Моята нелепа драма

Привет на всички читатели. Понеже нямам към кого друг да се обърна, и същевременно да изкажа своята болка, та затова реших да пиша тук.

Аз имам изключително тежък живот.
Биологичния ми баща е пълен идиот! Години наред, докато майка ми най сетне и писна и реши да го остави, той ме пребиваше, ей така почти за нищо, водеше по цели часове депресиращи разговори с нас като винаги искаше каквото той каже това да става.

Мамеше майка ми с други жени, беше ужасен. Посягаше и. Ту се прибираха, ту се разделяха нашите, докато накрая майка ми реши и се разведоха, и заживяхме отделно от него. После в училище бях третиран редовно от съучениците си, нямах приятели, понеже винаги съм бил по различен от другите. Изобщо само лоши неща съм преживял.

Когато бях 6-ти клас, ме оперираха, и от тази операция се оказа, че има някаква вероятност, никога да не мога да имам деца. Трудно се възстанових. От там проблемите в семейството не са спирали. Години наред, скандали, караници, и какво ли още не.

Вуйчо ми, т.е. братът на майка ми, е пълен алкохолик и в продължение на години, той пиеше и правеше какви ли не истории в къщи. Прави го и до ден днешен. Принуждавал съм се да бягам от нас, спал съм по улиците. Отслабнах много. Разби ми се нервната система, още от втори клас съм с диагноза силна депресия и страхова невроза.

И най-лошото е това, че няма дори един човек, на който да му пука как се чувствам и какво ми е. Единствено с майка си, се разбирам сега, въпреки че преди години, тя ми е причинила много болка.

Понеже имам по - малък брат с 4 години, който израстна изключително разглезен и лош човек. Който си мисли, че за всичко трябва да му се угажда, държи се супер глупаво и дразнещо, и винаги когато се случваше да се скараме с него, и майка ми винаги го защитаваше, и се обаждаше на баща ми, говореше му против мене, и той идваше и ме биеше, без дори да пита каква е ситуацията и кой е виновника.

Сега нещата са малко по различни, в смисъл че аз пораснах, станах пълнолетен, не ми пука за баща ми, с майка ми се разбирам сега. Но има и много други проблеми, които ме съсипват. Брат ми постоянно се кара с майка ми, по цял ден е пред телевизора и си ръси простотиите.

Много често се е случвало да го чуя как се кани на мен и на всички от семейството, че един ден щял да ни смаже и т.н. При което се е случвало да го удрям, да му правя забележка и са ставали много лоши скандали. Срам ме е от него и от баща ми. И се питам, как може такива изроди да са моя кръв.

Другото, което се случи е, че майка ми сега си има друг мъж, който живее с нас. Те се запознаха преди около година. След няколко дни той дойде в къщи, и така. Държеше се много добре наистина. От баща си не съм виждал никога такова уважение, каквото видях от него. И до днес е така.

Обаче в последствие, се разбра, че той има много тежък живот също. Бил е изнудван от някакви мафиоти, да краде и да им дава пари. Много дълги и заплетени истории. Имаха караници с майка ми. Освен това брат ми, дълго време не можеше да приеме фактът, майка ми да е с друг мъж.

Имаше там проблеми, дори на няколко пъти въпросния приятел на майка ми се опита да говори с него на четири очи по спокоен начин. В момента нещата са малко по - добре, но има доста сложности пак, понеже и с майка ми, карат се постоянно, той има съдебни дела и може да влезе в затвора. Изобщо нещата са много сложни.

А иначе той е спортист, кик бокс е тренирал известно време, дори много пъти е казвал, че ако баща ми се опита да ни направи нещо, той ще се справи с него и така.
Майка ми от години боледува, не е добре с бъбреците, както и със сърцето. Много кризи е правила, налагало се е да влиза в болница на няколко пъти.

А ние сме много бедно семейство, и едва свързваме двата края. Аз съм много труден човек, още от дете. Никога не съм можел две думи да вържа с момичетата, и изобщо със заобикалящите хора. От малък съм малтретиран, захвърлян.

От училище се прибирах като покосен и се просвах като мъртъв в празното легло. Световъртежи, рязки болки в главата, в сърцето и т.н. Годините минават, нито от любов, нито от живот, от нищо аз не разбрах.

Станах слаб като тапициран скелет. Неприспособим нито за работа, нито за общуване. С болна съвест, и разбита съдба. За къде вече? И така живота си тече, всеки ден ставай с главоболие, и непрестанна умора. Мислите хвърчат една след друга и мачкат съзнанието ми. И най-лошото е това че не се чувствам добре.

Та аз съм едва на 22 години, а съм 55 килограма. Освен това непрекъснато ми е зле. Имам световъртежи и се задъхвам постоянно. Нощем като легна да спя сънувам много гадни кошмари и се стряскам. Често плача, за мечтите които имам, за болката която сякаш ми пристяга все по силно гърдите и не издържам.

Често се питам - Кой е този дето определя човешките съдби ?! Кой наказва толкова безмилостно добрите хора ?! Защо за пореден път стоя и сякаш въздух нямам. Всичко ме боли, изпитвам страх и болка, огорчение, безпомощност. Толкова ли за всички тези години не заслужих нещо добро да ми се случи. Толкова ли съм грешен, та съдбата ме мачка толкова безжалостно и съдистично?

Живот ли е, всеки ден и час едно и също. Лягай рано сутрин, когато хората стават, събуждай се късно нощем когато хората лягат. Кошмари, страх, агония, сълзи. Самота, будиш се по неколко пъти, поглеждаш тавана, и сякаш черна сянка усещаш над тебе, че виси и те изпива.

Не издържам повече. Често се питам, защо по дяволите съм се родил такъв недъгав, неконтактен, неспособен за работа, за приятели, неспособен да дам каквото и да било на някого. Семейството ми ме мрази, не им пука как се чувствам, хората които познавам гледат на мен като на враг, и всеки се бори да ме съсипе.

Цял живот, пропилян. Години млади изгубени във болка, самота. Изблици на гняв, безпомощност. До кога се питам, колко още ще мога да издържа. Изписах всичко от живота си, от начало до най-малките детайли. Форуми, търсене на помощ. Така ли един човек не се намери, който да ми подаде една ръка, давя се в блатото с протегната ръка и няма кой да ме издърпа, да ми опре едно рамо, за да продължа.

Всеки пише, "махни се от там, промени се, ти самият трябва да го направиш" но никой не разбира че ако аз можех да се справя сам, нямаше да си играя да пиша по форуми и какво ли още не. За къде съм.? Да кажем че се махна от нас, и какво? Излизам на улицата, без нищо. Гладен, жаден, разбита нервна система, слаб и неконтактен.

И какво става с мен, ще ме убият по улиците или най-много да си умра от студ, жажда и глад. Виждате ли? Не е лесно моето. Ама и това не е лесно. Отделен от всичко и всички, всеки ден и всяка нощ да ревеш като куче свит в ъгъла на стаята, и да слушаш само скандали и псуваници около тебе. И това не се търпи. А исках толкова малко.

Просто исках да имам свестен дом, да живея на спокойствие, и едно момиче да си имах, досущ като мен, което да ме разбира, и да сподели живота си с мен. Но не нали. Явно прекалено много искам, явно таз съдба и това ми отказва. Никога не съм мечтаел да бъда кой знае какъв.

Исках да се намери един човек, ама истински който да ми подаде просто една ръка ! Да мога да прекрача таз тежка преграда дето е пред мене вече години наред, и постепенно да се изкачвам по стъпалата на стълбичката, докато достигна поне средно ниво на живот. Да се отърва най сетне от тази апатия дето ме смазва. Взех да не мога да се храня, нямам апетит.

Не мога да спя спокойно. Като парцал съм. Защо се питам ?! Защо бог всичко ми е отнел, защо ми е отнел физическите възможности, защо ми е отнел възможностите да контактувам с хората ? Защо ми е дал такова идиотско обкръжение и такава слаба психика ?! Ужасно е да си така повярвайте ми!

Само който не го е изпитал, той си мисли, че е лъжа и не му се вярва. Честно ви говора, не пожелавам тази агония която преживявам, даже на най-лошият си враг. Убийствено е! Да искаш, да имаш мечти, а всичко да ти пречи, да те скапва и да агонизираш. Да си сам, на празниците да ревеш, и да проклинаш своето рождение. Вярвайте ми, ужас е.

Искам да започна всичко на чисто, искам цялостна смяна на психиката си, защото знам че ако преодолея фобиите си, от там нататък това ще подобри и тялото ми защото здрав дух = здраво тяло! Но как да стане? Сам не мога. Искам един човек, който един тъп подслон да ми даде. Ако трябва ще му върша къщната работа за някакви 100-200 лева на месец, докато си постъпя малко на краката.

Хем да ми помогне въпросния човек, не знам, психолог ли ми трябва, някакъв стойностен човек ли ми трябва. Просто имам крещяща нужда от помощ. Иначе просто си загивам. Млад човек, а неизпитал нищо от живота. Млад човек разбит жестоко от съдбата. Тежко, тежко. Няма думи да го опиша.