Края на играта

Историята е за приятеля ми и най-добрия му приятел така както той го нарича брат ми.
Всичко беше нормално имат общ бизнес сменят колите си постоянно имат възможности и 2 мата са работохолици и се разбираха приятели са от малки но братчето му, както той му вика е по-лудия от двамата характера му е жесток пали за най-малкото винаги бърза налита на бой кара като луд, а приятеля ми е спокоен винаги мисли за последствията.

Но от скоро имат някакви пропуквания в отношенията има поръчки много приятеля ми не знае от къде да е хване а братчето му тича по други задачи до днес нямаше никакъв конфликт между тях до този момент, Приятеля ми му писал няма да работим той му звъннал приятеля ми му казал отказвам се ти гледаш другите си задачи и бизнеси спираме до тук нали не се сърдиш ще намеря друг да работя с него трябва ми сериозен човек. А той му каза ти си ми брат както ми казваш не винаги съм прав но си мой брат ! Не искам да ми изплащаш дела събирам си нещата от общия ни офис но знам че ще ми се обадиш и ще ме помолиш за помощ а аз не знам дали ще ти вдига изобщо !

Преди няколко дни се видях с него и го попитах защо се получи така а той ми отговори той ми е като брат но от месец нещата не вървят на твоя това му е основния доход а аз имам и друга работа отпивах се да лавирам но не се получи не се оправдавам и аз съм виновен до някъде но ако беше мъж на място щеше да се изправи очи в очи да ми го каже че това е края не да ми пише все едно сме ученички.

Сина ни пита за чичо си защо не идва, бабата на приятеля ми пита и тя защо другия и внук не идва а приятеля ми само си прави пас гледа си телефона дали му е писал или му е звънял, Попитах го липсва ли му а той отговори както той казва със времето със всичко се свиква, сигурна съм че брат му няма да му се обади за него достойнството и ината са всичко не знам как да ги събера отново заедно !