Трябва ли да го вържа за врата и да го откарам пред олтара

Здравейте,
пиша тук, за да ми олекне малко и се надявам да получа реален разумен съвет, не злобни коментари. Това все пак е секциа за споделяне на проблеми. Имам си приятел от доста време, живеем заедно и се справяме. Смисъл, нито мойте родители, нито неговите ни помагат. Дори успяваме и наема да си плащаме в тези трудни времена в България. Живеем си добре и се разбираме. Но проблемът са неговите родители, които започнаха да ме игнорират. Само на него подарък предишната Коледа, подарък за неговия рожден ден, а за моя, уж, не са се сетили.

На който и да е, ще му стане гадно. Попитах го дали техните имат проблем с мен и той ми обясни, че проблема му е, че не сме женени. Аз съм му виновна, че не съм го завлякла до олтара. Той никога не е споменавал за брак, а и за мен няма значение. Обичам го, и за мен е важно да сме заедно. Познавам хора, които направиха пищна сватба и след 6 месеца се разделиха.

Моля, дайте ми съвет, защото мисля че тия хора постъпват като деца с мен. На всякаде по света мъжът прави предложение за брак, а не жената. Мисля че хващам окото, за да се излагам да му падам на колене и аз да му предлагам бряг. Ако той седне и обсъди тая тема, винаги ще се съглася с неговото решение. Това е мъж все пак, а не магаре да го вържеш.