Много ми липсват всички в България

Много ми липсват всички в България
Здравейте!

Пише ви момиче на 13 години. Искам да разкажа моята история, моят живот, като ще наблегна повече на последните 3 години от него. Родом съм от Германия. Тук съм родена, тук са прекарани първите 7 години от моя живот ( казвам тук, а не там, защото отново жиея в Германия, но за това по късно )

Когато бях на 6 се роди брат ми. Една година по късно, родителите ми взеха решение да се върнат в родната им България. Аз бях малка съгласих се, мислех си че ще е забавно. . .
Заживяхме всички в Габрово ( родния град на майка ми). Беше им трудно на родителите ми в България, за това оставиха мен в Габрово при едната ми баба и дядо, а брат ми оставиха в Раковски ( родния град на тати ) при другите ми баба и дядо. А те замиха обратно за Германия. Живях в Габрово 4 години. Това беше периода на моето детство. Разбрах какво е да стоиш до късно с приятели, да лудееш до 23 часа Абе общо взето бях едно щастливо хлапе. Няма да навлизам в подробности, но имаше проблеми вкъщи усещах ги, но никой не ми казваше за тях. Баща ми се беше върнал, живя при нас в Габрово после отиде в Раковски, защото баба се разболя и не се върна. Беше лято, тъкмо завърших 4-ти класс отличен. Родителите ми ми казаха че се разделят. Беше шок за мен. Но пак няма да навлизам в подробности. Бях на 10 години. . . . След доста караници между баба ми, дядо ми ( от Габрово) и баща ми с моя съгласие аз заминах за Раковски.

Трябваше да бъда 5-ти клас. Не се притеснявах, мислех че всичко ще бъде наред. Но не беше. . . Един или два месеца след като започнахме училище. . . Се случи най-големия ми кошмар. . . Бах тормозена психически. Обиждаха ме, псуваха ме, пускаха лъжи по мой адрес, ритаха ме по коридорите. Разбрах какво означава думата ТОРМОЗ по няй болезнения начин. Аз съм притеснителна и срамежлива и за това явно избраха мен и започнаха да ме мачкат. Разплакваха ме, скубеха ме и се хвалеха с това. . . Аз бягах по коридорите, криех се с косата си и се молех просто да не ме видят. Никога преди не се бях срещала с такива деца. Имах си една приятелка, слава богу, която ми вярваше. И така премина моя 5-ти клас. . .

Лятото между 5-ти и 6-ти клас. . . Времето, което бях в Раковски не излизах от вкъщи. Знаете ли какво е чуствито да те е страх от собствените си връстици. Да те е старх да излезеш от вкъщи само и само да не те видят. Е излизах но само ако баща ми беше с мен. . . . Аз много трудно му споделях всичко това, не исках да го притеснявам, исках сама да се справя, но осъзнах че няма да мога. . .

6-ти клас започна. Не мога да кажа на черното бяло. Беше по добре. Някой спряха а други продължаваха, но аз бях коренно различна. Не бях онова притеснено и срамежливо момиче от 5-ти клас. Те просто разбраха че няма повече да им позволя да ме мачкат. И беше по добре наистина. През тази година обаче вече бях на 12 и. . .

Да харесах си едно момче. Беше симпатичен с хубава усмивка. Ще го нарека Л. Той също имаше много лошо детство и аз му се възхищавах, как след всичките си проблеми вкъщи ходи с надигната глава, смее се и се забавлява . . . . Раказвах на приятелката ми от Габрово колко е мил и добър и забавен въпреки че дори не бях говорила с него. . .
Минаха 6 месеца с надежди и копнежи и реших да споделя на баща ми. Той обаче ме изуми с това, което ми каза. Оказа се че Л ми е братовчед

Плаках много време, обвинявах се и се мъчех да си го избия от главата. Свърши годината той заминаваше за Пловдив, а аз си оставах в Раковски ( поне така си мислех ). . . .
Баща ми си беше намерил една компания и излизаше доста често с тях. През последните месеци на учебната година евзимал и мен и брат ми със себе си и с тях. Бяха много готини хора всичките на около 40 години някой женени, други разведени. Въпреки съдбата си те бяха запазили детското в себе си и се забавляваха заедно все едно са на 20. Седми клас трябваше да започне. Имах едно много готино лято в което посетих много нови места и държави. Началото на септември баща ми ми каза да си събера багаж за 4 дни.

Не знаех защо, но го направих тръгнахме, и по пътя го питах къде отиваме и той ми каза че с компанията отиваме за 4 дни на планина. Бях супер щастлива. Прекарах си 4 супер дни и там срещанх него. . . Беше на 16 и ще го нарека Д. Супер забавен и той успя да ми припомни какво е това да те заболи корема от смях. Прекарахме си супер въпреки че имаше малък скандал между по -големите.

Разбрах обаче че на баща ми са му предложили работа в Германия. . . И ако нещата станат заминаване с него, за наше добро. Аз не исках в Германия. Тъкмо срещнах нови хора, ново момче, в училище нещата се оправиха и. . . Заминаваме за Германия. . . . Не исках наистина не исках. . . Но това било за наше добро и т. н. . . .

Разделих се с приятките ми ит Раковски, баба ми и дядо ми, с дтугите ми баба и дядо, с най - добрата ми приятелка от Габрово и накаря с тях. . . ( компанията )
Раделих се с тях и с него. . .И заминахме отново за Германия. . . Сега от 5 месеца живея тук и ходя в подготвително училище, защото през 6-те години, в които живях в България забравих немския. . . И сега го уча наново. Лесно си го припомням скоро ще го науча напълно. . . Много ми лиспсват всички, които оставих в България, но скоро ще се видя отново с тях. . . .

Благодаря че прочетохте историята на моя живот. Извинявам се ако има грешки.
А относно съвета ? Аз искам наистина един съвет. Да забравя ли момчето (Д) и да започна нова втъза тук ? Защото тук има едно момче, което ме харесва и аз го намирам за симпатичен. . . Просто не знам дали да чакам до НГ за да се видя с Д. . . Аз го харесвам ама нямам представа дали и той мен. . . От 5 месеца плача за него, защото много ми липсва. . . Не знам обаче дали си заслужава чакането и съм объркана. . . Той може да си намери приятелка и да ми се похвали на НГ. . . А аз да съм си изпуснала шанса тук ? ? ? ?

Коментари (8)

Изпрати
Звиран
Звиран
15.01.2016 19:12
Недей мисли за него. Има стабилни германски момчета.
0
0
AnichkaBanichka
AnichkaBanichka
27.12.2015 17:42
Благодаря на всички които са конентирали:)
Ще напиша продължението на историята след малко... Нещата се промениха и аз отново имам нужда от съвета ви :(
0
0
Любов
Любов
27.12.2015 17:00
Трябва да го забравиш.Наистина не е хубаво,че си напуснала България,но ако той те харесваше(не се обиждай)щеше да ти го каже преди да си тръгнеш.Поне аз мисля така.Ако онова момче в Германия те харесва,както и ти него би трябвало да гледаш само към него,а не да се връщаш назад.Това е моят съвет.
2
0
Илина
Илина
14.12.2015 23:27
Мило момиче, според мен ти трябва да забравиш момчето в България и да си прекараш страхотно времето в Германия. Никога обаче не забравяй приятелите и роднините си в България. Пожелавам ти успех :)
1
0
Катерина
Катерина
06.12.2015 12:23
Мило момиче ,разбирам те напълно . И аз като теб съм в почти същото състояние ,само че аз съм малко по - голяма . Мисля ,че ти е даден един прекрасен шанс за нов живот . Започни наново ,учи си ,направи нови приятелсва ,но не забравяй най - близките си приятелки в България . Момчетата ги забрави ,на 13 години и мен ме сполетя първата ми любов измъчвах се 2 години и накрая го забравих благодарение на друг . Дай шанс на момчето в Германия . Дай шанс на живота си в Германия !
1
0
Гери
Гери
05.12.2015 23:04
Бих казала да забравиш за това момче в България.Ти си толкова малка още а и не знаеш дали той ще отвърне на чувствата ти.Искарай си го от главата.Не проваляй бъдещето си,чудесно е че имаш шансът да учиш във Германия.Желая ти успех
1
3
Фентази
Фентази
02.12.2015 21:05
Миличка,толкова си сладка!Радвай се на всеки твой ден,учи,намери си приятели и живей.Аз също имах трудно детство,но то ме направи силна,мога всичко да преборя и няма нещо което да ме спре.Бъди силна,обмисляй всяка своя стъпка,имаш невероятен шанс,остава само да се възползваш от него.Само на 13 си,очакват те най-хубавите години,но е много важно да мислиш,никога да не се поддаваш на чужди внушения и мнение.А момчетата ... ще срещнеш още много,и след време дори няма да помниш имената на тези сега.Успех и се радвай на живота си,че имаш родители които те обичат,че имаш брат,семейството е най-важното,дори когато е разделено,когато имаш нужда от тях,те винаги ще са до теб!
1
5
Пламена Младенова
Грабни шанса си, бъди щастлива, пък каквото ще да става. Не си длъжна на никого по никакъв начин!
4
2

Рейтинг

4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка: