Липсва ми ужасно много, а дори не е мой

Здравейте отново от мен. Отново една и съща история, един и същи човек, а все по тежки и болезнени думи. Нека да започна с написаното от мен в предишната ми история. От скоро се познавам с едно момче. Колко да е скоро 4/5 месеца. Аз съм на 15, а той на 18. Видяхме се случайно в един магазин и погледите ни се засякоха. Гледахме се из щандовете на магазина и имаше от онези глупави усмивки. След което си прибрах и влязох в фейсбук.

Случайно докато си разглеждах някои профили на познати го открих. Първоначално не знаех дали е той, прегледах всички снимки и просто пратих поканата за приятелство. След около 2 дена той ми я прие. Не ми писа, нито аз на него. Но на следващия ден се престраших и му писах, че ми е направил впечатление в магазина и го попитах дали е бил той.

Той ми отговори с да и продължихме да си пишем. След 3 дена той ме покани да отидем на плаж с няколко познати и аз се съгласих. Оказа се обаче, че бяхме само той, аз и още 2 момичета. Като цяло си прекарах страхотно. Опознах го и . . . го харесах още повече. Принципно съм от хората, които оценяват малките неща и срещата ни беше съвсем случайна и ми направи огромно впечатление.

И да се върна на темата. След това той разбра, че имам чувства към него, но не отвърна на моите поне не първоначално. Почти всяка вечер ми звънеше в продължение на седмица. Първо искаше да разбере как така съм го харесала и едва ли не ми каза, че нямам право на това. Аз реших, че повече едва ли ще ми пише, но на следващата вечер ми се обади да излезем.

Казах му, че ще си помисля. . и след около 2/3 часа му писах смс, че съм съгласна. Уговорихме се и на следващия ден, точно час преди срещата той писа смс, че му е изникнало нещо спешно и няма да стане за днес и ме попита за следващия ден. Аз обаче му отговорих, че съм заета въпреки че цял ден стоях в нас.

Не исках да си мисли, че когато той каже аз ще съм насреща му. Да знае, че с мен не е толкова лесно. И след това се появиха други момичета и аз си казах, че повече няма да става нищо, но не можех да спра да мисля за него. След това той тръгна с моята бивша най - добра приятелка. Бяхме се скарали жестоко с нея, но от скоро се сприятелихме отново. Те бяха заедно точно месец в който аз се бях отдалечила, за да не им развалям връзката. Но преди 2 дена тя ми сподели че вече не са заедно и понеже знаеше моите чувства ми каза, че може да опитам.

Аз стоях на страна докато той сам не ми пише, и той го направи. Писахме си по наши общи теми и в един момент аз реших че нещо може да се получи. Вечерта му пратих смс, че много ми липсва. Очаквах на сутринта да се усмихне или зарадва на това, че има момиче което през цялото това време не е спирало да мисли за него.

Защото той е от този тип момчета. Но напротив, попита ме как е възможно да му пиша такива неща, не съм го познавала, за да го пиша и се скарахме. От тогава не сме си писали повече. Но не спирам да мисля за него. Всяка една секунда мисълта ми е заета с него. Не съм грозна, дори обратното. Красива съм.

Винаги ходя естествено, не слагам грим, нося нормални дрехи, имам хубаво тяло. Говоря със всички на всякакви теми и то спокойно. Няма човек на който да не му допадне характера ми. Но при него, се държа глупаво. Знам, че е любов, защото никога до сега не съм изпитвала нещо подобно към някое момче.

При никое момче не съм се държала така, никога не съм се чудила какво да напиша и как да го напиша, а при него се държа детски. А толкова много го искам, точно него. Не ме интересува никой друг. Моля ви дайте ми съвет, да го забравя ли и как ? Или да продължавам да опитвам ? Има ли смисъл ?