Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Приятелката ми ми призна, че обича брат ми!

Приятелката ми ми призна, че обича брат ми!

Приятелката ми ми призна, че обича брат ми!
Аз съм момче от голям град на 24 години.

Имам приятелка, с която сме заедно от 6 години. Когато се запознахме тя беше много дръпната, скромна, затворена. По принцип е от малък град, нямаше много приятели, не знаеше как да се забавлява, не беше правила нищо щуро. Докато аз съм пълната противоположност. Обичам да излизам, да живея живота си, да не се прибирам по цели нощи. А и тогава бях все още просто едно момче, а знаете какви са момчетата на по 18 години. Семейството ми е много добре финансово и това ме караше да се чувствам по-важен от другите. Още на 18 имах кола, често съм пътувал от София до Варна просто за да отида на дискотека например. Имах много приятелки, много гаджета. И след това се запознах с нея. . .

Връзката ни започна много несериозно, като в някоя комедия. Абе с две думи незабравими моменти бяха. И се променихме взаимно. Аз я научих как да се забавлява, тя ме научи кое наистина е забавление. Много се заобичахме, прекарвахме всяка свободна секунда заедно, излизахме по двойки с други двама много добри наши приятели и всичко си беше много добре. Но тъй като все пак съм момче и не бях готов за така внезапното обвързване, не бях готов и да скъсам връзката с предишния ми живот, направих много глупости. Напих се, целунах друго момиче, карахме се, виках й, и тя ми прощаваше всичко. С времето тя изгуби всякакво доверие в мен и започна да ме ревнува твърде много, да ме задушава, а това ме вбесяваше и в крайна сметка се разделихме.

През годината, в която бяхме разделени аз бях с друго момиче, само защото изпитвах една огромна липса, която трябваше да запълня. Тя забременя, стана без да сме го планирали, роди ни се момиченце, обаче нещата между нас не вървяха. Веднъж тя ми каза нещо, което може би никога няма да забравя: Аз съм жена. Разбирам когато гледаш мен, а виждаш нея. И се разделихме.

След това живота отново ни срещна с първата ми любов, оказа се, че през цялото това време тя е мислила само за мен и не е била с друг, знаела е, че имам друга и дори чакаме дете и много я е боляло. Обещахме си едно ново начало, без ревност, без лъжи, без глупости. Всичко изглеждаше добре и тогава по-големия ми брат се върна от чужбина.

Той е на 26 години. И не го казвам само защото ми е брат, но е наистина много красив и съм наясно, че момичетата не спират да го гледат. Много пъти са го викали да се снима за разни реклами и т. н. Като характер. . ами много е луд и това е другото, което момичетата харесват в него. Той дълго време имаше проблеми с наркотиците и затова замина.

С приятелката ми станаха много добри приятели, тя говори много спокойно, приятно ти е да я слушаш, умее да те накара да я слушаш, а на него му трябваше точно това и често оставаха да си говорят до късно. Това отначало не ми правеше впечатление, но се случи инцидент с брат ми и той беше приет по спешност и приятелката ми се разплака. И не просто плака, тя не спря да плаче цяла вечер. Той се възстановяваше няколко месеца, през които тя беше непрекъснато до него. И много свикнаха заедно.

Призна ми, че го обича. Призна ми и че той не се е върнал обратно в чужбина, защото тя го е помолила. След тези думи отношенията между мен и брат ми станаха много обтегнати. Той е лабилен, бързо избухва, прави необмислени неща, затова винаги бях аз виновния в нейните очи, когато той изчезваше за ден/два или се връщаше пиян.

И сега не знам дали да се отдръпна, или да се боря за нея.
Определено не смятам, че връзката ни е изчерпана. Мисля, че има много още какво да си кажем, да го изживеем. Много я обичам.

От друга страна не искам да изгубя брат си отново, не искам да замине. Той е страдал достатъчно, животът му винаги е бил много по труден от моя, а винаги ме е защитавал, и аз му останах някак длъжен, защото причината заради която замина от България съм аз и моите тинейджърски глупости. Но това е друга тема.

Брат ми или приятелката ми?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
jj99
jj99
06.06.2016 00:13
Ех, богатите също плачат... Мога да ти кажа само как би постъпил един истински мъж - да зареже тая мазаница и да си гледа детето, а и майка му, ако с нея могат да се разберат очвешки. Тези любовни драми, триъгълници и четиригъници са за момиченца. Ако си имал късмет да направиш дете на някоя която е психически стабилна и отговорна жена, решението е повече от ясно...
2
1
juja
juja
20.04.2016 00:16
Аз съм на 24г. Според мен остави нея тя каквото иска това да прави не се връщай никога при нея намери си друга колкото и тежко да ти е просто тя не е права че е постъпила така има толкова много мъже че чак на брат ти се опряла не разваляй фамилията си остави я защо да се ненавиждате с брат си заради нея няма смисъл имай малко разум не си малък просто си объркан
3
2
УшмиФка
УшмиФка
12.04.2016 18:24
Жената си е жена, но никога не пренебрегвай детето си. Излез от драмата с брат ти и онова момиче. Така или иначе няма да спечелиш нищо от това. Ако твоята бивша приятелка те обичаше истински - въпреки брат ти щеше да е с теб. Факт, това е сърце, може да се влюби и т.н., но за да стигне до друг, значи тя живее в миналото.

Ще ти разкажа една история с моя бивша колежка. Тя ми разказа, как синът и дълго време обичал една девойка, която зарязал по неясни причини и се събрал с жена, която не обича. Създал семейство с нея. Моята колежка - негова майка го попитала защо го е направил и той и отговорил, че няма да е с жена, която е егоист, жена, която не умее почти нищо - докинска работа и т.н. и че той иска жената до него да е грижовна и любяща съпруга и майка.

Та в това изречение, в което жената, от която имаш дете ти казва "Аз съм жена. Разбирам когато гледаш мен, а виждаш нея", за мен лично значи, че това момиче е стойностно, момиче, което го е грижа за теб. Понякога любовта има съвсем различен нюанс. Въпреки всичко е хубаво да поддържаш добри отношения с майката на детето си. И да се съсредоточиш върху това детенце, което не е виновно за това, че ти си запълвал празнини в сърцето си с майка му. В общи линии не бъди егоист. Защото аз точно такава личност виждам - егоистична. Време е да пораснеш и да осъзнаеш какви са ти преоритетите в живота, както и да видиш нещата през очите на едно невинно дете, което ако е до теб - ти ще му бъдеш не просто биологичен родител, а истински баща.
7
0
УшмиФка
УшмиФка
19.04.2016 18:18
Сстилнесс, едно голямо браво! Както казах в първият пост - жената си е жена. А рейгирах така, защото повечето мъже са доста.. Долни. Изключително се радвам, че ти не си такъв. Голямо браво!
0
0
Анет
Анет
17.04.2016 15:21
Аз не знам, може би е моя вината, че не го написах, обаче не съм си оставил детето. От финансова гледна точка нищо не му липсва нито на него, нито на майка му. Живеят си изключително добре, защото аз съм им го осигорил. И внимание не му липсва, виждаме се. Аз мисля, че с майка му сме взели правилното решение да се разделим. Не съм съгласен, че мъж и жена трябва да останат заедно заради детето си. Така животът им би бил много по труден, а и детето ще усети. А и аз съм в приятелски отношения с майката на детето ми.
3
2
УшмиФка
УшмиФка
14.04.2016 17:38
Всеки иска да е щастлив, Плами, но в крайна сметка трябва човек да поеме отговорностите си. Защото някой ден това дете ще го мрази, а никога човек не знае на къде ще задуха вятъра и как понякога родителят разчита на децата си. Въпроса е да се самоосъзнае това момче и да не оставя едно дете, което няма вина. Малко ме е яд, честно казано, защото знам какво е да мразиш баща си, за това, че те е изоставил, за това, че е изоставил майка ти сама да поеме ударите на живота. Виждам неприазъма на такова дете (вече голям мъж) към баща си и виждам страха му да не стане като баща си. Също така и аз се надявам това момче да намери подходяща жена за него си, макар да имам чувството, че я е имал и я е прокудил, заради друга. В крайна сметка моето мнение е от без значение, защото за мен едно може да е правилно, а друго - не. И пак, човек обича, има сърце и понякога то не може да се раздели на две, или пък да обича насила. В крайна сметка всеки сам решава съдбата си и накрая си сърба сам попарата от грешките си, защото понякога човек не е в състояние съзнателно да вземе правилно решение.

Та, съвета ми е: Не се превръщай в онази част от родителите, чийто деца ги мразят, чийто деца не успяват да израстат с бащинска любов, деца, които виждат страданието на майка им и хилядите мъки и трудности, които изживява, защото да си самотен родител е много трудно, а понякога и адски болезнено. Не бъди лош баща.
5
0
Пламена M.
Пламена M.
13.04.2016 15:32
Браво! Ето това е отговор. Но, той иска и той самия да е щастлив...Мисля, че скоро ще намери истинската жена за него.
2
0
коко
коко
12.04.2016 10:06
Запази брат си. Аз преди години се отдръпнах от семейството си заради момичето до мен. После реши да си тръгне и аз разбрах, че съм нсправил най-голямата грешка в живота ми. Жени много по света. СЕМЕЙСТВОТО Е ЕДНО
6
1
Пламена M.
Пламена M.
12.04.2016 15:23
А когато брат му поиска да е с нея?
2
0
miglena
miglena
11.04.2016 17:17
Мм, случаят е твърде, твърде заплетен. Ще се опитам поне да отговоря малко по-просто. Та, 1во - гледай си добре детенцето, това е най-важното. А и все пак така си наранил майка му, направо не знам...2ро - Ти може и да обичаш това момиче, но тя обича брат ти. Ти не можеш да заповядаш на сърцето ѝ.. Може би това е кармата на грешните ти избори и постъпки, отдръпни се и ги остави да са заедно. Знам, колко зле и болезнено звучи, но ти просто не можеш да направиш нищо. Не я карайте да избира между вас, много е крайно. Просто вашата вързка вече е наранила прекалено много хора, спрете се.
7
3

Рейтинг

5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка: