Приятелката ми ми призна, че обича брат ми!

Аз съм момче от голям град на 24 години.

Имам приятелка, с която сме заедно от 6 години. Когато се запознахме тя беше много дръпната, скромна, затворена. По принцип е от малък град, нямаше много приятели, не знаеше как да се забавлява, не беше правила нищо щуро. Докато аз съм пълната противоположност. Обичам да излизам, да живея живота си, да не се прибирам по цели нощи. А и тогава бях все още просто едно момче, а знаете какви са момчетата на по 18 години. Семейството ми е много добре финансово и това ме караше да се чувствам по-важен от другите. Още на 18 имах кола, често съм пътувал от София до Варна просто за да отида на дискотека например. Имах много приятелки, много гаджета. И след това се запознах с нея. . .

Връзката ни започна много несериозно, като в някоя комедия. Абе с две думи незабравими моменти бяха. И се променихме взаимно. Аз я научих как да се забавлява, тя ме научи кое наистина е забавление. Много се заобичахме, прекарвахме всяка свободна секунда заедно, излизахме по двойки с други двама много добри наши приятели и всичко си беше много добре. Но тъй като все пак съм момче и не бях готов за така внезапното обвързване, не бях готов и да скъсам връзката с предишния ми живот, направих много глупости. Напих се, целунах друго момиче, карахме се, виках й, и тя ми прощаваше всичко. С времето тя изгуби всякакво доверие в мен и започна да ме ревнува твърде много, да ме задушава, а това ме вбесяваше и в крайна сметка се разделихме.

През годината, в която бяхме разделени аз бях с друго момиче, само защото изпитвах една огромна липса, която трябваше да запълня. Тя забременя, стана без да сме го планирали, роди ни се момиченце, обаче нещата между нас не вървяха. Веднъж тя ми каза нещо, което може би никога няма да забравя: Аз съм жена. Разбирам когато гледаш мен, а виждаш нея. И се разделихме.

След това живота отново ни срещна с първата ми любов, оказа се, че през цялото това време тя е мислила само за мен и не е била с друг, знаела е, че имам друга и дори чакаме дете и много я е боляло. Обещахме си едно ново начало, без ревност, без лъжи, без глупости. Всичко изглеждаше добре и тогава по-големия ми брат се върна от чужбина.

Той е на 26 години. И не го казвам само защото ми е брат, но е наистина много красив и съм наясно, че момичетата не спират да го гледат. Много пъти са го викали да се снима за разни реклами и т. н. Като характер. . ами много е луд и това е другото, което момичетата харесват в него. Той дълго време имаше проблеми с наркотиците и затова замина.

С приятелката ми станаха много добри приятели, тя говори много спокойно, приятно ти е да я слушаш, умее да те накара да я слушаш, а на него му трябваше точно това и често оставаха да си говорят до късно. Това отначало не ми правеше впечатление, но се случи инцидент с брат ми и той беше приет по спешност и приятелката ми се разплака. И не просто плака, тя не спря да плаче цяла вечер. Той се възстановяваше няколко месеца, през които тя беше непрекъснато до него. И много свикнаха заедно.

Призна ми, че го обича. Призна ми и че той не се е върнал обратно в чужбина, защото тя го е помолила. След тези думи отношенията между мен и брат ми станаха много обтегнати. Той е лабилен, бързо избухва, прави необмислени неща, затова винаги бях аз виновния в нейните очи, когато той изчезваше за ден/два или се връщаше пиян.

И сега не знам дали да се отдръпна, или да се боря за нея.
Определено не смятам, че връзката ни е изчерпана. Мисля, че има много още какво да си кажем, да го изживеем. Много я обичам.

От друга страна не искам да изгубя брат си отново, не искам да замине. Той е страдал достатъчно, животът му винаги е бил много по труден от моя, а винаги ме е защитавал, и аз му останах някак длъжен, защото причината заради която замина от България съм аз и моите тинейджърски глупости. Но това е друга тема.

Брат ми или приятелката ми?