Майка ми не иска и да чуе за мен

Здравей! Трудно е да се дават съвети отстрани, има много специфични и скрити моменти.
Важно е да не страдаш толкова. Тя се държи така, защото си мисли, че децата й трябва да я подкрепят безрезервно, чувства се предадена.
Аз съм преживяла подобно нещо, но още по-драстично - не ме искаха и двамата след развода. Живеех по квартири, работех и учех. В университета се запознах с бъдещият си съпруг. Винаги съм се пазела да не постъпвам с децата си така, както майка ми постъпваше с мен.Имах за модел свекърва ми, която беше всеотдайна и любяща майка и баба и станах като нея.
След години се оказа, че майка ми е шизофреничка, лежа в психиатрия. Никога не бях допускала, че е болна,не й личеше. Беше ми втълпено, че съм лоша дъщеря...и изблиците й на агресия тя обясняваше с развита непоносимост към мен и лошия ми характер.
Имам прекрасно семейство, подхождам с разбиране към децата си и се радвам, че ги възпитах добре.
Никога не съм се отчайвала, а съм била подлагана на зверски физически и психически натиск и мъчения. Оцелях, защото вярвах, че Бог ще ми помогне,защото знаех, че не съм направила нищо от това, в което майка ми ме обвиняваше. Благодаря на Бога!
Бъди силна и обичаща и всичко ще се нареди!
Намери си нови приятели, които да те разбират.
Успех! :)

Моята история е подобна.Приеми факта, че майка ти е психопат -човек,неспособен да изпитва енпатия или в частност изпива чувства към определени индивиди.Тя не е добре, тя е тази,която ти е длъжна,а не ти на нея. Откакто татко почина се чувствам като кръгъл сирак. Аз отдавна съм родител и знам, че аз съм длъжна на детето си,не то на мене, защото ние не питаме децата,а ги създавам без тяхната роля.Дълго плаках заради несправедливостите и обвиненията към баща ми и мен. Сега знам, че не трябва да съм като нея, а и никога не съм била.
Приятели,които не те разбират са псевдоприятели, радвай се, че си се отървала от тях. ще се оправиш,времето лекува. Щесрещнешнови приятели,ще срещнеш любовта и един ден щебъдешпрекрасна майка. След многосълзи и отблъсквания от нейна страна,след кончината на баща ми,ми стана ясно,чеположението е непоправимои равих безразличие. Желая ти успех и щастие! Ще бъдеш обичана и го заслужаваш!

Напълно те разбирам. Само човек, който е изпитал това знае за какво иде реч. Аз съм на мнение, че НЕ дължим нищо на родителите си. ТЕ са ДЛЪЖНИ да ни гледат, защото ТЕ са решили да ни създадат! Не казвам да си неблагодарна, но в никакъв случай не се чувствай длъжна. До колкото разбирам все пак баща ти те иска, което е достатъчна причина да си силна. Фактът, че майка ти, или гаджето, или прителите са те "забравили" ми ок... то си е за тях, има причина да си останат в миналото. Що се отнася до по-млакия ти брат... ще мине време и сам ще разбере. Аз като теб също плаках много време, много нощи, чудех се защо, какво съм направила грешно, беше ми тежко... сама срещу света. Истината е, че ти нямаш вина. Повярвай ми, ще мине време и ще усетиш колко по-силна си! Ти не можеш да оправиш счупеното между родителите ти, но това което можеш да направиш е ти да не се "счупиш". Ще дойде щастието, това положение сега при теб е за да те научи на нещо. Не забравяй, че единственото нещо, което НЕ можеш да направиш е да върнеш времето. Животът е един (както казват) затова не позволявай тъгата и болката от неща, независещи от теб, да почернят младостта ти. Бих ти оставила мейл, на който можеш да ми пишеш, но формата за коментари не позволява, затова просто ще кажа - бъди силна! Има поговорка, която гласи "Седни на брега на реката и зачакай, съвсем скоро труповете на твоите врагове ще минат по течението". Разбира се поговорката е метафора и иде да рече, че ако имаш търпението, скоро нещата ще се обърнат. Не знам майка ти дали ще те потърси, но знам че някой ден ще проима нужда от теб! Убедена съм на 100%! Тогава ти ще си тази, която ще зададеш въпроса "Какво искаш от мен?" и можеш да затвориш. Защото (друга поговорка) "каквото повикало - такова се обадило". Успех миличка!

Разбери защо са се разделили, но не заемай страна. И майка ти и баща ти имат своите причини, проблеми и според мен заемайки позиция в спора, ти си обидила майка ти. Не е редно, това е жената, на която дължиш живота си. И не те мрази, няма майка, която да мрази децата си. Това е единствения човек, който ще те обича винаги и ще предпочете теб пред себе си. Не го забравяй. Същото се отнася и до баща ти, опитай се да оправиш взаимоотношенията си с нея без да разваляш тези с баща си. В крайна сметка това са родителите ти и на тях дължиш всичко, ама всичко и никога няма да можеш да им се отблагодариш както заслужават.
Пожелавам ти да оправите отношенията си, защото ще дойде момент, в който ще се самообвиняваш, ако не сте. Поздрави.

Хващай живота си в ръце и не се измъчвай за хора, които не заслужават!!!

Ама кой ги измисля постояно тези сълзливи истории---пълна глупост

Не съжалявай, дори да ти е майка, тя просто е лош човек. Мойта майка почина , но никога не ме е обичала, винаги гледаше за сестра ми , лиши ме от много блага в полза на сестра ми , но повярвай ми сега пък тя не е щастлива, само напред твоята любов и щастие те чакат. Успех.

здравей биь искал да се запознаем и да поговорим сега ще ти кажа че това е неина воля но помни че някой ден ще те потарси

ЗДРАВЕЙ МИЛА БИХ ИСКАЛА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ И ПОГОВОРИМ

да се запознаем лицно ще се радвам :)