Решиха, че съм за психиатър

Отивай и не отлагай. И аз така имах тези оплаквания и световъртеж. Пратиха ме на невролог и тя ми изписа "за всеки случай" едни хапчета леки анти депресанти. Изобщо не го взех насериозно и не ги пих,даже забравих за тях.

След време имах някои проблеми, които не са много сериозни, но аз някак се оказах неподготвена за тях. Изпаднах в нервна криза и не исках и да чуя за психолог и психиятър. Много глупаво от моя страна, още ме е яд на себе си, че не взех хапчетата от невролога още, нямаше да се стигне до кризата. Убедена съм.

Когато най-накрая се навих да говоря с психолог, тя ми обясни, че в живота хората са така устроени, че когато всичко им е наред, изпадат в едно монотонно състояние, което е предпоставка за сериозни неща. Затова човек трябва да си има хоби и тръпка да го поддържа и да внася разнообразие в живота му.

Както и да е, симптомите които описваш са точно тези замайване, липса на енергия, трудно концентриране. Така че не отлагай, поговори със специалист.

Спокоооо...аз имах същия проблем,а се оказа че имам нисък хемоглобин.

Няма ти нищо,може би една беседа с психолог ще ти се отрази добре,не за да ти слижи диагноза :D по скоро да ти помогне да се справиш със стреса и напрежението...
Опитай с йога ,това също действа добре. ...
УСПЕХ И БЪДИ УВЕРЕНА В СЕБЕ СИ

Няма смисъл от психиатър с него само ще говориш и ако прецени че нещо не е на ред ще предприеме мерки това не е нещо лошо като каже някой психиатър и си мислят че е луд но не е така първо те и слушат и преценяват и от там на татко те си знаят

Здравей, мило момиче, отиди на психиатър няма нищо страшно. Напротив, ще се почувстваш много по-добре, може и някакво лечение да ти предпише, някакви по-леки хапчета. Ние българите не сме свикнали с този вид лечение и ни се струва, че едва ли не сме луди, за да посещаваме психиатър. И аз мислих така, нооо преди известно време и на нашето семейство се случи да посещаваме психиатър и ето повече от години и половина го правим това и никак не съжалявам. Дъщеря ми е колкото теб и тя изпадаше в такива състояния, но се оправи и с помощта на хапчета за известно време и с разговори при психиатъра и така.Така, че това да не те притеснява изобщо. Това нищо не значи, престраши се и отиди и ще видиш колко добре ще се почувстваш и ще съжалиш, че не си го направила преди време още като те е посъветвал твоят личен лекар. Желая ти всичко добро и ще видиш как постепенно ще започнеш повече и повече дасе радваш на живота и приятелите си и на всичко останало. Успех ти желая

Здравей, най-вероятно имаш така наречените панически атаки, нищо ти няма, ама всичко е на психическа основа. За психиатър мисля,
че е твърде рано, по-скоро психолог, би било добре, за да не ти си задълбочи проблемът. Няма страшно, това е често срещано, дължи се на стрес основно

Щом си с направление от личния лекар няма да плащаш посещението си при психиатъра.Иди и не се безпокой,най-вероятно е страхова невроза ,вследствие на стрес и напрежение.

Личният ти лекар е прав,не се чуди ,отиди на психиатър и му разкажи какво чувстваш.Той ще ти постави диагнозата и ще се излекуваш.Но трябва да отидеш навреме.Не става дума за лудост , а за панически атаки. А тях ги получават и много по-млади от тебе,но това трябва да ти го обясни психиатър.

А какво каза ендокринолога? В следствие на стреса и депресивните сустояния, които ми се бяха струпали в следствие на претоварената програма, още в пубертета придобих хипотероидизъм. Имах Вашата симптоматика, но нищо не ме болеше. Когато започнаха проблемите със сърдечната дейност и получих аритмия и хипертония, родителите ми ме заведоха на ендокринолог. Изследването на хормоните показа, че е нарушена функцията на щитовидната ми жлеза...Сега сум на 53 години и продължавам да се лекувам,а последствията неса никак приятни, въпреки, че имах периодина ремисия...Търсете специалисти лекари и вземете мерки по на време, ако е нужно променете и начинът си на живот, защото пренатоварването разболява. Поздрав и успех...

Много е важна работата, с която се занимаваш в момента. Ако си подложен на стрес, прекарваш дълго време на затворено и пред компютър, ако съня не ти достига съвсем нормално е да имаш такива симптоми. Това, което изброяваш е характено за хора, работещи на компютър, и на мен ми се е случвало, на приятеля ми също, и двамата прекарваме поне по 10 часа на ден пред компа без да си почиваме кой знае колко. Не ми се вярва да си за психиатър, но ако искаш да си по-спокоен отиди. Щом доктора ти е казал, нищо не губиш, освен разбира се парите, които ще ти коства това. Замайването е чест симптом на прекомерното стоене пред монитора, изтръпването може да се дължи на заседнал начин на живот, на недостатъчно вода, пий повече течности, това много помага, храни се правилно, спортувай, гледай да не се претоварваш. Това мога да ти дам като съвет. Дано се оправиш.

не се коси нормално е не сме всесилни но едвали си за психиатър

ако си на диета и гладуваш нормално е да страда6 от липса на концентрация замаиване,липса на енергия рязка смяна на настроението,другия вариант е стрес и наи ве4е ако у4и6 и работи6 и няма6 време да си по4ине6 не си мисли 4е да у4и6 и работи6 не нормално организма понякога не издържа ако не6то по конкретно те притеснява пи6и ми на

Подобни неща имах , когато бях на 35 години.Имах напрегната работа, която ми даде своето отражения. Както си седях , без причина започваше да ми става лошо.Или въздуха не ми достигаше, или започваше сърцебиене.И то безпричинно.Имайки в предвид,че не пушех, и не пиех алкохол.Тогава започнах да ходя на лекар.Направиха ми изследвания, но не ми откриха нищо.Казаха ми ,че съм получил страхова невроза.Изписаха ми различни хапчета но , уви те не ми помогната.Реших да отида на частен лекар, имайки в предвид,че в тогавашните поликлиники, не се обръщаше особено внимание на пациентите.И така посвещавайки този лекар, след разговор,и преглед, се стигна до извода,че :това било стрес, в резултат на който ми е започнала да варира долната граница. Просто в някакъв момент двете граници са започнали да се приближават една към друга.Това се установи след, като ми беше даден един уред, който 24 часа следи дейността на сърцето.След това, лекаря ми изписа да вземам три пъти на ден по 0.О25мг от тези хапчета .Но след, като започнах друга работа видях,че съм по добре и започнах да намалям вземанията.И от тогава вземам само веднъж вечер по 0.О25мг от тоя метопророл.Така,че моя съвет е иди на някой частен лекар, да ти назначи измерване функцията на сърдечната дейност за 24 часа. За да се види, как ти работи сърцето.И тогава да ти се назначи лечение.Не си за ПСИХИАТЪР.Дано да съм ти бил полезен със съвета.

Звучи ми като Множествена склероза или друго автоимунно заболяване..

споделям категорично идеята на мк и гери-първо това да се провери

за психатър си щот му се връзваш на тоя лабилна психика иначе повче почивка хранас някоя друга вафла малко гуарана и витамини с цинк и желязо и малко н ехплоде и в фитнеса и тва е ,иначе ако можеш да земеш нещо морфин на далверка давай все някога ще потрябва :)

Не си за психиатър, а за психолог.Не си луда, спокойно.Много стрес има, много напрежение, нищо че на пръв поглед всичко ти е наред.Явно има нещо , което е подсъзнателно.Трябва да смениш ритъма на живот, да не е монотонен.Излизай с приятели дори на една обикновена разходка.Ако имаш възможност пътувай.Направи си изследвания на хормоните.Може и някой витамин да ти липсва.Това си е някаква депресия.Много си млада за такива неща.Има леки антидепресанти, но пак...млада си.Всичко ти е в главата.Трябва сама да си помогнеш.

отиди на невролог познато мие личния лекар ме лекуваше по същия начин, успех.

Аз съм на 23 и преди две седмици ми се случи инцидент. Без да искам се простреях в гавата. Лежах малко в боница и всеки ден ходя на превръзки до сега. Надявам се в края на седмицата да съм без превръзка. екарите ми препоръчаха да поостана в психиатрия, а хирургът, който се грижи за мен трърди, че съм в депресия. Не съм съгасна с тях, но човек не е обективен в подобни ситуации. ошото е, че нямаме доверие и на уж компетентните лица. Ако не си наясно със себе си и те не могат да ти помогнат. Изписаха ми хапчета, които реших да не пия. Всичко е наред. Но ако ти сам не се чувстваш добре, дай пари на психиатъра, за да ти помогне да се почувстваш по-добре. Той поне е дъжен да го направи. Всички други, с които общуваш, малко или много се вънуват повече от своите проблеми, откокото от твоите.

Да ти пуснат едни изследвания за хормона на щитовидната жлеза.Няма нищо страшно и аз имам същите симптоми, но поне знам , че са от хормоните.Другият вариант е напрежение, нещо като паник атаки.От нерви преди години ми писнаха ушите заедно със силно замайване.изписаха ми слаб антидепресант.пих го 30 дена и всичко мина.