Ех, тези свекърви, нямат ли сърца

Аз те разбирам напълно. Бях почти дете , на 19 родих, а моята свекърва не дойде на изписването на сина ми, защото не бил кръстен на нея. Беше се надула като балон и вирнала нос. Нещо повече говореше ми врели некипели през цялата бременност , а аз плачех до сутринта и изживявах всичко.Минаха вече доста години, сина ми е почти на 13, имаме и дъщеря на 3 и тя си е все същата . Живее си за себе си, кипри се и не се е впрегнала въобще. Вече не живеем при тях, за което благодаря на Господ, че ме оттърва от тази участ.Направихме ремонт на новото ни жилище, обзаведохме стаята на сина ни (нейния внук ), поканихме я, но тя не прояви никакви чувства. В прочем нейните гости, сестра,братовчеди и т.н идват в нас на гости, че да видят детето, а тя се самопоканва и си сяда на масата най- невъзмотимо с вирната глава. Що за хора са това? Но всички не ги слагам под общ знаменател, има хора и хора. Моята не е от хората.
Затова да не ти пука. Обичай мъжа си и децата си. Те са твоето семейство. Тя, ако иска да идва , ако не да си седи там където и е мястото без да досажда!
Бъдете щастливи и се обичайте!

А защо не я поканихте след,като искате да види какво сте направили?Не я винете ,аз също не бих се натрапила особено ако знам ,че не съм желана.Та вие младите никого не харесвате ,винаги подценявате мнението на хората около вас -да не говорим за мнението на свекървите.Дори и да беше дошла да види и хареса вашата работа вие пак нямаше да сте доволна .Какво ще кажете май съм права.Както вие така и много други снахи живеете с нагласата ,че свекървите са най злите същества .Но според мен губите страшно много

Не е лесно да живееш с други хора. "За танц са нужни двама", но фалшът повече вреди,отколкото помага...особено когато има неизказани неща. Ти се чувстваш кофти, тя се чувства кофти...направи чай, кафе - възрастните обичат първата стъпка да е от младите (както казваше баба ми - "нека доброто е от теб"), макар, че ние би трябвало да сме по-мъдри, търпеливи и добри. Не го приемай като усилие, а като начин да покажеш своята доброта. Ако е сама - покани я на обяд, вечеря,попитай я за мнението и, за рецепта, за детството, предлагай и помощта си за дребни неща. Разкажи и нещо - даже виц да е- ще се посмеете и това ще бъде нещо, което правите ЗАЕДНО. Може да ти е скучно, но топи ледове и е стъпка в правилна посока. Тя няма да е това, което очакваш, но може да се окаже много повече :)

Според мен най-нормалното беше да я поканите.

Всичко е до възпитанието на човека.Аз съм свекърва.Прочетох колко много не ни харесвате.А вие харесвате ли се ? Нима сте безгрешни ? Ще ви разкажа за моята снаха - преди 8 години ме оперираха от рак .Синът ми и снаха ми живееха в Чикаго.Тя се върна в Б-я ,за да се види с роднините си.Синът ми ми се обади и каза ,че ще дойде да ме види.Да, тя дойде , стоя два дни и си тръгна без да ме попита как съм , как е минала операцията и т.н.Аз бях много слаба още ,но готвех, слагах ,миех ,а тя си говореше с приятелките без да ми помогне.Както казах - всичко е до човека.

Мнението на твоята свекърва толкова ли е важно за теб?Ремонта не го ли правихте за да ви харесва на теб и твоя съпруг?Много още въпроси мога да ти задам в този аспект,за това се замисли че вие просто сте направили дома ви комфортен за вас.Кому е нужно да се пъха там дето не му е работа.Аз лично не бих страдала от това че тя не е дошла да види дома ми.Аз също бих могла да бъда свекърва и да ти призная не бих се завирала непрекъснато около тях.Те трябва да имат своята свобода да правят това което им харесва.Радвай се на дома си :)

За свекървите има доста вицове,но този ми е любим. Свекървата се обича като тортата - студена и със свещи. Моята ми лази по нервите22 години,методично,с чувство на превъзходство,че владее сина си. Винаги се опитваше да ми покаже кой води глутницата. До онзи миг преди две години когато най- накрая отиде при небесния си баща. Сега осъзнавам,че е могло прости да не и обръщам внимание,да дам зелена светлина на сина и като си я слуша, ама де този акъл? Колко нерви ми скъса ,сега вече няма значение ,загубих отдавна уважение към сина и - семейство искаш,мама да го командва.

И кво ти пука,още по добре,на теб нали ти харесва само незнам защо се опитваш насила да си създаваш неприятности.......

За конкретния пример, бих казала, че няма нищо кой знае колко шокиращо. Аз повече бих се раздразнила, ако без да я каня започне да влиза навсякъде като дава оценки и прави коментари. Може би просто трябва вие да подхванете темата, ако наистина искате мнението й.

Колко пъти я поканихте?Как да дойде непоканена?