Би я пред всички, а тя си тръгна с него
редакция:
Здравейте, от доста време чета споделените истории в сайта и се асоциирам с някои от тях, но не вярвах, че ще дойде момента и аз да споделя.
Така се случи, че се бяхме разбрали с четирима приятели - две двойки, от които едната сестра ми и приятеля й, с който са заедно от 7 месеца, да отидем на ресторант, или по-правилно е да кажа на кръчма. По принцип всички знаеме що за стока е Жоро, приятеля на сестра ми, когато се напие и избягваме да се събираме с него, но все пак не можеме вечно да го отбягваме, нали?
Отидохме ние в кръчмата, избрахме си маса и седнахме. Първите часове нямаше никакви проблеми - пиехме, смеехме се, танцувахме. Докато на масата ни не седна един познат, който също се беше напил много. А когато се напие не можеш да му откажеш за нищо - настоява, моли те, заповядва. И стана така, че покани Ванеса, сестра ми, на танц.
Тя се позамисли, първо отказа, но той продължи да настоява и накрая се съгласи. Докато танцуваха погледнах към Жоро, чийто поглед беше толкова злобен, че направо тръпки полазиха по гърба ми. Имах чувството, че съм във филм, а той е серийния убиец. Опитах се да го успокоя и да му кажа, че нищо не е станало, но той отблъсна ръката ми и излетя през вратата.
Ванеса видя това и хукна след него. Оставих ги да си се оправят както намерят за добре, но в един момент отдръпнах пердето от прозореца и пред очите ми се разкри ужасна гледка. Жоро я беше хванал отзад за роклята и я блъскаше с всичка сила в стената като крещеше нещо.
Изтръпнах цялата, всичко ми се преобърна, все пак това беше малката ми сестра, изкрещях нещо на другото момиче, което беше с нас, и двете изтичахме при сестра ми и Жоро. Наталия, другата ни приятелка, успя някак си да дръпне Ванеса настрани, която плачеше, и я заведе на една маса в двора на заведението, за да се успокои. В момента, в който обаче се обърнах с лице към Жоро той ме нападна с юмруци и с най-обидни думи от типа на:
" Ей, мършо, ще те смажа и тебе! " Успях да го сритам и изтичах при сестра ми, която през хлипанията само повтаряше: "И преди ме е удрял, но сега не спираше! ". Разтреперих се цялата от нерви и изкрещях на Жоро: "Ти си побъркан! ", след което отново ме нападна с юмруци по лицето. След няколко удара Наталия успя да го избута от мене и той тръгна нанякъде.
Някак си Ванеса се успокои, изтри разтеклия се грим и хукна след Жоро да се "разбирали". Наталия ме дръпна в заведението и каза да ги оставя да се оправят. След около две минути до масата ни дойде Жоро и се обърна към мене със злобния поглед и стиснати челюсти. "Тебе колко бой те чака, ще те пребия, ще те смажа! ", ми каза. Не обърнах внимание, а изтичах навън да видя дали Ванеса е добре.
Забелязах, че си е облякла якето и си е взела чантата. Направо й казах: "Отивай към вкъщи, аз скоро ще се прибера. ", но тя поклати глава и каза, че отива да спи у Жоро. Първо я помолих, а след това направо й заповядах да заминава вкъщи, но тя така и не ме послуша и действително си тръгна с него.
Не знам какво да правя. Любовта ли си им е такава, да им се чуди човек. Но все още като се сетя как я блъскаше в стената и как я е удрял ръцете ми се разтреперват от нерви. А като си помисля, че след това тя доброволно си тръгна с него направо се питам защо ли се бутах и аз между шамарите, за да я спасявам.
Така се случи, че се бяхме разбрали с четирима приятели - две двойки, от които едната сестра ми и приятеля й, с който са заедно от 7 месеца, да отидем на ресторант, или по-правилно е да кажа на кръчма. По принцип всички знаеме що за стока е Жоро, приятеля на сестра ми, когато се напие и избягваме да се събираме с него, но все пак не можеме вечно да го отбягваме, нали?
Отидохме ние в кръчмата, избрахме си маса и седнахме. Първите часове нямаше никакви проблеми - пиехме, смеехме се, танцувахме. Докато на масата ни не седна един познат, който също се беше напил много. А когато се напие не можеш да му откажеш за нищо - настоява, моли те, заповядва. И стана така, че покани Ванеса, сестра ми, на танц.
Тя се позамисли, първо отказа, но той продължи да настоява и накрая се съгласи. Докато танцуваха погледнах към Жоро, чийто поглед беше толкова злобен, че направо тръпки полазиха по гърба ми. Имах чувството, че съм във филм, а той е серийния убиец. Опитах се да го успокоя и да му кажа, че нищо не е станало, но той отблъсна ръката ми и излетя през вратата.
Ванеса видя това и хукна след него. Оставих ги да си се оправят както намерят за добре, но в един момент отдръпнах пердето от прозореца и пред очите ми се разкри ужасна гледка. Жоро я беше хванал отзад за роклята и я блъскаше с всичка сила в стената като крещеше нещо.
Изтръпнах цялата, всичко ми се преобърна, все пак това беше малката ми сестра, изкрещях нещо на другото момиче, което беше с нас, и двете изтичахме при сестра ми и Жоро. Наталия, другата ни приятелка, успя някак си да дръпне Ванеса настрани, която плачеше, и я заведе на една маса в двора на заведението, за да се успокои. В момента, в който обаче се обърнах с лице към Жоро той ме нападна с юмруци и с най-обидни думи от типа на:
" Ей, мършо, ще те смажа и тебе! " Успях да го сритам и изтичах при сестра ми, която през хлипанията само повтаряше: "И преди ме е удрял, но сега не спираше! ". Разтреперих се цялата от нерви и изкрещях на Жоро: "Ти си побъркан! ", след което отново ме нападна с юмруци по лицето. След няколко удара Наталия успя да го избута от мене и той тръгна нанякъде.
Някак си Ванеса се успокои, изтри разтеклия се грим и хукна след Жоро да се "разбирали". Наталия ме дръпна в заведението и каза да ги оставя да се оправят. След около две минути до масата ни дойде Жоро и се обърна към мене със злобния поглед и стиснати челюсти. "Тебе колко бой те чака, ще те пребия, ще те смажа! ", ми каза. Не обърнах внимание, а изтичах навън да видя дали Ванеса е добре.
Забелязах, че си е облякла якето и си е взела чантата. Направо й казах: "Отивай към вкъщи, аз скоро ще се прибера. ", но тя поклати глава и каза, че отива да спи у Жоро. Първо я помолих, а след това направо й заповядах да заминава вкъщи, но тя така и не ме послуша и действително си тръгна с него.
Не знам какво да правя. Любовта ли си им е такава, да им се чуди човек. Но все още като се сетя как я блъскаше в стената и как я е удрял ръцете ми се разтреперват от нерви. А като си помисля, че след това тя доброволно си тръгна с него направо се питам защо ли се бутах и аз между шамарите, за да я спасявам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари