До всички, които са на кръстопът - действайте!

Така се случи, че останах без работа. Драмата не е голяма, излязох на борса, освен това и мъжа ми не ме лишава. Напуснах мястото, на което работех четири години, за да сбъдна своя мечта. Е, мечтата се осъществи, но трая няколко месеца. Това отново не е проблем за мен. Аз съм от хората, които искат да пробват всичко, което са си наумили, за да не стане следното след години - " Защо не пробвах ? Сега съжалявам. . . ".

Трудното при мен беше да изляза от зоната си на комфорт, а именно да напусна постоянната си работа, където всеки месец получавах сигурна заплата и някой друг подарък за празниците. Много се привързвам. Към места, вещи, хора, отношения. Четири години не са малко, особено когато харесваш колегите си. Но не се отнася и за самия работен процес.

Сега, когато вече не съм там, мога да кажа, че не беше толкова зле и може би не трябваше да напускам. След минута, две обаче ме връхлетяват спомени как изпадах в паника, когато нещо не е наред и не се движи според плана ми. Състоянията, с които трябваше да се справям без никой да подозира, защото съм си такава. . Не падам по гръб.

Но за какво ? Тревожех се и работех за нечии чужди мечти ? Жив и здрав да е създателят на тази компания, за която работех.
Но избереш ли себе си, пред теб се откриват толкова много възможности и започваш да откриваш страни, които не си подозирал, че имаш в себе си.

Повечето от вас, може би ще кажат, че съм се провалила. Напуснала съм работа от лиготия. Започнала съм нещо свое, не се е получило, отказала съм се.

Но ще ви опровергая. Това беше най-голямата ми победа над самата мен през последните години. Сега отново имам шанс да се докажа пред себе си. Пожелавам на всички, които са на кръстопът и не знаят какво да правят с живота си - рискувайте вътрешното си удобство! По този начин ще разширите мирогледа си и ще се чувствате обичани - от себе си.