Гледам другите и просто им завиждам за свободата
редакция:
Добър ден, имам един проблем. Аз съм момче на 16 от голям град и знам, че за хората на моята възраст се говори ''живей сега - животът е сега''. Аз много искам да живея за това правило, но за съжаление нашите най-много ме спират да го правя.
Знам, че са загрижени за мен, но просто заради тази загриженост те ме спират да изпробвам нови неща - например да изляза навън с приятели след 22:00, дори не мога да изляза навън (през деня) без майка ми да поиска подробно обяснение с кого, къде, защо излизам, кога ще се прибера.
Гледам другите и просто им завиждам за свободата им. . . Искам да отида на дискотека, да се напия заедно с приятелите си, да се запозная с нови хора.
Побърквам се, но не намирам решение.
Да не говорим, че и самочувствието ми пада, когато сред ''по-освободените''.
Помогнете
Знам, че са загрижени за мен, но просто заради тази загриженост те ме спират да изпробвам нови неща - например да изляза навън с приятели след 22:00, дори не мога да изляза навън (през деня) без майка ми да поиска подробно обяснение с кого, къде, защо излизам, кога ще се прибера.
Гледам другите и просто им завиждам за свободата им. . . Искам да отида на дискотека, да се напия заедно с приятелите си, да се запозная с нови хора.
Побърквам се, но не намирам решение.
Да не говорим, че и самочувствието ми пада, когато сред ''по-освободените''.
Помогнете
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
2 "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание),
3 "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята"...... Ето, Божието Слово казва, че ако почиташ родителите си ще ти бъде добре( в смисъл Бог ще ти даде добър живот и дълъг живот), това е заповед, придружена с обещание - ти избираш, Бог само препоръчва.Бунта към родителите и Бога носи много страдания в последствие.Пожелавам ти покорство, за да ти бъде добре!
Говорих с майка си и тя изтръпна от страх, когато разбра, че се опитвам да наруша вечерния час - страхува се за глобите, затова ще я разбера и ще почакам времето да мине (без да броя дните естествено)
:)
Аз бях в същото положение, докато не навърших 18 (жена съм)... Преди това имах право да излизам 1 път седмично до 22ч (повярвайте ми, не беше заради вечерният час). Освен ограничението за излизане всички домашни задължения бяха моя грижа (чистене, готвене, пране, висене по опашки за плащане на сметки и тн.) Това обаче не ми попречи да си имам гаджета, даже с едното изкарахме почти 2 години.Това момче доста ме подкрепяше в трудните моменти с майка ми...През цялото време си мечтаех за момента, в който ще навърша 18...
Когато навърших 18 (малко преди да завърша 11-ти клас) заминах да работя на морето- на 500км от майка ми :) Там нямаше как да ме контролира :)Изкарах невероятни месеци!!! Когато се прибрах се запознах с един мъж. Нямах никакви намерения да започвам връзка (бях решила, че ще уча много, за да си взема с отличен матурите и да кандидатствам във ВИУ, отново 500км от вкъщи...), но нещата се развиха по друг начин. Виждахме се всеки ден с Него, той ми помогна да си намеря и работа, която да не пречи на ученето... Майка ми усети, че вече няма как да ме контролира (не можеше да използва и "Все още си зависима от мен финансово. Докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила"). Една вечер (бяха се изминали 2 месеца от запознанството ми с Него) нещата с майка ми загрубяха и взех решението, че ще се изнеса окончателно от вкъщи... Направих го и не съжалявам изобщо.
Към днешна дата с този човек сме заедно от 6 години, имаме дъщеричка на 2 годинки; студентка съм последна година, имам и работа :)Е, вярно не уча в желаният университет, но все пак го желаех, за да съм далече от тормоза. Нямам никакви отношения с майка ми през това време. Не бих я и потърсила.
В момента вече в ролята на родител бих се постарала никога да не допускам грешките, които допусна майка ми.
Затова моят съвет е: изчакай още две години :) Намери си свястно гадже и ще видиш колко бързо ще мине времето :) После всичко ще е само горчив спомен :)