Щях да умра заради изневярата му, но сега му благодаря

Не физическата изневяра е ужасна за жената, а емоционалната. Когато разбереш, че не означаваш нищо за човека до теб и той е готов да те замени с първата срещната, само защото е нещо ново и все още неопитано.

Искам да споделя начина, по който разбрах, че явно вече не съм това, което си мислех, че съм, за мъжа до мен. Бяхме заедно дълги години - повече от пет, което беше страшен рекорд за мен. Преди него се задържах с някой за по два-три месеца и всичко приключваше.

Но той се появи - с коса, руса като лъчите на слънцето, перфектно тяло и очи, които ме пронизваха със сиянието си. Изобщо не забелязвах недостатъците му, които бяха много, но на мен не ми пукаше - нали беше избрал да е с мен!

Живеехме си просто прекрасно - аз чистех, готвех и перях, а когато той се прибираше, бях най-любовно настроената жена на света. Не искаше да работя, за да му осигурявам комфорта, от който имаше нужда. Не обичаше, когато аз излизам с приятелки, затова се отказах от тях.

Това не му пречеше той да не се прибира по цяла нощ, а на сутринта да идва и дори да не ме забелязва. Аз бях тази, която го прегръщах за лека нощ, но дори това не ми даде сигнал, че има нещо. Бях толкова заслепена, че не можех да си представя, че има друга. Та аз му давах всичко! От какво го бях лишила?

Приятелките ми, с които се чувах само по телефона, ми казваха, че са го виждали по клубовете с различни момичета, но аз не им повярвах и дори престанах да им вдигам телефона.

Но семето на съмнението бе хвърлено и много бързо порасна. Още повече, че той, който преди време не можеше да заспи, ако не сме се гушкали поне два часа, сега само ми обръщаше гръб и захъркваше.

Започнах да се вглеждам внимателно в детайлите. Търсех следи от червило по блузите му, но не намирах. Преди да пусна дънките му в пералнята, по навик вадех всичко от джобовете му, но сега вече търсех доказателства за изневярата му.

Не можех да ги открия никъде, вече мислех, че си въобразявам. Една вечер събрах кураж, след като цял ден бях мислила какво да направя, и го попитах дали ми изневерява. А той само се засмя и ми каза, че съм напълно права, но е чудно защо съм разбрала едва сега.

Всичко рухна. Светът, който имах, се срина. Веднага си помислих, че това е краят, и трябва да скоча от покрива на блока, за да свърши всичко това. Той не ме прегърна, не ме утеши, когато плаках. Преоблече се и излезе.

Дали ако не го бях попитала, щях да продължа да живея в измамен свят, в който да съм измамно щастлива? Сигурно да, но днес, когато това вече е зад гърба ми, се радвам, че го направих. Защото до края на живота си щях да бъда просто негова сянка, вярна жена и слугиня, която винаги го чака и само дето не размахва опашка.

Едва се възпрях от желанието за самоубийство, когато разбрах, че любовта на живота ми ме е предала, но днес искам да му благодаря. Защото ако не беше направил това, животът ми щеше да остане сив, дори направо безцветен. Днес вече виждам света розов и открих, че има невероятни мъже. Дори един от тях, според мен, се кани в най-скоро да ми предложи да живеем заедно. Виждам го в очите му... и макар вече да нямам доверие на мъжете, съм готова да рискувам отново.