Аз ли го предизвиках или така е трябвало да стане

Здравейте, пише момиче на 20 търсещо съвет или чужда гледна точка (по-правилна от моята)
Преди около 2 месеца на работното ми място започнах отношения с клиент, на моите години.
Под отношения нямам предвид интимни, защото първоначално не бяха такива.

Познаваме се и от преди тези 2 месеца, всеки ден идваше в магазина, но някак не си обръщахме внимание.
Не съм си и мислела, че точно с него така ще се завъртят нещата.
Той е студент, учи, пътува и т. н.

Малко след като започнахме да си комуникираме по-сериозно му се наложи да замине за седмица в провинцията с групата от университета. Говорехме си по телефона, чувахме се почти всеки ден. За себе си знам, че с нетърпение чаках да дойде края на седмицата, за да го видя. Може би съм си помислила нещо, което не е истинско в действителност или съм разчела сигналите му неправилно, но ако съдя по отношението тогава, той също е искал да ме види. Не знам.

Последваха 3 такива седмици, през които както се досещате не сме се виждали кой знае колко, освен в случаите на връщането му от практика.

За мой късмет обаче, аз и импулсивността ми предизвикахме нещо много неприятно. Не знам в момент на нерви или съм се почувствала пренебрегната по някакъв начин, но му писах, може би дори с идеята да ми обърне внимание знам ли, че нещата няма да се получат. А какво няма да се получи не се знае. . .
В крайна сметка, ситуацията се поуспокои. След последната седмица на практиката му се върна и отново се видяхме.

С него се чувствах прекрасно, говорехме си за всичко, всякаш не бях на този свят, а на едно много по-красиво място, където всичко е възможно. Може би съм се влюбила знам ли, за пред себе си отричам да е така, но явно греша.

Една вечер нещата просто се задълбочиха.
От разговори и близост, интимността премина на друго ниво. Предполагам сещате се.
след този случаи нещата не се промениха много, имахме повече време да се срещаме. Нито аз съм му отказвала да се видим, нито той на мен.
Последваха още 2 интимни мига, в които заклевам се не съм се и замислила че искам да стигаме до тях, просто нещата се случваха.

Лошото е, че за първи път с него изпитах истинско удоволствие, емоцията и чувството са необясними. Всичко беше прекрасно.

Той е малко дръпнат, имам впредвид-не показва много емоции, може би го е страх да не бъде наранен, замислям че може би е възможно да съм го засегнала по някакъв начин, за което съжалявам.
В един наш разговор му бях споменала, че се случва да се правя на непукист и така да наранявам хората, за да не ме наранят те първи. Исках да му покажа, че ми пука за него, че ми е важно какво иска, важен е той.
Може би сгреших.

Не мога да го разбера, не мога да разбера какво иска и ако иска друго защо върви срещу себе си. . Казва, че не е за такива неща, че има други идеи за живота, а в следващият момент ми казва как ме иска в живота си, как иска да съм усмихната и щастлива. Казва че няма да ме пусне толкова лесно, а в следващия момент ми пожелава щастие, но без него.

Объркан ли е? Аз ли съм объркана или го обърквам по някакъв начин?

Не сме се виждали от почти 2 седмици, пиша, звъня, показвам, че ме интересува или може би му досаждам, понякога се боря със себе си, не искам да го притискам, искам просто да знам какво се случва.
Грешка ли направих, като преспах с него? Грешка ли беше, че му споделях как се чувствам, може да съм му дотегнала. . .

Знам само, че се чувствах сигурна в човек, който не е сигурен в себе си и въпреки всичко още го искам. Не знам как да постъпя.

Ще се радвам да ми дадете съвет. Как виждате нещата?