На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно

На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно
Не знам как да започна, даже и защо пиша не знам, но ми тежи, а не знам на кого да споделя. От както се помня хората обичат да ме нараняват, разочароват и изоставят. Първите хора, които оставиха белег са майка ми и баща ми. Никога съм нямала семейство. Да, имах дом където да се прибера, къде да ям и т. н. , но ми липсваше грижа, любов, подкрепа. Нашите не се разбраха и се разведоха/може да се каже, че голяма част от живота си прекарах в съда/, имах период, в който живеех при баща ми, но около 12 се преместих при майка. И адът започна.

Майка ми винаги е обичала да налага гледната си точка, както и приятелят ѝ. Бях бита, наказвана, обиждана/курва, ще станеш проститутка, същия боклук си като баща си и т. н. /. Може би психиката ми е по-силна или просто ме е било страх и аз не знам, но бях готова да си отнема живота. Затворих се в себе си, спрях да говоря, изкарвах си болката върху себе си и някак излязох от живота, седнах и започнах да наблюдавам отстрани.

Слушах хората какво говорят, но никога не споделях гледната си точка. Имах няколко хора, за които давах сърце и душа, но те или ме предаваха, или ме оставяха, когато имах нужда от тях. Никога не съм била от лиглите, които търсят внимание или си разказват всичко. По-скоро бях свита, криех всичко, което чувствах/а и след като се самонараняваш не чувстваш нищо, само празнина/, мразех хората. Винаги съм искала да бъда обичана и да бъда ценена.

И намерих някой, който ме обичаше повече от всичко, но с годините болката ме промени, направи ме трудна за понасяне, за обичане, направи ме злобна, заядлива, горда и ината, направи ме студена, но той ме стопли. Но както винаги става в един прекрасен момент, тези твои любими хора, с тези красиви обещания, че няма да те оставят, а ти сляпо вярваш, защото си мислиш, че най-накрая си намерила някой, който няма да те остави и те те оставят. И така ме оставиха.

Тази година бях абитуриентка, а ме зарязаха преди най-хубавият ми ден. 3 години труд и накрая нищо. Не бях се самонаранявала от около 2 години и сега отново започнах. Не виждам смисъл в това да спирам, няма за какво, а и не искам. Уморих се да бродя из този свят и да търся любов. Уморих се да давам всичко от себе си и пак да не съм достатъчно добра.

На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно. Искам всичко да приключи и болката да спре. Нашите ме научиха на един много важен урок - никога не разчитай на някого прекалено много, а аз глупачката наивно вярвам, че ще намеря това, което търся. Не съм материалистка, бих дала всичко материално, за да съм щастлива и обичана. Но не мога повече така. Омръзна ми да се боря.

Коментари (29)

Изпрати
жена
жена
09.07.2016 19:35
Напълно те разбирам. Такава травма у мен остави баща ми, с аналогично поведение и тормоз. Въпреки трудностите, намери сили да загърбиш миналото и да гледаш напред. Работи, учи, срещай се с позитивни хора. Мисли позитивно, млада си, вярвай, че ти предстоят хубави неща!
3
0
TheRapQueen
TheRapQueen
09.08.2016 14:12
И аз напълно те разбирам.Като четях твоята история сякаш черях моята собствена с разликата,че съм на 17г и мен баща ми ме бие,малтретира,унижава,на мен повтаря,че щом не правя каквото иска съм курва,че ще стана проститутка,че съм същия боклук като майка ми.А майка ми си има друго семейство и хич не й пука за по-големия ми брат,но той се спаси-замина в чужбина,сгоди се и сега си има постоянна работа.А мен-кучета ме яли,за никъде съм.В любовта срещнах момче със същата съдба,което напълно ме разбираше,пред него бях 100%себе си,но аз глупачката сама го прогоних...и сега жестоко съжалявам и се чудя как да си го върна...него го боли,но и мен много ме боли,но сме горделии и инати и двамата и затова е малко по-сложно...обичам го и знам,че и той ме обича...прие ме въпреки злобата ми,агресията ми,бдителността ми и т.н,а аз-сама си забих ножа.Напълно те разбирам,но самонараняването не е решение.Ти не си виновна за случващото се!Но хей,имаш силата да промениш живота си,той е в твои ръце,вярвай ми!Не питай старило,питай патило!От личен опит знам-бориш ли се-печелиш рано или късно,откажеш ли се-потъваш и няма излизане от калта!В кутията на Пандора е останала само надеждата!Нека и в твоята кутия да я има,защото само тя може да те спаси!Не се дели от разума си,не тръгвай по лош път,прави си планове за бъдещето,не се отказвай,гледай положително,колкото и да е трудно и ще видиш,че резултатите няма да закъснеят!Имаш силата да промениш нещата!Нека ти контролираш живота си,а не той теб!Бори се,момиче!Докажи,че "нежния" пол не сме слаби!!!
3
0
Упорит
Упорит
09.07.2016 14:45
Момиче не се оставяй да те мачкат хора,които явно не ги е грижа за теб.Намери си работа и се махай.Само така ще смениш обстановката и ще срещнеш нови хора.Успех и бъди силна.
6
0
Любомира
Любомира
03.07.2016 08:07
Здравей, мила авторка. Аз също съм на 19 и не бих казала, че живота ми е лек. Няма да разказвам всичко, но скоро преди 2 години моя баща почина от инфаркт неочаквано само на 52, а сега преди 15 дни майка мми получи тежък инсулт, оставих всичко за да я гледам. Виж живота не е лек, но ти трябва да се грижиш за твоите чувства, чети - Дънов, Коелю, Тайната, Хорхе Букай. Рисувай, пей, учи. Живота е прекрасен дори и през най - тежките страдания.Щом аз мога и ти можеш. Ако искаш ми пиши във фб - Любомира Дичева
3
1
роси
роси
12.06.2016 20:57
ти на 91 години ли си? как на 19 ти омръзна да се бориш ти си лигла, когато имаш истински проблеми ще разбереш има сираци, бездомни, неизлечимо болни,сакати, инвалиди те се борят не ти
2
6
Звиран
Звиран
17.01.2016 20:48
Па пийне малко ракия, да ти мине. Стига лигавщини.
2
8
Didi
Didi
22.11.2015 13:03
Milo momiche,pishi na lichni ako Imash nujda ot priqtel,az sam v podobno polojenie.
2
0
R
R
27.09.2015 18:21
ligotii
0
8
...
...
19.09.2015 19:17
Напълно те разбирам,при мене се случи така ,в един доста дълъг период от време последователно умираха много близки за мене хора,хора,които не очакваш,че ще си отидат,но се случваше!Знам прекрасно как се чувстваш,но за да можеш да продължиш с живота си трябва да се фокусираш върху себе си,поработи със себе си! Ако има нещо,което обичаш да правиш,заеми се с него,ако ли не открий хоби,нещо зареждащо те,което да те кара да мечтаеш!Със времето нещата ще си дойдат на мястото,ще се появят и хора,които този път наистина ще останат!Но НИКОГА не се предавай! :)
3
1
Princa bez kon
Princa bez kon
31.08.2015 03:21
Gore glavata! Tova koeto ne ni ubiva ni pravi po silni. Ako se zatvorish v send si shte e trudno da sreshnesh nqkoi koito da raztopi leda v teb I da te nakara da se chuvstvash jelana I obichana.
2
0
Пламен
Пламен
10.08.2015 22:25
хейй на секи му е труден живота когато няма с кого да го сподели или с кого да го изживеее не ти е провървяло и какво това не означава че утре няма пак да ти провърви никога не знаеш откъде може да ти се поддаде ръка не се отчайвай 1 ден ще е но ще ти се случи нещо хубаво и запомнящо се ако искаш аз се занимавам с психология и психика ако искаш да поговорим можеш да ме намериш тук https://www.facebook.com/spike.ivanov
6
0
Desi angelova
Desi angelova
19.09.2015 17:28
Napalno ste prav plamen saglasna sam s vas!
1
0

Рейтинг

3.6
Общо 10 гласували
5 3
4 3
3 1
2 3
1 0
Дай твоята оценка: