Липсва ми ужасно много
редакция:
Здравейте. . Моята история е много сложна и ви моля за съвет.
Момчето което обичам е много далече от мен. Когато го срещнах живота ми се промени той ми влезе в сърцето както никой друг до сега.
Много ми липсват всичките моменти заедно, всичко което той направи за мен, как ме гледаше, как ме гушкаше, аз бях неговата принцеса а той моя принц.
Сега той е на 3500 км. и мина едва една седмица, а на мен ми се стори като вечност. Знам че няма да го видя още дълго време и това ме убива. Всяка нощ си представям как той ще си легне пак при мен и ще ме прегърне. Когато изляза в някое кафе което сме били двамата той е пред мен, вече ми е се едно дали ходя на работа защото там се запознахме и като отида само за него мисля и съм разсеяна бъркам поръчки и т. н.
Не знам какво да правя объркана съм и много искам да мине тази една година за да го видя отново.
Момчето което обичам е много далече от мен. Когато го срещнах живота ми се промени той ми влезе в сърцето както никой друг до сега.
Много ми липсват всичките моменти заедно, всичко което той направи за мен, как ме гледаше, как ме гушкаше, аз бях неговата принцеса а той моя принц.
Сега той е на 3500 км. и мина едва една седмица, а на мен ми се стори като вечност. Знам че няма да го видя още дълго време и това ме убива. Всяка нощ си представям как той ще си легне пак при мен и ще ме прегърне. Когато изляза в някое кафе което сме били двамата той е пред мен, вече ми е се едно дали ходя на работа защото там се запознахме и като отида само за него мисля и съм разсеяна бъркам поръчки и т. н.
Не знам какво да правя объркана съм и много искам да мине тази една година за да го видя отново.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Разбирам болката ти , дори я усещам.
Нека твоята сурова съдба не бъде толкова болезнена ти пожелавам.
Запали на този момък свещичка , вземи негова снимка купи си вибратор и го дръж здраво и дълбоко в мислите си и не само там.
Моята голяма любов,мъжът,който беше първата ми тръпка,първият човек,когото обикнах безрезервно,най-накрая се престраши и реши да рискува като се отдаде на истински чувства.И сега сме заедно.Едва от скоро,но пък имаме 3-годишна история с неедоизказани чувства.До тук за миналото ни.
Скоро ще разбера дали той ще си отиде за година от мен.Ще отиде по работа.И ще бъда точно като теб-отчаяна.И все пак пиша това,защото когато си спомня как съм се чувствала няма да се предам,нито пък ще предам него.Той е твърдо убеден,че дори да замине ще успяваме да отделим някой лев,за да отида при него и да го видя.Но знаем,че това няма да стане.И се страхувам,че всеки следващ ден неговата мечта да отиде там,ще се сбъдне.И се чувствам зле,защото той мечтае за това,а аз не мога да споделя радостта му.И все пак не искам да го спирам,обичам го.
Мила не позволявай да се проваляш.Той все още трябва да е мотив в живота ти.Както преди си ходила на работа с голямо желание,защото си знаела,че той ще е там и ще те гледа какво правиш-продължавай,самовнушавай си и затваряй по-често очи,представяй си как той те е прегърнал и си правите вашите неща.Не се оставяй свободна и сама нито за миг.Страй се да си заета-така времето минава по-бързо и се изморяваш повече.Вечер като се прибереш от работа няма да ти е до депресии.И все пак това не означава да го забравиш.Няма да похабиш времето си,дори накрая нищо да не излезе.По-добре ли ще е да знаеш,че дори не си опитала?!Дано любовта ти скоро се върне и дано не ми се налага да съм в твоята ситуация.