Изповед на един мъж
редакция:
АнонименНовак
Здравейте. Сега съм на 27 години, но все още изживявам моята младежка любов. Искам да споделя преживяното си с вас,защото явно то остави отпечатък върху целия ми живот.
На 18 години започнах връзка, с момиче, което харесвах. Влюбен бях до уши и мислех, че това ще продължи вечно. Градях планове за бъдещето, радвах се на живота. Но дойде време да влеза в казармата.
Вечерта преди заминаването с надежда шепнех мили думи.Първите няколко месеца тя идваше редовно на свиждане. Всичко беше по старо му. В последствие посещенията се разредиха.
Отдавах това на заетостта на моето момиче, но вярвах в нея и чувствата и. И в един момент, ужас. Приятел ми съобщи, че тя се е омъжила и заминала за Америка. Светът се сгромоляса за мен. Животът не съществуваше.
Как съм изкарал до излизането от казармата, само аз си знам.
Сега, толкова време след преживяното аз не мога да отдам чувствата си на друго момиче.
Всичките ми нови връзки са краткотрайни, липсват силните чувства. Боря се със себе си, но явно не мога да победя емоциите си. А минаха толкова години.
Искам да намеря новата си любов и да заживея нормален живот. Моля ви, споделете с мен, какво бихте направили на мое място. Приятелите ми не ме разбират.
Според тях е трябвало всичко да забравя до сега, а аз не мога, не мога.
На 18 години започнах връзка, с момиче, което харесвах. Влюбен бях до уши и мислех, че това ще продължи вечно. Градях планове за бъдещето, радвах се на живота. Но дойде време да влеза в казармата.
Вечерта преди заминаването с надежда шепнех мили думи.Първите няколко месеца тя идваше редовно на свиждане. Всичко беше по старо му. В последствие посещенията се разредиха.
Отдавах това на заетостта на моето момиче, но вярвах в нея и чувствата и. И в един момент, ужас. Приятел ми съобщи, че тя се е омъжила и заминала за Америка. Светът се сгромоляса за мен. Животът не съществуваше.
Как съм изкарал до излизането от казармата, само аз си знам.
Сега, толкова време след преживяното аз не мога да отдам чувствата си на друго момиче.
Всичките ми нови връзки са краткотрайни, липсват силните чувства. Боря се със себе си, но явно не мога да победя емоциите си. А минаха толкова години.
Искам да намеря новата си любов и да заживея нормален живот. Моля ви, споделете с мен, какво бихте направили на мое място. Приятелите ми не ме разбират.
Според тях е трябвало всичко да забравя до сега, а аз не мога, не мога.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
52
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Не мрази някого, защото е разбил сърцето ти.
Не мрази онзи , който те нарече дебел , грозен, глупав или безполезен. Не се натоварвай с неща,които не са под твой контрол. Плачи,когато имаш нужда да плачеш. Недей да живееш в спомените, защото те е страх да продължиш напред. Пусни миналото да си върви. Забрави нещата ,
които не си заслужават да бъдат запомнени. Не приемай живота за даденост. Живей за нещо. Живей за себе си. Влюби се отново и отново, докато разбереш какво е наистина да си влюбен.Задавай въпроси.Казвай на хората как се чувстваш наистина.Спи под звездите. Направи някой щастлив. Следвай мечтите си.
Просто живей , по дяволите ! Забрави всички лоши неща , които са се случили в живота ти.. и просто живей. И един ден , когато остарееш , ще погледнеш
назад .. и ти обещавам , че няма да съжаляваш за нищо. Живота е толкова кратък,а ти си се затворил в собствената си черупка и не намираш воля да излезеш навън. Граби с пълни шепи от живота и не се страхувай.Живеем веднъж тук, в този дивен свят. Трябва ли да пропиляваме това безценно време в пасивност, неувереност и неверие ? Никой освен теб не е отговорен за твоя живот. ВСИЧКО ПОСТИЖИМО Е В РЪЦЕТЕ ТИ !