Да си излея мъката от самотата

ne vsi4ko e vav van6niq vid na 4oveka vqrvai v sebesi i 6te nameri6 6tastieto badi sebesi az li4no ne gledam van6niq vid na horata !!!

Мисля,че ти сама си си отговорила на въпроса къде е проблема.Проблемът не е във външния ти вид.Хората са различни-закръглени,много пълни,слаби,много слаби...всякакви хора има на този свят и именно затова светът е толкова интересен и хубав.Проблемът не е ,че си закръглена,а че ти липсва малко повече смелост.Вярвай в себе си:)

Можеш да направиш много неща. Всичко, което пожелаеш. И точно това е важното - прави НЕЩО.
Например:
1.Запиши се в група за танци - не много тежки натоварвания с необходимия тонус и настроение.Това ще ти донесе нови познанства и друг начин на общуване.
2.Започни да се придвижващ с колело. Това също и нова философия на живот.
3.Започни да се храниш разделно.Това пък е култура на хранене. Строг режим без преяждане и без излишно плюскане.
Смени прическата и цвета на косата. Изхвърли широките дрехи и ниските обувки.Погрижи се за лицето си.И най-важното СПРИ да хленчиш.
Промени се!!!
Всеки има своя проблем, но не бива да го прави трагедия.

Към КМ : аз не живея в България от 3 години и не знам там как е, но аз всеки ден виждам по улиците закръглени момичета, които вървят хванали за ръка красивите си гаджета и изглеждат много щастливи.
Ирена, горе главата! Усмихни се и покажи на света що за личност си. Защото много от хората, на които тела се възхищаваме нямат какво повече да покажат от едно красиво тяло! Вярно е, че външността е първото нещо, което ни привлича в някой, но това не значи само стегнато тяло. Една широка усмивка, хубав поглед или движения излъчващи нежност и грация значат много повече от това.

Спомни си народната мъдрост "за всеки влак има пътници",не си мисли,че за теб няма да има,само бъди готова за момента,когато се появи!

Проблема е в настройката, а не в тялото ти. Ти дори и да отслабнеш, с тази настройка пак няма да си намериш никого. Трябва да придобиеш самочувствие, помисли за всичките си положителни черти, какво точно заслужаваш и започни да показваш на хората тях.
По отношение на спорта ... аз попринцип не бях голям фен, докато не си намерих точния за мен. Спорта ти помага волята ти да стане повече, гнева да се излее, да излезе навън, и те зарежда с положителна емоция. И като излезеш на улицата, неусетно си вирнал вече брадичката и си се усмихнал, а това привлича хората към теб, несъмнено, освен че променя фигурата ти. :)

По повод твоя проблем, ще ти кажа, че познавам една доста дебела, дори неприятно за мен дебела жена, която има дете от един мъж, живее заедно с този мъж, и има сексуални връзки и с други мъже със съгласието на бащата на детето си! Жената просто има самочувствие! Препоръчвам го и на теб!

Не слушай останалите, ами почвай да тичаш и отслабвай. Глупостите от типа на "Толкова дебели хора, а са щастливи" можехте да си ги спестите. Аз не виждам по улицата много дебели хора, усмихнати, хванати за ръка с любимия човек. Това е като ниските мъже. Като вървите по улицата, колко ниски момчета или дебели момичета с гаджета виждате?
Пак по темата. Отслабването е лесно, особено за момичета. Не го казвам ей така, сумарно съм отслабвал над 60 килограма през живота си (22). Надебелявам (като сега), защото изпадам в депресии и започвам да си мисля, че не си заслужава. Може би и твоят проблем е там. Ако мислиш, че ще станеш желана, ако отслабнеш, направи го. Ако нямаш волята да го направиш, то значи не вярваш, че нещо ще се промени. Дали си заслужава аз не мога да ти кажа... т.е. мога, но по-добре да не ме слушаш. :D

Бъди по-сигурна в себе си. Дори аз самата не мога да ти дам съвет, защото аз имам същия комплес и знам какво е, въпреки че съм доста по-малка от тебе.
Но погледни - по улицата се разхождат толкова млади хора, на които килограмите са им в повече, но това не им пречи да бъдат щастливи. А защо не опиташ да практикуваш някакъв спорт или упражнения вкъщи. Това хем изкарва гнева натрупан в теб, хем ще има ефект върху килограмите, въпреки че май проблемът не е в телосложението ти, колкото в самочувствието ти.

Здрасти, много ми харесаха предните два коментара, съгласен съм с тях и смятам, че са правилен старт.

Мога много да добавя от личен опит на 30 годишен мъж.
Познавам доста закръглени жени и както те, така и ти ще разбереш, че това е недостатък, не заслужаващ крайно решаваща оценка.
И въпреки това, ако на истина това е голям проблем, то не гледай в него, а гледай в разрешението му.
Например аз имах точно обратния проблем. Висок съм 190 и връщайки се назад във времето когато бях на 15, си спомням бях с 5 см по - нисък приблизително, обаче тежах 61 кг. Ужасна гледка, както за мъж така и за жена. Непропоционалните стойности тегло спрямо ръст създават неувереност, тъй като е възприет някакъв стандарт за хубост знам ли коя група глупци са го решили. Та те перфектните съдят на бърза ръка кой е красив и кой е грозен, но това разбира се има значение само за тях си, който иска да се включи в елита, трябва да е в нормата.
Държа да отбележа, че дори и сега имам проблем с теглото, при мен просто не се получава да дебелея, губя бързо и качвам много бавно.
Та тогава направих така: реших, че проблемите ми идват от липсата на апетит и дехидратация: решението, пиех ударни количества вода, започнах с 2 л на ден и стигах до 5-6 л дневно. За да добия апетит си наложих порционни режими в програма на малки количества и чести дажби, без значение какво натиквам в устата. Гълтах филийка хляб, кофичка кисело мляко, школадче това онова, но за да порастне апетита трябваше да изразходвам енергия, за това ходих в училищния двор и се спуквах от натоварвания.
Малко по малко наблюдавах промени в теглото си, при това задоволителни и много се радвах, че постигам успехи и въпреки, че не достигнах желаните плюс 10 кг над теглото си, придобих самочувствие тъй като давах всичко от себе си. Правех каквото мога и това беше най важното. Година след това продължавах да правя каквото правя и забелязах, че вече пустите лостове приютиха повечето ми приятели, заглъхнаха им подигравките и не се чуваше прякора ми пръчка както и разни подобни.
Сега тежа 72 кг и в момента, в който изложа мускулатурата си на същия стрес, набъбвам брутално, не в маса, а дълбок релеф, нещо което много рядко ще се забележи по залите. И дори и да се види, то ще е резултат от химична намеса в 99 процента от случайте.
Та това което искам да ти кажа е, прави каквото можеш за себе си, пък да става каквото ще. Сама трябва да се изправиш на крака, не някой друг да го направи вместо теб.
И не се самосъжалявай публично, напротив напротив.

Хайде, дайте приза пулицер и да приключвам с романите.