Взех решение да вляза в манастир

Здравейте хора. Положението мисля че е зле ама вие ще кажете. Ами какво да ви кажа. . . след 2 месеца навършвам 21 години. Мразя рождения си ден защото на тоя ден както като всички дни у моя нещастен живот минават ей така в скука затворена вкъщи иии некви скучни уроци дет трябва да уча за следването си нямам приятели не мога дори и да изляза некаде. . . . с една дума затвор. . . всички приятели ме предадоха страх ме е вече да се доверя на някой даже. . . с момчетата. . . . какво да ви кажа. . . . едно и също идват свалят ми звезди а после ". . . не се привързвай. . . " и разни такива глупости и се доказват че са жалки боклуци и аз за пореден път трябва да ги правя на 1 стотинка. . . .

с една дума всеки идва иии ми съсипва живота с илюзията за любов. . . . сега пак с некъв се занимавам и пак същата история ще стане по-зле няма накаде от това. . . . . помагам му когато има нужда от помощ в следването и май само за това ме търси. . . помолих го да излезем некой път иии разни оправдания че не може. . . . не ми звъни. . . . сближаваме се пишеме си често у чата. . . . . знам какво ще кажете. . . . и това не е нищо. . . . пак поредната история знам как ще свърши. . . . ама нали. . . . в тоя жесток свят е едно използвачество и мен трябва най редовно да си ме използват аз за нищо май не ставам. . . . с една дума живота ми е доказал че са такива мъжете иии че не мога да си намеря моята. . . любов. . . . тази дума е вече чужда и забравена в това време. . . . . без любов не се живее. . . . адски ме мъчат желанията да ме обича некой да намеря опора и стабилност да знам че мога да разчитам на човек до себе си. . . . уви. . . не става. . . не е само заради 1 се отчаях. . . . имам страшно дълга история с 10тина боклука в моя жалък живот. . . това са години нещастен живот. . . . едно знам че няма да повярвате. . . аз успях да си остана девица. . . . винаги се осъзнавам на време бог ми е на помощ. . . . но бог не ми е на помощ когато се случват тия жалки подобия на разочарования. . . . .

няма какво да науча от тия безсмислени връзки нито пък има нещо което да запомня с добро. . . всичко беше илюзия. . . и сега когато сегашната поредна история свърши с жалкия предвиден край. . . . аз спирам дотук дотук съм да се надявам на "голямата любов" спирам да вярвам в нещо нереално. . . . иии взех решението да отида в манастир. . . . там ще ме крепи божията любов знам че живеят в изолация но се замислете над писаното горе. . . . ще си извадите извода че цял живот живея в изолация без право на никаква любов. . . . няма да е по - различно. . . на никой не пожелавам такава съдба пожелавам ви да не падате на това ниво никога

Въпросът ми е какво мислите? Всеки ваш съвет ще приема духът ми е пречупен иии не знам може би ми трябва подкрепа и съвети поне малко да се дигна на крака докажете ми че все още има добри души у тоя свят. . . . Благодаря Ви предварително!