Моята тъжна история

Аз съм на 18 години и през месец май трябва да завърша средното си образование. Но това не ме вълнува много, защото аз си имам мои големи тревоги.

Имам сериозен приятел от 2 години. Навсякъде бяхме заедно и много се обичаме.
Говоря в минало време защото през лятото той замина да работи в Португалия.

Поддържаме връзка по скайпа, но усещането не е същото - не мога да си го гушна, нито да си го целуна.

На него също му е много трудно да не ме вижда, но ни крепи надеждата, че за бала ми ще си дойде.

Обещава ми, че ще ме вземе при него и ще си живеем двамата. Но Но без него всичко губи смисъл. Притеснявам се, че там може да си намери друга. Той също се терзае, дали аз няма да открия някой друг.

Много е мъчително. Не спирам да плача. В квартала отивам до кафенето където се чакахме и поглеждам дали идва, но се осъзнавам, че него го няма и няма да дойде.

Може би някои ще кажат, че това е ученическа любов, но мен тя ме измъчва.
Дайте ми съвет, моля ви, как да го преодолея.

Любовта ни е безумна. Казват ми, че времето ще мине бързо, но само аз си знам какво ми е.