Моята нелепа драма

Моята нелепа драма
Привет на всички читатели. Понеже нямам към кого друг да се обърна, и същевременно да изкажа своята болка, та затова реших да пиша тук.

Аз имам изключително тежък живот.
Биологичния ми баща е пълен идиот! Години наред, докато майка ми най сетне и писна и реши да го остави, той ме пребиваше, ей така почти за нищо, водеше по цели часове депресиращи разговори с нас като винаги искаше каквото той каже това да става.

Мамеше майка ми с други жени, беше ужасен. Посягаше и. Ту се прибираха, ту се разделяха нашите, докато накрая майка ми реши и се разведоха, и заживяхме отделно от него. После в училище бях третиран редовно от съучениците си, нямах приятели, понеже винаги съм бил по различен от другите. Изобщо само лоши неща съм преживял.

Когато бях 6-ти клас, ме оперираха, и от тази операция се оказа, че има някаква вероятност, никога да не мога да имам деца. Трудно се възстанових. От там проблемите в семейството не са спирали. Години наред, скандали, караници, и какво ли още не.

Вуйчо ми, т.е. братът на майка ми, е пълен алкохолик и в продължение на години, той пиеше и правеше какви ли не истории в къщи. Прави го и до ден днешен. Принуждавал съм се да бягам от нас, спал съм по улиците. Отслабнах много. Разби ми се нервната система, още от втори клас съм с диагноза силна депресия и страхова невроза.

И най-лошото е това, че няма дори един човек, на който да му пука как се чувствам и какво ми е. Единствено с майка си, се разбирам сега, въпреки че преди години, тя ми е причинила много болка.

Понеже имам по - малък брат с 4 години, който израстна изключително разглезен и лош човек. Който си мисли, че за всичко трябва да му се угажда, държи се супер глупаво и дразнещо, и винаги когато се случваше да се скараме с него, и майка ми винаги го защитаваше, и се обаждаше на баща ми, говореше му против мене, и той идваше и ме биеше, без дори да пита каква е ситуацията и кой е виновника.

Сега нещата са малко по различни, в смисъл че аз пораснах, станах пълнолетен, не ми пука за баща ми, с майка ми се разбирам сега. Но има и много други проблеми, които ме съсипват. Брат ми постоянно се кара с майка ми, по цял ден е пред телевизора и си ръси простотиите.

Много често се е случвало да го чуя как се кани на мен и на всички от семейството, че един ден щял да ни смаже и т.н. При което се е случвало да го удрям, да му правя забележка и са ставали много лоши скандали. Срам ме е от него и от баща ми. И се питам, как може такива изроди да са моя кръв.

Другото, което се случи е, че майка ми сега си има друг мъж, който живее с нас. Те се запознаха преди около година. След няколко дни той дойде в къщи, и така. Държеше се много добре наистина. От баща си не съм виждал никога такова уважение, каквото видях от него. И до днес е така.

Обаче в последствие, се разбра, че той има много тежък живот също. Бил е изнудван от някакви мафиоти, да краде и да им дава пари. Много дълги и заплетени истории. Имаха караници с майка ми. Освен това брат ми, дълго време не можеше да приеме фактът, майка ми да е с друг мъж.

Имаше там проблеми, дори на няколко пъти въпросния приятел на майка ми се опита да говори с него на четири очи по спокоен начин. В момента нещата са малко по - добре, но има доста сложности пак, понеже и с майка ми, карат се постоянно, той има съдебни дела и може да влезе в затвора. Изобщо нещата са много сложни.

А иначе той е спортист, кик бокс е тренирал известно време, дори много пъти е казвал, че ако баща ми се опита да ни направи нещо, той ще се справи с него и така.
Майка ми от години боледува, не е добре с бъбреците, както и със сърцето. Много кризи е правила, налагало се е да влиза в болница на няколко пъти.

А ние сме много бедно семейство, и едва свързваме двата края. Аз съм много труден човек, още от дете. Никога не съм можел две думи да вържа с момичетата, и изобщо със заобикалящите хора. От малък съм малтретиран, захвърлян.

От училище се прибирах като покосен и се просвах като мъртъв в празното легло. Световъртежи, рязки болки в главата, в сърцето и т.н. Годините минават, нито от любов, нито от живот, от нищо аз не разбрах.

Станах слаб като тапициран скелет. Неприспособим нито за работа, нито за общуване. С болна съвест, и разбита съдба. За къде вече? И така живота си тече, всеки ден ставай с главоболие, и непрестанна умора. Мислите хвърчат една след друга и мачкат съзнанието ми. И най-лошото е това че не се чувствам добре.

Та аз съм едва на 22 години, а съм 55 килограма. Освен това непрекъснато ми е зле. Имам световъртежи и се задъхвам постоянно. Нощем като легна да спя сънувам много гадни кошмари и се стряскам. Често плача, за мечтите които имам, за болката която сякаш ми пристяга все по силно гърдите и не издържам.

Често се питам - Кой е този дето определя човешките съдби ?! Кой наказва толкова безмилостно добрите хора ?! Защо за пореден път стоя и сякаш въздух нямам. Всичко ме боли, изпитвам страх и болка, огорчение, безпомощност. Толкова ли за всички тези години не заслужих нещо добро да ми се случи. Толкова ли съм грешен, та съдбата ме мачка толкова безжалостно и съдистично?

Живот ли е, всеки ден и час едно и също. Лягай рано сутрин, когато хората стават, събуждай се късно нощем когато хората лягат. Кошмари, страх, агония, сълзи. Самота, будиш се по неколко пъти, поглеждаш тавана, и сякаш черна сянка усещаш над тебе, че виси и те изпива.

Не издържам повече. Често се питам, защо по дяволите съм се родил такъв недъгав, неконтактен, неспособен за работа, за приятели, неспособен да дам каквото и да било на някого. Семейството ми ме мрази, не им пука как се чувствам, хората които познавам гледат на мен като на враг, и всеки се бори да ме съсипе.

Цял живот, пропилян. Години млади изгубени във болка, самота. Изблици на гняв, безпомощност. До кога се питам, колко още ще мога да издържа. Изписах всичко от живота си, от начало до най-малките детайли. Форуми, търсене на помощ. Така ли един човек не се намери, който да ми подаде една ръка, давя се в блатото с протегната ръка и няма кой да ме издърпа, да ми опре едно рамо, за да продължа.

Всеки пише, "махни се от там, промени се, ти самият трябва да го направиш" но никой не разбира че ако аз можех да се справя сам, нямаше да си играя да пиша по форуми и какво ли още не. За къде съм.? Да кажем че се махна от нас, и какво? Излизам на улицата, без нищо. Гладен, жаден, разбита нервна система, слаб и неконтактен.

И какво става с мен, ще ме убият по улиците или най-много да си умра от студ, жажда и глад. Виждате ли? Не е лесно моето. Ама и това не е лесно. Отделен от всичко и всички, всеки ден и всяка нощ да ревеш като куче свит в ъгъла на стаята, и да слушаш само скандали и псуваници около тебе. И това не се търпи. А исках толкова малко.

Просто исках да имам свестен дом, да живея на спокойствие, и едно момиче да си имах, досущ като мен, което да ме разбира, и да сподели живота си с мен. Но не нали. Явно прекалено много искам, явно таз съдба и това ми отказва. Никога не съм мечтаел да бъда кой знае какъв.

Исках да се намери един човек, ама истински който да ми подаде просто една ръка ! Да мога да прекрача таз тежка преграда дето е пред мене вече години наред, и постепенно да се изкачвам по стъпалата на стълбичката, докато достигна поне средно ниво на живот. Да се отърва най сетне от тази апатия дето ме смазва. Взех да не мога да се храня, нямам апетит.

Не мога да спя спокойно. Като парцал съм. Защо се питам ?! Защо бог всичко ми е отнел, защо ми е отнел физическите възможности, защо ми е отнел възможностите да контактувам с хората ? Защо ми е дал такова идиотско обкръжение и такава слаба психика ?! Ужасно е да си така повярвайте ми!

Само който не го е изпитал, той си мисли, че е лъжа и не му се вярва. Честно ви говора, не пожелавам тази агония която преживявам, даже на най-лошият си враг. Убийствено е! Да искаш, да имаш мечти, а всичко да ти пречи, да те скапва и да агонизираш. Да си сам, на празниците да ревеш, и да проклинаш своето рождение. Вярвайте ми, ужас е.

Искам да започна всичко на чисто, искам цялостна смяна на психиката си, защото знам че ако преодолея фобиите си, от там нататък това ще подобри и тялото ми защото здрав дух = здраво тяло! Но как да стане? Сам не мога. Искам един човек, който един тъп подслон да ми даде. Ако трябва ще му върша къщната работа за някакви 100-200 лева на месец, докато си постъпя малко на краката.

Хем да ми помогне въпросния човек, не знам, психолог ли ми трябва, някакъв стойностен човек ли ми трябва. Просто имам крещяща нужда от помощ. Иначе просто си загивам. Млад човек, а неизпитал нищо от живота. Млад човек разбит жестоко от съдбата. Тежко, тежко. Няма думи да го опиша.

Коментари (5)

Изпрати
Дама
Дама
27.02.2012 08:53
Момче,писах ти отзив и на другия ти постинг/"Аз,различният в свят на еднаквите"Личи си,че и това е писано от теб. Няма спор,тежко ти е. Трябва ти любяща душа,която да ти подаде ръка,да те подслони и те утеши. Някой по-горе много бездушно и жестоко ти е писал,да сташ монах. Но знаеш ли,че може би единствено в Божия дам можеш да получиш утеха. Може да не станеш точно монах,защото това е сериозно и се иска призвание и вътрешно убеждение. Но защо не отидеш при някой свещеник в църква,която си избереш...Те няма да те отритнат,ще намерят начин да ти помогнат. Може да ти дадат да им помагаш и поработваш,срещу храна...И повярвай,един добър божи служител може най-добре да утеши душата ти. Послушай ,поне опитай!
0
0
Петя Генчева
Петя Генчева
25.11.2011 22:14
Знаеш ли, твоята история ме трогна, да ти призная и аз преживях нещо подобно, но вярвай ми, самосъжалението няма да ти помогне с нищо. Ако продължаваш да мислиш по този начин сам ще се убиеш. Бъди силен, опитай се да мислиш трезво. Ако нямаш мечти, създай си, бори се за тях, вяравай в тях, вярвай, че всичко ще се оправи рано или късно. Потърси си работа, опитай се да разнообразиш живота си, макар, че те е срам, преодолей комплексите си, защото така не се живее. И аз бях като теб, беше ме срам, унижаваха ме, но живота ме постави в такава ситуация, в която трябваше да забравя и срам и болка.
Вярвай, надявай се, излез навън и виж слънцето виж светлината, все нещо на този свят трябва да те вдъхнови и да те изтласка напред.
1
0
lud za vrazvane
lud za vrazvane
18.11.2011 14:42
Щом не можеш да имаш деца, трябва ти подслон и 100-200 лева на месец, стани монах.
0
2
El_an
El_an
17.11.2011 22:36
Твоята история ме трогна, дори се зачудих как мога да ти помогна. Докато четях историята през ума ми минаха някои идеи, докато не стигнах до тъпия подслон и 100-те 200 лева. Тогава се запитах каква помощ точно търсиш. Казваш "не съм контактен", но не си ням, нали ? Поне работа можеш да си намериш. Обаче казваш, че си неприспособим към работа. Да кажем, че някой ти даде подслон и ти дава 100-200 лв( това са неща, с които аз не мога да ти помогна). Какво ще направиш оттам нататък ? Как ще си стъпиш на краката ?
1
0
Коломбо
Коломбо
15.11.2011 20:31
Имаше една приказка за братята, които викали неволята да им помогне, викали, викали - ама неволята така и не идвала, та те се взели в ръце и си свършили сами работата. Та така трябва да стане и при Вас. Защо не вземете да започнете да спортувате? Вземете и прочетете някои книги и ще видите, че има хора, които са живели при още по-лоши условия и са се справили. Спрете да се самосъжалявате и започнете да действате! Търсете си работа, четете книги (четете класиците, басните на Лафонтен, народни приказки, има психологически книги, исторически, книги за първите заселници в Америка и т.н.) и спортувайте, душайте дълбоко повече чист въздух! Една възможност би било да се занимавате и с йога. Намерете си някакво хоби, вижте, дали пък не е възможно да дялкате нещо от дърво или да рисувате, четете библията понякога. Колкото повече се самосъжалявате, вайкате и не правите нищо - толкова по-дълбоко ще затъвате! От писмото Ви виждам, че умеете да се изразявате. Успехът се крие във твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш "Назад съм", назад си.
Който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да търсиш награда.
Не Най-силният, нито Най-бързият
обезателно грабват залога.
Но човекът, който печели играта е този,
който мисли "Аз мога!"
Завършвам с една мисъл: "Умей да живееш дори и тогава, когато животът ти стане непоносим"!
1
1

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: