Дали е истина или полудявам?

Здравейте!

Аз съм момиче на 18г. Живея на село, но всеки учебен ден пътувам до близкия град, където уча. В живота ми постоянно нещо се обърква стават големи проблеми. Още от преди да се родя майка ми и баща ми изобщо не са се разбирали. Когато съм се родила взаимоотношенията им още повече са се влошили. Баща ми е пребивал майка ми често. Държал се е ужасно с нея. Когато съм била на 2г. тя е избягала, но тъй като е знаела, че баща ми е заможен човек е решила да не ме взима с нея, тъй като тя самата е от бедно семейство и е знаела, че няма да ми осигури лукса, който той е можел да ми предложи. Той ме е отгледал. Но още от много малка той ме бие, псува и тормози. Преди 2 години "Закрила на детето" ме настаниха в кризисния център в близкия град. Прекарах там няколко месеца, но накрая пак се наложи да се върна при баща ми. И всичко започна отначало. . . до преди 6 месеца, когато майка ми ме взе да живея при нея. Сега обаче настоящия й мъж ме тормози. Крещи ми, заплашва ме и не само. Имам чувството, че нещо свръхестествено се е лепнало за мен и не ми позволява да ми потръгне в живота. Освен това от малка усещам от време на време, че има нещо около мен. . . но усещам заплаха от него. Имам много развито шесто чувство.

Освен това преди месец както си лежах и си ровех в телефона ((беше към 1:30)аз съм родена в този час) и чух звуци сякаш някой се движеше по коридора(когато някой се движи пода скърца). Станах да проверя кой от семейството ми е буден толкова късно, но нямаше никой. Погледнах в стаята на майка ми и мъжа й-спяха и двамата. Погледнах в моята стая, където спи брат ми (делим една стая), но и той спеше. Аз излязох отвън и обиколих къщата, за да проверя да не би някой да е влязъл в двора ни, защото чух шумове и отвън. Нямаше никой. Легнах си. На другата вечер бях уморена от тренировките през деня и си легнах рано. По едно време чух звуци сякаш някой шепнеше. Речта беше неясна сякаш беше на чужд език и беше разпокъсана. Всичко това го чух в просъница. Разсъних се набързо. Отидох да проверя дали майка ми и мъжа й са се събудили и говорят, но пак нямаше никой.

Имах чувството, че там имаше мъж и жена и единия седеше на дивана и ме наблюдаваше. Не мога да обясня това чувство. Просто го усетих. Върнах се в стаята си. Погледнах колко е часа. Беше 1:32. След това се самоуспокоих, че съм го сънувала, но дълбоко в себе си знаех, че не беше сън. На другата нощ нарочно останах будна. Нищо не се случи обаче. Само вратата скръцна веднъж. Няколко нощи по-късно отново чух звуци. Но не отидох да проверя. Когато проверявах винаги всичко спираше. Този път реших да изчакам и да видя какво ще се случи. Чувах скърцането на пода. В един момент усетих, че в моята стая на вратата стои някой(вратата винаги стои отворена). Имах чувството, че ме гледа. Аз гледах право там. Изведнъж усетих необяснима смелост и станах и отидох в хола. Седнах на дивана, където усещах, че седи някой. Седнах на същото място. Не мога да си обясня защо го направих. За момент изгубих контрол над тялото си. На другия ден разказах на мама всичко. Помислих, че ще каже, че съм луда, но тя ми разказа история как докато е лежала е усетила студен допир. Някой я е пипнал. Тя също е чувала скърцането на пода. Каза ми да не се страхувам.

Докато живеех при баща ми изпитвах огромен необясним страх да влизам в неговата стая. Още като малка отказвах да спя там. Усещах, че там има нещо зло. Усещах заплаха. Много пъти съм виждала тази стая в кошмарите си. Мои по-възрастни роднини са ми разказвали, че преди години нещо се е опитало да удуши баща ми през ноща. Той бил чувал удари по гардероба и прозореца. Забелязала съм, че от няколко години насам е започнал да прекарва все повече и повече време в тази стая. Сякаш се е слял с нея. Освен това с всеки изминал ден той се озлобява все повече и повече. В тази стая има голямо огледало. Именно от него се страхувам. Усещам, че злото се крие в него. Не мога да си обясня защо усещам всичко това.

Много пъти прибирайки се късно от центъра съм усещала сякаш някой върви зад мен. Веднъж минах покрай една стара и срутена къща. Усетих как някой ме стиска за гърлото. Тогава бях с трима приятели. Единия от тях ме взе на ръце и възможно най-бързо ме отдалечи от нея. Чак като се отдалечих и застанах под уличната лампа започнах да дишам нормално.

Имала съм много необясними случки. Родена съм във Вторник. От бабите съм чувала, че вторници и съботници усещат. . . и не само те, но при другите са други условията. Освен това съм чела, че всеки Вторник има зъл час. Родена съм около 1:30 и точно в този час усещам най-силно. До скоро не вярвах, че това е възможно да се случва. Науката не е доказала за съществуването на свръхестествени сили. Откакто ми се случи да чуя гласовете в хола вече вярвам. . . почти. Страх ме е, че полудявам. Но и майка ми ми каза, че е усещала. Баба също ми е казвала. И не само те.
Вие вярвате ли в задгробния живот?