С какво заслужих такъв живот ..

С какво заслужих такъв живот ..
За пръв път споделям моят живот на толкова публично място. Тежко ми е и ще помоля за съдействие и съвети. .
Имах нормално семейство, живеех в една къща с майка си, баща си и родителите на баща ми. От ранна възраст живота ми нанесе най-тежкият удар- загубих майка си ( бях на 5 години, а тя едва на 26). Беше болна от Лупус, за което лекарите разбраха много късно.

Бях малка и не осъзнавах точно какво се случва, но единственото нещо, което знаех, е че моята майчица не беше при мен и ми липсваше. Останаха баща ми, баба и дядо да се грижат за мен. Година след смъртта на майка ми, баща ми се запозна с друга и замина да живее при нея. От ден на ден все повече се отчуждаваше, не помагаше за гледането ми. Не искам и да си представя какво е било на баба и дядо, когато съм им задавала въпроси -къде е майка ми, не може ли да я видя поне за малко . .

Но те бяха силни хора и не ме оставиха за момент, не ме лишаваха от нищо ( не казвам, че съм била разглезена). Баща ми и мащехата не искаха да ме взимат при тях, нито да помагат било то за храна, отопление, учебници и т. н.

Всичко беше добре при нас, докато баба и дядо не се разделиха. Макар и той да не беше при нас, никога не ме остави, винаги ни помагаше. Справяхме се с баба ми, докато живота отново не ни удари шамар право в лицето- отне и дядо ми. Тогава бях 7-ми клас и вече осъзнавах нещата.

Нямам думи, с които да ви опиша каква загуба беше за мен, най-прекрасния и мил дядо, човека на когото съм толкова благодарна си отиде просто ей така . . . И до ден днешен не мога да го преживея, да повярвам, че го няма.

Но животът за нас продължи, от ден на ден ставаше все по-трудно, а баща ми се отдалечаваше все повече и повече от мен. Претърпявахме много лишения, колкото да ни остане за единият хляб. В дните, в които дори и за хляб нямаше, баба плачеше и се молеше на баща ми да ни донесе пари, но той за нас никога нямаше. Как да наречеш такъв човек баща, как да го уважаваш, затова, че те е създал и оставил на произвола на съдбата ли ? Мразя го. . .

С моята мила баба затъвахме все повече и повече, тя тегли кредити, с които да ме облече за предстоящите учебни години , не всеки път имаше възможност да ги погасява. Живеем под напрежение, че всеки момент могат да дойдат кредитори със заплахи, да ни спрат водата, тока . .

Виждам я, че изнемогва и не мога да направя нищо. Живеем в малък град и няма работа. Не виждам изход от цялата тази пумия, в която сме заради "БАЩА МИ" .

Сега ми предстои абитурентски бал, за който на акъла на създателя ми изобщо не му е. Ще се справим . . отново сами.
И така, въртим се вечно в този кръг и затъваме, затъваме . . .
[Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.8
Общо 4 гласували
5 3
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

casi
casi
05.10.2013 23:48
Животът ни отнема близки хора, без да пита. За всичко си има причина. Болка днес, не значи автоматично завинаги. Помни, че никое зло не е вечно, както и никое добро. Пожелавам ти от все сърце да си здрава, както ти, така и баба ти, за да се подкрепяте занапред! Вярвай в доброто, то няма да закъснее!
1
0
кюсумюбал
кюсумюбал
30.09.2013 11:13
Станалото до момента не можеш да промениш,но се фокусирай в бъдещето.Там те чакат твоите успехи.Най-глупавото нещо е да се оставиш и да се самосъжаляваш.
Времето е пред теб.Успех!
2
0
Spasimir
Spasimir
30.09.2013 05:07
Господ взима и той дава. И на твойта врата ще почука късметът, възможността за по добър живот за теб и баба ти.
1
0
Дорина
Дорина
26.09.2013 15:10
За съжаление никой не може да избира родителите си. Живота те е поставил пред много изпитания, трудности и си успяла да ги преминеш. Хубавото е, че по този труден начин си се превърнала в прекрасен и стойностен човек, който оценява много правилно хората около себе си, подкрепата и може да разчита на себе си. Ти можеш да вземаш решения, да си проправяш път, да разсъждаваш, да преценяваш нещата много по-трезво от повечето си връстници. Това ще ти помогне да се бориш и занапред, понеже си изграден възрастен човек, рано си порастнала. Мисля че ще успееш да се оттърсиш, предстои ти да завършиш, а и правилно е казано в другия коментар, че ще намериш и половинка, която ще ти даде сила и сигурност. Дано всичко се нареди, вярвай в себе си и успех!
0
0
Gravitations
Gravitations
24.09.2013 11:38
Живота ти от малка не е много лек. Доколкото разбирам, не си и от тези които ще чакат на някой.
Достатъчно голяма си да започнеш работа. И на твоята врата ще изгрее Слънцето. Виждам че бащина подкрепа и обич не си видяла. Но ще дойде време ще те потърси, колелото се завърта.
Мило момиче, ти няма да си все така, очаква те много хубав живот, ще намериш подкрема в любим (говоря за момче/мъж) ще усетиш топлината и подкрепата от любимия и това ще те прави силна всеки път. Живота не е само болка, макар че ни поднася много изпитания, ние трябва да се справим с тях. Потърпи още малко, всичко ще се нареди за теб.
Сега е твой ред да помогнеш на баба ти, и да и се отблагодариш за грижите които е положила за да те изучи и отгледа.
Късмета ти няма да закуснее :)
0
0