Ех, тези свекърви, нямат ли сърца

Щом не ти се меси в семейството, дори и да не те пита и не иска да види какво сте правили, е по-добре, отколкото да ти се меси в работите. Не обръщай внимание на тези неща, щом се разбирате със съпруга си!

моята никога с нищо не ми е помогнала,дори от сина си не се интересува живеем в една каща на различни етажи и детето ни е вече на 2г.когато я срещнем на двора все казва,че е заета.пропуснах да кажа,че е фейсбук маниачка и лежи по цял ден с любимия си телефон и подслушва к'во става на нашия етаж,но не се очудвам вече той и сапруга ми одавна е забравен за нея.дойде на сватбата ни като гост(е поне дойде)такава жена няма,но ако почна да разказвам кви роднини има мажа ми,скоито делим един адрес няма да ми стигне цяла нощ

Мила, радвай се на това. С моя мъж когато решихме да правим ремонт /с нея живеем в един апартамент/, й казахме, а тя не,та не.
Тя като не била вече на този свят, тогава да сме правили, иска да си живее както е било досега. И понеже не я послушахме, а почнахме, тя, понеже не стана по нейното, почна да вдига страхотно кръвно от инат, и накрая естествено, получи инфаркт. Слава Богу, не беше сериозен, нямаше поражения.
Така че при вас е много по-добрия вариант. Не й обръщай внимание, иска да омаловажитруда ви. Не се впрягай, важното е на вас да ви харесва. Късмет!

Това е по-добрия вариант на отношение на свекървата към теб. Можеше да е по-различно - да дойде и да ви каже (че и да се разсърди ) , че не сте се справили както трябва, че не й харесва и да ви пита 1000 пъти - Това защо е така ??? така, че приемай по-свободно тези неща и дано нямаш сътресения в тези ви отношения!
Да ти кажа , хич не ме интересува моята свекърва дали ще й хареса , дали иска да знае какво се случва в къщи - не търся нейното мнение ( защото то никога не съвпада с моето и на сина й) и много ми е добре. Не се ядосвам за глупости, басма не й цепя, уважавам я и гледам по-рядко да се виждаме!

Всичко си е до човека- това е истината и точка. Важното е да няма предрасъдъци: снахата от рождението си още да смята свекървата за зло, а свекървата по подразбиране да смята снахата за незнаеща, неопитна и потенциално вредна, 'щото видиш ли била още млада.
Идеални свекърви и снахи няма и затова трябва човек да си налага да е толерантен, да прощава прегрешенията, да не обвинява и да уважава личното пространство и избор. Свекървата да не си вре носа за всяко нещо, даже и да не и допада даден избор или поведение, а снахата да не си въобразява, че някой е длъжен да и чисти, подарява, помага или да и гледа децата.
На свекървите ще кажа: всеотдайност най-вече, понеже вие сте мъдрите, преживелите, и всеотдайността предизвиква уважение и любов! А на снахите: много доброта, грижа, прошка и снизхождение към тея изстрадали майки, изкривени от живота, които вие с лошотия никога няма да промените. И двете страни трябва да се стремят към приятелство и взаимно доверие доколкото е възможно. Все пак, ако снахата е откачалка? Ами синът я е избрал и той сам трябва да си научи урока от своя избор, майката не може да го спаси от съдбата му. Пък ако свекървата е изкуфяла и е амбицирана да развали семейството, няма какво да се направи освен да се бяга по-надалеч...Това са крайни случаи все пак и не ги пожелавам никому.

Когато се ожених преди много години, се чувствах като богопомазана, защото нямах свекърва. Обаче с такива очи гледах и с такива уши слушах какво ми казваха останалите роднини на мъжа ми, че си докарвах доста сълзи от яд и без свекърва. Всяко нещо и хубаво и лошо споделях с моето семейство и с майка ми - най-вече. Като поотраснаха децата и се заслушах в думите на приятелките ми за свекървите им и вечните им вметки, колко ми завиждат, че нямам свекърва се замислих, че в същност, свекървата е опитът на другия клон на дървото на живота, който всъщност подпира семейството ми.
Ако имах свекърва, тя сигурно щеше да ми каже, от кои болести е боледувал мъжа ми като дете. Щеше да знае още един начин освен тези които виждам аз за да се справя с възникнал проблем. И тогава прозрях, че ако я имах „свекървата – другата жена” като съветник до себе си, много неща щях на направя иначе и много пъти щях да си спестя разочарования и неуспехи. Е не е сигурно, но поне осъзнах, че живота ме беше лишил от тази опция. Така, че липсата на свекърва не беше късмет.
Аз също съм възпитавана, като всички, че „от където жената от там и родата”. Дадох си сметка, че това е защото родата се поддържа и движи от жените. Семействата вървят в посоката, в която се върти шията, е не в посоката, в която гледа главата. Защото жените са тези, които възпитават и хранят. И когато жените сами решат, съзнателно или подсъзнателно, че нямат нужда от опита или помощта на другата жена, с която ги е срещнал живота. Това е за сметка и на двете жени. Снахите и свекървите са пословични като взаимоотношения и омраза. Според мен снахата е все още неувереното (или твърде самоуверено) бъдеще, а свекървата е сигурното минало на един мъж. И колкото по-неуверен е един мъж, и колкото по-слаба е жената до него, толкова по-често той се обръща към миналото си.
За де се пресече тази възможност, всички жени, когато сме млади и оперени невести взимаме най-лесното решение – да пресечем контактите със свекървата – така няма непрекъснато да ни сравняват и оценяват.
Едва ли има майка, която да не желае най-доброто за детето си. И когато се появи снахата, майката е тази, която иска да се убеди, че това е най-доброто за детето й. И счита, че има всички права да получи уверения, че това е най-доброто за детето й.
Затова, свекървите постоянно питат и дават съвети. Обаче, когато това вместо успокоение и увереност предизвиква само скандали и забрани и затръшнати врати, свекървата се чувства като стъпила на мина от тези скачащите, от която ако мръдне или недай си боже каже нещо нередно или неправилно разбрано ще свърши света й.
И тя млъква. И се крие в ъглите и гледа на страна като ранено животно. И настава тишина и непосилна болка, скрита зад маската на безразличие. На болшинството снахи тази тишина и дистанцията им харесват. Никой не им се бърка. Никой не ги критикува.
Обаче и децата на тези снахи остават онеправдани и неразбрали нито обичта, нито мечтите, нито приказките, нито житейския опит на другия клон на дървото на живота. А едва ли интернет може да е равностоен на вселената, която крие всеки жив човек, и която би разкрил само на внуците си. А огорчената душа трудно разкрива вселени, тя потъва в блатото.
Надявам се мило момиче, в желанието си да получиш одобрение от свекърва си колко добре сте се справили с мъжа ти с ремонта, да успееш да отвориш вратата на душата и на другата жена и да не забравиш, че мъжът, когото обичаш и е твоята вселена, и който стои до теб ти е подарък не само от съдбата, но и от нея – ужасната ти свекърва.

И по-добре че не е дошла!Поне няма да ти вгорчи живота с коментарите си относно обзавеждането!Колкото по-рядко се виждате ,толкова по-добре! ;) Така че се радвай! :)

Все свекървите виновни.Дано и вие да стснете свекърва и тогава ще видите как е.Снахите са все прави.

Мили дами,ето от мен един съвет - колкото по далеч сте от свекърва си,толкова по-добре.Аз се радвах,когато тя ми помагаше,но не си давах сметка,че един ден това ще се обърне с/у мен.

Радвай се,че не Ви досажда само!
До долустоящия коментар:От къде на къде някой ще ми казва какво ми е яденето или някоя друга простотия , след като се ожени мъжът има една жена и това е съпругата му,никоя свекърва няма право нито да се бърка нито да коментира ядене ,обзавеждане ,възпитание на деца или нещо друго .Едно е уважение,друго е грубо нахлуване в личния живот ,поради тази причина повечето хора избират самостоятелни живот,а не разни баби или лели да се качват или слизат надолу нагоре и да коментират само
В никакъв случай не казвам ,че децата трябва да забравят че имат родители,а само че родителите и по -специално свекървите да си знаят мястото и много да не знаят наляво надясно как се облича снахата какво готви и т.н