа в чужбина след 2 години тарсене и не се поколебах ЗАМИНАХ!И така доволна съм от избора си.Според мен ти няма да подобриш отношенията си с маика си .Но е хубаво да поддържаш връзка с братчето си да се виждаш с него.При повечето случаи двама разведени родители насъскват децата единия срещу другия.Брат ти е по малак и едва ли усазнава правилната страна но като поотрасне всичко ще му се изясни.
9
0
Миличка, поплачи си на спокойствие и после ще видиш колко е хубаво, че си достатъчно голяма, за да не се налага да понасяш всичките глупости на родителите си. Ситуацията в момента те прави много по-силна и способна да се справяш с живота си.
Създай си свой живот, с хубави хора, избери си професия и си направи нещата така че ти да се чувстваш добре. И остави проблемите на родителите си - на тях!
Създай си свой живот, с хубави хора, избери си професия и си направи нещата така че ти да се чувстваш добре. И остави проблемите на родителите си - на тях!
17
1
Помисли какво искаш ти в личен и професионален план. Отиди в университет (ако не си), намери си работа и си живей живота,а който иска ще бъде част от него. А ,майка ти и родата и се държат много детински, не знам какво да те посъветвам, проблема е в тях. Просто бъди силна и вярвай в себе си
3
0
Аз съм на 15 и съм в същата ситуация.Имам по - малки брат и сетсра и от година и половина сама ги гледам.Наще се разделиха преди година и половина и тогава почнахме да се караме с майка ми и при нас се стигаше до бой, все мен изкарваше виновна, всяка вечер е при приятеля си и изобщо не я е грижа как сме аз,брат ми и сестра ми.. Идва само един път в седмицата да оставя пари и това е, а пък на баща му изобщо не му пука за нас.Това ме накара до порастна много и се опивам да напаравя така, че на брат ми и сестра ми нищо да не им липсва.Искам само да ти кажа да бъдеш много силна и да не се предаваш.Учи и си намери хубава работа.. подреди си живота както казаха по - долу и никога недей да оставяш братчето си.Подкрепяй го и му помагай!! :)
4
0
Аз искам да се включа от другата страна. В смисъл като човек ,който има прекрасна майка и не си представя живота без нея. Първо искам да отбележа,че с баща ми са разделени.От много години.Той и е създавал много проблеми,направил и е много мизерии,но въпреки всичко никога не ни е забранила да го виждаме и никога не ни е говорила лошо за него.Даже за празниците тя ни кара да му звъним.Та мисълта ми е ,че колкото и да се чувства предадена майка ти каквото и да си направила ти (ако има нещо такова) понеже не знам ситуацията....нейното държание не го оправдава нищо. Излишно е да ти казвам да не страдаш.Кой не би страдал за родителя си.Но може би е по добре да стоиш по далеч от нея,за да не те наранява.Гаджето ми има подобен проблем с майка си.Той е страхотен човек.Умен добър,кротък,а тя го подлудява. Обижда го постоянно и какво ли не. Не знам какви са тези майки.Аз няма да кажа нищо лошо за твоята,защото каквато и да е си е твоя,но мисля че след като тя се държи така,ти като по голяма трябва да се вземеш в ръце и да дадеш на братчето си това,което ти не си имала. Топли майчини грижи и внимание. Ще ти се наложи,тоест вече ти се е наложило да пораснеш бързо,но занапред това ще ти е от полза. Избърши очите,не плачи за нея.Обичай братчето си,подкрепяйте се.Работи си,или учи.Подреди си живота. И не се самонаранявай заради чужди грешки. Усмивки от мен. :)
4
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 13
53
47
33
20
10
Дай твоята оценка:
