Не мога да го забравя!
редакция:
Здравейте, за пръв път пиша в подобен форум и искрено се надявам да не ме съдите много строго! Иска ми се да споделя момент от живота ми, който ме преследва и до ден днешен. Аз съм на 23 години, момиче, което си пада по забавленията, по хубавия живот, обичам хората, обичам да комуникирам и да завързвам нови познанства. И точно така започна историята! с едно запознанство!
Всичко започна преди около 5 години! По това време точно бях приключила с една много болезнена за мен връзка и съвсем случайно чрез общи познати се запознах с едно момче, което ми направи впечатление с уникалното си чувство за хумор и прекрасната си усмивка! Оказа се, че той живее в София, а аз съм от провинцията, но въпреки това се виждахме много често!
Първоначално всичко беше чисто приятелски, докато в един момент осъзнах, че съм ужасно влюбена в него. Чаках с нетърпение момента, в който ще го видя. Треперех винаги, когато застанеше до мен, тогава се чувствах много щастлива! Всеки път, когато ме докоснеше, настръхвах! И това продължи почти 3 години, но за това време така и не му казах никога какво точно чувствам, той знаеше, виждаше в очите ми и в начина по който се държа с него какво чувствам, но така и не можах да го кажа с думи!
И един ден той просто си тръгна! Минаха вече 2 години от тогава, сега имам приятел, но не мога да спра да мисля за момчето, което ме караше да настръхвам, само чувайки гласа му! Търся очите му навсякъде и това ми пречи да изградя връзка със човека до себе! Не знам какво да правя! Как да продължа напред? Дали някога ще го забравя?
Всичко започна преди около 5 години! По това време точно бях приключила с една много болезнена за мен връзка и съвсем случайно чрез общи познати се запознах с едно момче, което ми направи впечатление с уникалното си чувство за хумор и прекрасната си усмивка! Оказа се, че той живее в София, а аз съм от провинцията, но въпреки това се виждахме много често!
Първоначално всичко беше чисто приятелски, докато в един момент осъзнах, че съм ужасно влюбена в него. Чаках с нетърпение момента, в който ще го видя. Треперех винаги, когато застанеше до мен, тогава се чувствах много щастлива! Всеки път, когато ме докоснеше, настръхвах! И това продължи почти 3 години, но за това време така и не му казах никога какво точно чувствам, той знаеше, виждаше в очите ми и в начина по който се държа с него какво чувствам, но така и не можах да го кажа с думи!
И един ден той просто си тръгна! Минаха вече 2 години от тогава, сега имам приятел, но не мога да спра да мисля за момчето, което ме караше да настръхвам, само чувайки гласа му! Търся очите му навсякъде и това ми пречи да изградя връзка със човека до себе! Не знам какво да правя! Как да продължа напред? Дали някога ще го забравя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
е колко трябва да си наивна, та още да таиш надежди ???