Дали не криввам от правия път?
редакция:
Здравейте! Аз съм момиче на 16 години. По принцип мога да кажа, че съм добър и силен духовно човек, в училище съм отличничка, но наполедък имам чувството, че нещо се случва с мен. Освен това и други хора ми казват, че много съм се променила.
Става въпрос за това, че от около една година вече аз и приятелската ми групичка тръгнахме по барове ( всеки месец поне по веднъж ), започвам да чувствам все по голямо желание да направя нещо различно, нещо извън рамките, нещо лудо. . Знам, че повечето хора ще ми кажат, това са тинейджърски глупости, но започвам да се тревожа за себе си.
Имам и друг проблем, вероятно ще изглежда глупаво, но никога до сега не съм имала гадже, не съм правила нищо с абсолютно никой. Другото нещо, което страшно ме обърква е това, че освен момчета харесвам и момичета (да, бисексуална съм) и все още имам чувства към едно момиче, с което се запознах преди 2 години и се влюбих в нея още в мига, в който я видях.
От тогава не спирам да мисля за нея, а и като няма никой друг човек, когото да харесвам в живота си, не мога да я забравя. Чувствам се ужасно самотна и съм на път да загубя и малкото ми останали приятели. Липсата на любов и емоции все повече ме потиска и депресира, тласкат ме към лошо поведение. Моля ви, дайте ми съвет как да продължа живота си! Благодаря предварително за съвета!
Става въпрос за това, че от около една година вече аз и приятелската ми групичка тръгнахме по барове ( всеки месец поне по веднъж ), започвам да чувствам все по голямо желание да направя нещо различно, нещо извън рамките, нещо лудо. . Знам, че повечето хора ще ми кажат, това са тинейджърски глупости, но започвам да се тревожа за себе си.
Имам и друг проблем, вероятно ще изглежда глупаво, но никога до сега не съм имала гадже, не съм правила нищо с абсолютно никой. Другото нещо, което страшно ме обърква е това, че освен момчета харесвам и момичета (да, бисексуална съм) и все още имам чувства към едно момиче, с което се запознах преди 2 години и се влюбих в нея още в мига, в който я видях.
От тогава не спирам да мисля за нея, а и като няма никой друг човек, когото да харесвам в живота си, не мога да я забравя. Чувствам се ужасно самотна и съм на път да загубя и малкото ми останали приятели. Липсата на любов и емоции все повече ме потиска и депресира, тласкат ме към лошо поведение. Моля ви, дайте ми съвет как да продължа живота си! Благодаря предварително за съвета!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
п.п. - Нормално е да се променяш, ти растеш!