Пророчество или неземен страх?

Отново един сън ме кара да се замисля върху значението на сънищата - дали са мистични пророчества, които могат да разкрият тайни от бъдещето, или са просто резултат от мисли, страхове и желания, които обладават ежедневието ни. . .

Става дума за това, което ми се присъни предната нощ. Аз и най-добрият ми приятел бяхме в някаква гора (тази част не я помня ясно) и търсехме място, където да бъдем уединени, само двамата. За първи път ми се случва на сън да имам толкова ясни усещания за емоционалното си състояние в дадения момент - бях разтревожена и имах нужда да говоря с него. Притеснението ми нарастваше, а той говорейки се опитваше да ме успокои. Продължавахме напед и изведнъж сред дърветата се появи висока сграда в строеж, отдавна изоставен. Влязохме вътре, изкачихме се до някой от по-високите етажи. Бяхме наистина високо, височината ме плашеше.

Аз се доближих до приятеля си и го пегърнах. В миг всички усещания за страх, тревога и несигурност избледняха. (Леле! ) Ниикога сънувайки не съм изпитвала спокойствие и защита като тези от момента, в който потъвах в обятията му и го чувствах до себе си. Беше толкова реално! Няколкото секунди на нежност и благодарност, че е с мен и до мен, приклюючиха. Образът му бързо се отдалечаваше, напусна помещението, скоро и гласът му вече не се чуваше. . .

А аз останах съвсем сама. Заедно с неземните си страхове, уплаха и самота, които отново вземаха превес и замъгляваха съзнанието ми. . .

Е, вие, които стигнахте до края на тази история, как мислите? Пророчество? Или обикновен страх? . . .