Какво е да се мразиш

Здравейте. . . Доста ще ми е тежко да ви кажа какво се случва с мен и какво мисля, че ще ми се случи. . . Като цяло част N1 от моята история може да видите в профила ми. Ако сте я чели нека прочетете и втората. След като със малкото ми семейство се преместихме във Франция доста бързо научих езика и имам доста приятели. До тук добре. . . Но както знаете след щастието идва мъката. Изпадам в ужасни депресии.

Мисля си постоянно за смърт, болка, и да кажем, че малко се. . . самонаранявам. Но само малко. Като цяло никой не забеляза докато с най-добрия ми приятел решихме да отидем до едно езеро за да поплуваме. Съблякохме си дрехите, и когато останах по бельо той видя раните по стомаха, и горната част на краката ми. ( Ене точно рани а образуващи се белези) Тогава мислех че ще умра от срам. И не защото ме виждаше така. . . А заради това. Разказах му накратко (до колкото е възможно) за състоянието ми, и той стоеше като гръмнат. . . Само ме гледаше с красивите си зелени очи, и не смееше да мръдне.

Малко след всичко станало баща ми, звънна да се прибирам. Така се облякохме и ме закара до вкъщи.
Минаха няколко дни и аз си лежах спокойно в леглото и баща ми дойде. Седна и само ме гледаше с тъжен поглед. Моментално се притесних, защото никога не съм го виждала такъв. Тогава разбрах нещо. Най-добрия ми приятел му е разказал всичко. И тогава ми причерня. . . .

Веднага се облякох и се качих на мотора си. (да имам книжка) Стигнах пред къщата на така наречения мой "най-добър приятел" и след като ми отвори вратата му забих шамар и се разплаках. Той ме пусна вътре в тях и ме прегърна.

След тази случка минаха 2 месеца и да кажем чувствам се малко по-добре от тава че споделих с някой. Вече не правя нищо по себе си и. . . да

Надявам се да ви хареса историята ми, и както в предишната казах, ценете семейството си, защото те са ви най-близките хора и ще ви разберат най-добре. Целувки. . .