Изповед на един мъж

Здравейте. Сега съм на 27 години, но все още изживявам моята младежка любов. Искам да споделя преживяното си с вас,защото явно то остави отпечатък върху целия ми живот.

На 18 години започнах връзка, с момиче, което харесвах. Влюбен бях до уши и мислех, че това ще продължи вечно. Градях планове за бъдещето, радвах се на живота. Но дойде време да влеза в казармата.

Вечерта преди заминаването с надежда шепнех мили думи.Първите няколко месеца тя идваше редовно на свиждане. Всичко беше по старо му. В последствие посещенията се разредиха.

Отдавах това на заетостта на моето момиче, но вярвах в нея и чувствата и. И в един момент, ужас. Приятел ми съобщи, че тя се е омъжила и заминала за Америка. Светът се сгромоляса за мен. Животът не съществуваше.

Как съм изкарал до излизането от казармата, само аз си знам.
Сега, толкова време след преживяното аз не мога да отдам чувствата си на друго момиче.

Всичките ми нови връзки са краткотрайни, липсват силните чувства. Боря се със себе си, но явно не мога да победя емоциите си. А минаха толкова години.

Искам да намеря новата си любов и да заживея нормален живот. Моля ви, споделете с мен, какво бихте направили на мое място. Приятелите ми не ме разбират.

Според тях е трябвало всичко да забравя до сега, а аз не мога, не мога.