Щях да умра заради изневярата му, но сега му благодаря
Не физическата изневяра е ужасна за жената, а емоционалната. Когато разбереш, че не означаваш нищо за човека до теб и той е готов да те замени с първата срещната, само защото е нещо ново и все още неопитано.
Искам да споделя начина, по който разбрах, че явно вече не съм това, което си мислех, че съм, за мъжа до мен. Бяхме заедно дълги години - повече от пет, което беше страшен рекорд за мен. Преди него се задържах с някой за по два-три месеца и всичко приключваше.
Но той се появи - с коса, руса като лъчите на слънцето, перфектно тяло и очи, които ме пронизваха със сиянието си. Изобщо не забелязвах недостатъците му, които бяха много, но на мен не ми пукаше - нали беше избрал да е с мен!
Живеехме си просто прекрасно - аз чистех, готвех и перях, а когато той се прибираше, бях най-любовно настроената жена на света. Не искаше да работя, за да му осигурявам комфорта, от който имаше нужда. Не обичаше, когато аз излизам с приятелки, затова се отказах от тях.
Това не му пречеше той да не се прибира по цяла нощ, а на сутринта да идва и дори да не ме забелязва. Аз бях тази, която го прегръщах за лека нощ, но дори това не ми даде сигнал, че има нещо. Бях толкова заслепена, че не можех да си представя, че има друга. Та аз му давах всичко! От какво го бях лишила?
Приятелките ми, с които се чувах само по телефона, ми казваха, че са го виждали по клубовете с различни момичета, но аз не им повярвах и дори престанах да им вдигам телефона.
Но семето на съмнението бе хвърлено и много бързо порасна. Още повече, че той, който преди време не можеше да заспи, ако не сме се гушкали поне два часа, сега само ми обръщаше гръб и захъркваше.
Започнах да се вглеждам внимателно в детайлите. Търсех следи от червило по блузите му, но не намирах. Преди да пусна дънките му в пералнята, по навик вадех всичко от джобовете му, но сега вече търсех доказателства за изневярата му.
Не можех да ги открия никъде, вече мислех, че си въобразявам. Една вечер събрах кураж, след като цял ден бях мислила какво да направя, и го попитах дали ми изневерява. А той само се засмя и ми каза, че съм напълно права, но е чудно защо съм разбрала едва сега.
Всичко рухна. Светът, който имах, се срина. Веднага си помислих, че това е краят, и трябва да скоча от покрива на блока, за да свърши всичко това. Той не ме прегърна, не ме утеши, когато плаках. Преоблече се и излезе.
Дали ако не го бях попитала, щях да продължа да живея в измамен свят, в който да съм измамно щастлива? Сигурно да, но днес, когато това вече е зад гърба ми, се радвам, че го направих. Защото до края на живота си щях да бъда просто негова сянка, вярна жена и слугиня, която винаги го чака и само дето не размахва опашка.
Едва се възпрях от желанието за самоубийство, когато разбрах, че любовта на живота ми ме е предала, но днес искам да му благодаря. Защото ако не беше направил това, животът ми щеше да остане сив, дори направо безцветен. Днес вече виждам света розов и открих, че има невероятни мъже. Дори един от тях, според мен, се кани в най-скоро да ми предложи да живеем заедно. Виждам го в очите му... и макар вече да нямам доверие на мъжете, съм готова да рискувам отново.
Искам да споделя начина, по който разбрах, че явно вече не съм това, което си мислех, че съм, за мъжа до мен. Бяхме заедно дълги години - повече от пет, което беше страшен рекорд за мен. Преди него се задържах с някой за по два-три месеца и всичко приключваше.
Но той се появи - с коса, руса като лъчите на слънцето, перфектно тяло и очи, които ме пронизваха със сиянието си. Изобщо не забелязвах недостатъците му, които бяха много, но на мен не ми пукаше - нали беше избрал да е с мен!
Живеехме си просто прекрасно - аз чистех, готвех и перях, а когато той се прибираше, бях най-любовно настроената жена на света. Не искаше да работя, за да му осигурявам комфорта, от който имаше нужда. Не обичаше, когато аз излизам с приятелки, затова се отказах от тях.
Това не му пречеше той да не се прибира по цяла нощ, а на сутринта да идва и дори да не ме забелязва. Аз бях тази, която го прегръщах за лека нощ, но дори това не ми даде сигнал, че има нещо. Бях толкова заслепена, че не можех да си представя, че има друга. Та аз му давах всичко! От какво го бях лишила?
Приятелките ми, с които се чувах само по телефона, ми казваха, че са го виждали по клубовете с различни момичета, но аз не им повярвах и дори престанах да им вдигам телефона.
Но семето на съмнението бе хвърлено и много бързо порасна. Още повече, че той, който преди време не можеше да заспи, ако не сме се гушкали поне два часа, сега само ми обръщаше гръб и захъркваше.
Започнах да се вглеждам внимателно в детайлите. Търсех следи от червило по блузите му, но не намирах. Преди да пусна дънките му в пералнята, по навик вадех всичко от джобовете му, но сега вече търсех доказателства за изневярата му.
Не можех да ги открия никъде, вече мислех, че си въобразявам. Една вечер събрах кураж, след като цял ден бях мислила какво да направя, и го попитах дали ми изневерява. А той само се засмя и ми каза, че съм напълно права, но е чудно защо съм разбрала едва сега.
Всичко рухна. Светът, който имах, се срина. Веднага си помислих, че това е краят, и трябва да скоча от покрива на блока, за да свърши всичко това. Той не ме прегърна, не ме утеши, когато плаках. Преоблече се и излезе.
Дали ако не го бях попитала, щях да продължа да живея в измамен свят, в който да съм измамно щастлива? Сигурно да, но днес, когато това вече е зад гърба ми, се радвам, че го направих. Защото до края на живота си щях да бъда просто негова сянка, вярна жена и слугиня, която винаги го чака и само дето не размахва опашка.
Едва се възпрях от желанието за самоубийство, когато разбрах, че любовта на живота ми ме е предала, но днес искам да му благодаря. Защото ако не беше направил това, животът ми щеше да остане сив, дори направо безцветен. Днес вече виждам света розов и открих, че има невероятни мъже. Дори един от тях, според мен, се кани в най-скоро да ми предложи да живеем заедно. Виждам го в очите му... и макар вече да нямам доверие на мъжете, съм готова да рискувам отново.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (30)
Изпрати
и аз имах подобна история....моят приятел ми изневери след като бях до него в най-трудния момент от живота му (загубата на майка му)минаха 5 месеца и още не мога да се съвзема, всичко е за добро....не си заслужава да си губиш времето с такива хора
2
1
и при мен се случи същото след 20 години съвместен живот - лъжи и много изневери,Толкова много го обичах, че не виждах това което ми причинява .Но сега му благодаря, разделени сме вече 10 години, че той си тръгна , защото аз нямаше да имам смелост да го напусна. Свободния живот е хубав и не си мисли за самоубийства. Пожелавам ти късмет и щастие.
5
1
По-добре сам,от колкото зле придружен..!!! Моята история не е подобна но има и съответната прилика.Бяхме заедно 7 години това което ти си правила за този момък,същото го правех и аз,а накрая Нищоо Лъжи лъжи и само лъжи Но явно как раздялата не се оказва края на света,помага себе си да разбереш Аз усещам лекота че го няма сега ме моли да се върна ала няма шанс Било каквото било обич,обич колко да е обич.Затова само един съвет от мен не се впускай изведнаж в нови приключения все пак от една порода са мъжете,но не бъди и сама изясни себе си чуствата си.Аз повече от половин година съм съвсем сама и нескучая със себе си..добре се чуствам мъж (по дяволите да върви)той ли ще ми направи животът розов :Д
5
0
Познато,до болка познато чувство...
1
1
Лори, много сте груба и не сте права. Който не е бил в това положение, няма право да съди. Не разбирам в какво обвинявате момичето. Вината й е единствено това, че е обичала истински...!
3
0
Грешката на много жени - да се превърнат в "сянка" на мъжете си и слугини вкъщи. Слугите не са били уважавани през нито една епоха! Рано или късно започват да ви третират като обслужващ персонал или част от мебелировката. Уважавайте себе си. Имайте професия, изкарвайте пари за себе си, колкото и малко да са те, създайте си свой кръг от приятели, не бъдете нечий придатък. Така ще визпитавате и децата си да не зависят от някого на 100 %. Мисля, че резултата ще надмине очакванията ви.
7
0
Според мен все пак не трябва да отписваш самоубийството като опция. Мисля, че ще ти се отрази добре. Т.е. на света ще се отрази добре. На катя, лили, михайлов и т.н. също. :)
0
0
Четох внимателно писмото ти-и ти си сменила много мъже преди него-и ти си наранила някого,неминуемо.А пък виждам,че и бързо си се утешила с нов мъж.Бързо се ориентираш в ситуацията....Прости ми,никога не съм груба-но защо ли не те с9ъжалявам,ама никак.......
1
4
Това пък какво беше?Може би идеята ти е,че е много "лошо"да се сменят мъже?!Ами може би е търсила някой?Очевидно си от онези,които могат да хвърлят камък,защото са свети дух и Дева Мария едновременно.Или те подразни,че си от онзи типаж дето няма какво да предложи освен манджа и слугинаж.
3
0
Историята ми е подобна годините бяха 6,но съвета ми е не си отмъщавай на всички мъже само защото не е станало както ти се иска.Просто се научи да цениш тези,конто те уважават и да отстраняваш тези които не го правят.Не се променяй и не съсипвай живота си заради никого,не си струва!
0
0
Така ще е докато търсиш кой да те вземе да живееш при него. Не се заблуждавай, че следващият ще е нещо друго....
0
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 13
55
43
35
20
10
Дай твоята оценка: