Баща ми се сети за мен след години. Как да реагирам?

Баща ми се сети за мен след години. Как да реагирам?
Здравейте, аз съм на 22 г. Нашите се разведоха когато бях на 12, до тогава аз бях свидетел и дори рефер на ежедневни скандали и дори насилие. Майка ми е със силен и тежък характер, но 99% от всичко беше породено от баща ми, на който даже му доставяше удоволствие да я тормози. Това силно повлия на психиката и светогледа ми. Бях се отказала да се омъжвам и да имам деца, за да не преживея същото. Няма смисъл да казвам, че дори силно се радвах от развода. След това той идваше да ме вижда всяка седмица, която стана на всеки месец, на половин година. . .

Парите, отредени му от закона- 100лв си ги вземах все по-трудно, трябваше да си ги търся сама, ходейки на село и прескачайки оградата на собствения си дом. Беше страшно обидно, чувствах се отхвърлена, плаках много, бях отлична ученичка, уважителна, възпитана, добре изглеждаща, чудих се защо деца, в пъти по-лоши от мен, получаваха обич и внимание, а аз не. . .

Постъпвайки в университет разговарях за мнението му, той каза, че мога да разчитам на подкрепата му (иначе нямаше да замина в София в елитен университет). Изтеглих и студентски заем. Уви, нещата се влошаваха все повече, в трети курс (от 5 год. ми обучение) ми се наложи заради някакви си стотина недостигащи ми лв (майка ми ми пращаше 100 лв (нямаше възможност за повече), а аз вземах стипендия от още 100 лв)за да преживявам, ми се наложи да започна работа, заради която ми спадна драстично успеха и нямах време да ходя на всички задължителни лекции. Заради отсъствията не заверих и трябваше да прекъсна.

Започнах работа, февруари пак записах и я напуснах за да не се повтори историята. Спестила съм малко пари, колкото да преживея до юни и пак трябва да търся работа, а докато ми платят, просто не знам. . . започна ли 4 курс пак не знам как ще се справям.

От година не съм чувала баща си, беше си сменил номера. Днес ми се обади. Каза, че си е сменил работата и ме пита дали ми е същата банковата сметка, за да ми прател малко пари и да сме се видели за рождения ми ден след 2 седмици. Можете да си представите изумлението ми. Тъкмо бях приела факта, че съм без баща и беше спряло да боли, дори си мислех, че съм в състояние да повярвам на мъж и да създам семейство.

Въпросът ми е дали да приема помощта на този човек, да необходима ми е точно сега, но много трудно, но бих се справила и без нея. Сигурно сега вижда, че остарява и няма след години кой да се грижи за него и за това си отваря вратичка, за да каже "Аз на времето те изучих, грижих се за теб. . . ", а това не е вярно. Едни келяви нередовни 100 лв са нищо за нуждите на едно подрастващо дете, а камо ли за студент.

Аз не искам да страдам отново, когато след няколко месеца цигарите и алкохолът му станат пак по-важни от мен, не искам този човек да ме заведе до олтара, не искам да се чувствам длъжна на човек, който не го е заслужил, а съм "мека Мария" и ще ми е съвестно. Моля, дайте ми съвет!

Коментари (13)

Изпрати
кккк
кккк
02.11.2015 12:43
Така или иначе дойде ли момента ти ще го гледаш,щом сега си в нужда и ти првдлага помощ,приемай
0
0
Luna
Luna
28.07.2015 18:38
Моите родители са разведени, гледали са ме баба ми и дядо ми. Не са ми давали много, защото не са имали, баща ми не е плащал издръжка. Работех през цялото време докато учех и в момента аз ги издържам всичките. Не вини родителите си, те са ти дали живот, всички правят грешки, животът е кратък и ненавистта само на теб вреди. Опитай да простиш.
2
2
Еви
Еви
27.07.2015 14:00
Моята история е подобна .. и когато баща ми се сети за мен, приемам малката сума пари,която ми изпраща,казвам благодаря и не го виня за нищо ...
0
2
Петър
Петър
18.07.2015 22:52
Винаги бъди добра, приеми помощта му и внимавай и помни, че ако нещо те тормози не се занимавай с него. И аз съм преживял подобни неща
2
1
Меги
Меги
12.06.2015 12:32
"Едни келяви нередовни 100 лв са нищо за нуждите на едно подрастващо дете, а камо ли за студент.
Аз не искам да страдам отново, когато след няколко месеца цигарите и алкохолът му станат пак по-важни от мен, не искам този човек да ме заведе до олтара, не искам да се чувствам длъжна на човек, който не го е заслужил, а съм "мека Мария" и ще ми е съвестно. Моля, дайте ми съвет! "
Вие сама сте си отговорила! Бъдете здрава и щастлива!
2
1
,,
,,
08.06.2015 13:59
Приеми помоща му, защото имаш нужда а и той сам ти предлага,не се чувствай задължена защото той иска да си очисти съвеста,всъщност твоето приемане ще му е достатъчно,никой на никого не длъжен заради традицийте,само ако идва от сърцето само ако ти чувстваш ,че имаш нужда да го направиш,ти си отговорна само за твоя живот ,твойте решения и само пред твоята съвест,прости и се освободи!
6
0
!!
!!
04.06.2015 16:16
Приеми помощта му.Ако си мека Мария както казваш,ще го гледаш.Охх колко години се заричах,че няма да го погледна,20 години не му видях очите и накрая на моите ръце падна,а толкова се заричах.Това е мила.Успех ти желая във всичко.И запомни,че не всички мъже са като бащите ни.Вярвам,че след всяко зло идва и добро.Божа работа ли е какво,но съпругът ми е прекрасен човек.
6
0
Д
Д
20.05.2015 11:02
Бъди равнодушна към поведението на баща си, не влагай емоция положителна или отрицателна. Добрите родителите се грижат за децата си без да търсят нещо в замяна, не се чувствай виновна или задължена за каквото и да било към този човек. Приеми помощта му щом иска да помогне - хубаво, ако не иска - пак хубаво. Следвай си твоят път завърши си образованието, работи, създай семейство и нека нито едно от решенията които вземаш в живота си не бъде повлияно/свързано по никакъв начин с баща ти.
9
1
lili
lili
15.05.2015 23:48
Izvinqvai che pishe na latinica , naste se razvedoha kogato bqh na 5 godini bastami ima novo semesitbo i ne se seshta za men , ot vrmee na vreme me pita(i tova vreme e na edna dve godini) dali se nujdaq ot nesto . Moqt suvet e vzimai mu parite i da ne ti puka na nego ne mu puka che ne te e vijdal tolkova vreme
4
1
liuba4e
liuba4e
18.04.2015 18:02
Господи, сякаш чета себе си в историята ти. Почти на 22 съм, на 11 или 12 баща ми и майка ми се разделиха. Непрекъснато я биеше, тормозеше, пиеше, пушеше, лъжеше и най - лошото престъпник е. Неведнъж ме е вкарвал в болница, едва не останах инвалид. Моята издръжка обаче беше 50 стотинки, тъй като всъщност родителите ми са се развели преди демокрацията и представи си смяната на парите. Веднъж раницата ми бе скъсана, а майка и баба ми нямаха пари да ми купят. Тогава го попитах дали може да ми даде 10 лв. Отговорът му: А аз какво ще ям. Хубавото е, че нито ме търси, нито ми се обажда. От близо 10 години не съм казвала думата "татко". В момента съм в края на 3 курс и страшно. Майка ми от както се раздели с него, в личен план с любовта няма късмет. Налага се тя да е мъжът и жената. Стане ли нещо у дома, тя поправя, тя боядисва, шпаклова, готви... Всичко. Но толкова. Премеждия са минали през живота й, че сега характера й е ужасен. Търси си поводи да се кара с мен. Единствено приятелят ми, ми помага да не захвърля всичко и просто да кажа "край". Моят съвет е не му вземай парите. Умирай от глад, но не дей. Не всичко е пари и образование. Разбира се, че е важно, но някой ден ще плащаш. Сега аз плащам за това, че прощавах на баща ми. Че приемах мизерната му помощ. Някой ден ще платиш такава цена, че не си струва за едни керливи 100 лв. Достойнство. Ще има много хора, които ще ти завиждат и ще те спъват. Ще ти минават какви ли не черни мисли. Отиди на психолог. Грешка на българина е да вярва, че само лудите ходят. Има си причина всеки трети в Америка да е психолог. Хората имат нужда да поговорят с някого заради проблемите. Някой ден усилията ти ще ти се отплатят. Отиди на психолог, защото някой ден и ти ще станеш майка. Тогава отношението ти ще зависи какъв характер си. А характер се изгражда трудно. Отиди, говори и се бори.
2
3

Рейтинг

3.5
Общо 4 гласували
5 1
4 0
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка: