Синът на моята приятелка...
АнонименНовак
Здравейте,моята история е малко особенна и може да ме упрекнете дори, със съпруга ми имаме доста проблеми, не че ми посяга или нещо подобно, просто не общуваме достатъчно.
Все не иска да ме изслушва вечер като се прибера не се интересува от проблемите ми в работата. Имам приятелка, на която много държа, събираме се от известно време като пием кафета, нейния син постоянно идва, започнах да си споделям с него като приятели, станахме много близки. Приятно ми е да общувам и да споделям с него, но не знае нищо лично за проблемите ми.
Напоследък забелязвам, че ме гледа с един поглед и аз се усещам, че мисля за него, аз знам че няма да се получи и ме боли въпреки всичко правим така, че да се виждаме уж да си говорим. Посъветвайте ме какво да правя моля ви не искам хем да му давам празни надежди, хем се усещам, че аз трябва да се отдръпна, а пък ми е приятно с него,моля ви кажете ми какво да правя?
Все не иска да ме изслушва вечер като се прибера не се интересува от проблемите ми в работата. Имам приятелка, на която много държа, събираме се от известно време като пием кафета, нейния син постоянно идва, започнах да си споделям с него като приятели, станахме много близки. Приятно ми е да общувам и да споделям с него, но не знае нищо лично за проблемите ми.
Напоследък забелязвам, че ме гледа с един поглед и аз се усещам, че мисля за него, аз знам че няма да се получи и ме боли въпреки всичко правим така, че да се виждаме уж да си говорим. Посъветвайте ме какво да правя моля ви не искам хем да му давам празни надежди, хем се усещам, че аз трябва да се отдръпна, а пък ми е приятно с него,моля ви кажете ми какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (47)
Изпрати
Какво да правиш ли като не намираш вкъщи това което искаш,що чакаш.Изживей го.......
0
0
Виж това вече е друго... Мен ако питаш остави нещата така. В смисъл продължавай да поддържаш връзка, а с времето ще се разбере какво ще стане. Няма страшно.
0
0
забравих да кажа също че разликата ни с приятелката ми е голяма тя е на 46 ,а синът и е колкото мен,понеже е едно дете и мисля понякога ,че ме приема като сестрата която няма,но погледа му не е като този с който брат поглежда сестра,нито приятел приятелка,почва да ме е страх майка му да не се усети ,все гледам да се държа хладно,но не се получава,не мога,просто срещам разбиране от негова страна
0
0
Благодаря за коментарите на всички ви и аз мисля че е по-добре да сме просто приятели,ако се прекрачи границата първо ще загубя човек на който много държа,второ много хора ще бъдат наранени,но тази изнервена обстановка в къщи не ми действа никак добре,аз искам да говорим да си споделяме като преди,той само мълчи и гледа телевизия и това празно ежедневие ме убива,а на въпросното момче нищо не съм му споделяла за семейните ни проблеми,но той като че ли зад усмивката ми усеща ,че нещо не е наред,а е чужд човек,а собственият ми съпруг не ме разбира че страдам и това е много болезнено
0
0
Липсата на общуване със съпруга ти създава един вид празно пространство в душата ти което този човек е запълнил, това обаче няма нищо общо с любов, опитай се да поговориш със съпруга си докато тази преграда между вас не се е запълнила съвсем и да дойде време в което да не можете да я преодолеете.Отидете някъде двамата , за няколко дни поне.
0
0
Колко години ви е разликата? Не знам помисли и за хората около себе си. Как ще реагират приятелката ти, мъжът ти и т.н. Обърни внимание на ежедневните си задължения и направи така, че да се виждаш по-рядко със сина.
0
0
Защо пък сте толкова сигурна, че няма да се получи?
1
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 6
53
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
