Моето не може да се нарече живот

Хей,здравей!И аз преминах през същата фаза!Знам,изпитала съм го,много,много е гадно!Сега ще ти дам съвет как да го преодолееш,защото ако таиш,мислите си и все ги запазваш за себе си ето така става,или започва една здрава депресия,или в най-лошия случай се побъркваш...Сподели с някой може със семейството ти или пък с някой близка приятелка или с роднини няма значение,може и с психолог,но не мисля,че ти трябва все още.:)Усмихни се,радвай се на живота знам,че е трудно и не можеш,и те обземат тези мисли,но хеййй,почакай!Ако има предстоящи празници скоро някой рожден ден на някой близък или тържество,мисли за него повтаряй си на ум,как след това тържество ще се промени всичко,ще си по-щастлива,ще забравиш за тези проблеми мисли си,че примерно утрешния ден ще е слънчев,ще се забавляваш,ако не подейства излез сред природата.Намери си работа излизай по-честичко навън нищо,че е студено,облечи се хубаво на мен това ми подейства,или пък ето един метод дето и аз го използвах,значи имаш добра и лоша страна,лошата ти напомня за това ,но веднага добрата се включва и ти напомня за хубави моменти който предстоят,и ей така ако и това не помогне което не вярвам,можеш да се съветваш с психолог казано на кратко не мисли за тези неща мисли позитивноооо!!!:) Недей се депресира,лошо нещо е това,примерно аз си изливах емоциите в стихове,пишех,но ако не ти се отдава рисувай или пък в песен или в каквото искаш!

моят съвет че ти трябва да поговориш с някого за да излееш мъртвата си душа и да се роди нова която да те крепи на този свят недей се затваря в себе си споделяй няма значение с кого приятели майка,баща,сестра,брат или др роднини или приятели шото това се отразява много лошо на живота който живееш ше се погубиш сама намери просто някой който да те изслуша психолог той ще те изслуша на 100 % и ще ти даде съвети как да се рехабилитираш сред обществото

Не търси помощ от психолог- няма да ти помогне... Аз съм на 18 години. За секс и дума да не става- даже това ще те депресира още повече- а тези селяни с морално-етически проблеми /явно липса на морал и етика/ не ги слушай. Ако искаш пиши на емайл:ваклиновпавел@абв.бг /разбира се на латиница/ и ще се опитам да ти помогна, защото знам какво е точно в такива ситуаций.
П.П. Никога не се предавай, пред нищо- вселената винаги праща изненади точно когато най- малко предполагаме че ще станат /та нали за това са изненади/ :)

От пубертета е! Ще видиш след 2-3 години как ще влезнеш в друг свят, ако примерно отидеш да учиш някъде. Нови хора, гаджета ще те искат и т.н. Интересно ми е 16 годишно момиче, което не го вълнува все още безработицата......какви такива натрапчиви проблеми може да има, че чак и да ти се мре. Вдигни тая глава и се забавлявай докато ти е времето, че после живота като започне истински да те чука ще се смееш на сегашния си акъл :)

Момиче трябва да се влюбиш

Авторке, ако искаш да ми дадеш шанс, да се опитам да ти помогна, то потърси ме на скайпа ми: луд_балу (но с английски букви) или ми пиши във фейсбук Габриел Къневски

Как да не ти се живее, та ти си толкова мъничка още ! Започвам да си мисля, че Иван е прав :дд

Мога да те посъветвам да намериш някой да те чука по-честичко. Говоря здраво да те лашка, за да нямаш време за глупости и тъпи мисли. Ако няма кой пиши тук аз ще те опъвам по 3 пъти на ден и ще намериш смисъл :)

Потърси помощ при психолог! Преди време и аз имах един много сериозен проблем, който не ми позволяваше да живея спокойно и отидох при специалист. Помогна ми страшно много и сега вече съм добре. Преживях го и в момента са ми останали само лошите спомени. В никакъв случай не се предавай, защото живота е пред теб. Ще имаш много хубави и щастливи мигове в бъдеще, просто трябва да вземеш мерки докато е време. Не чакай повече, така само още повече задълбочаваш проблема си. Вярвай в силата на доброто и най-вече в Бог и всичко ще си дойде на мястото. Успех! :)

Едно време и аз бях така,ама защото нямах работа.На колко си години?

Щом си здрава, всичко друго може да се оправи.
Човешкия мозък е странно нещо и не трябва да се подценява, трябва да намериш път към щастието. В редки случаи липсата на определени вещества в мозъка могат да са причина и да имаш нужда от лекарска помощ, но според мен това трябва да е последен вариант.
И аз си мисля, че може би си изпаднала в някакво депресивно състояние. Може би просто трябва да изчакаш докато отмине. Или поеми инициативата и опитай да промениш нещо, какво те прави щастлива? За какво си мечтаеш? А как можеш да го постигнеш? Какво трябва да се промени - хората около теб, работата ти, мястото, където живееш? Какво те спира да го промениш?
Мислила ли си да се консултираш с психо терапевт? Не някой, който да те натъпче с лекарства, а някой който да анализира от къде идва това състояние и да потърси с теб изход от него.
Съгласна съм с мнението по-долу, че физическа активност, природа и социални контакти ще помогнат.
Като ти стане много криво, пусни си някоя комедия и я остави да те разсмее.
Успех!!!

Случва се на всеки да мине през такива периоди в живота си. При всеки е индивидуално, но има и общи принципи за излизане от подобни кризи и състояния. Знайте едно- най- важното е режимът, който спазвате, тоест пушите ли, пиете ли, прекалявате ли с интернет, губите ли си времето по принцип и т.н. Водете по- активен и действен живот навън, на въздух, сред природата, контактувайте с хора, колкото и да ви е тежко, търсете разнообразие и лека-полека нещата ще се нормализират. С две думи работете много и си почивайте много. Намирайте време за релакс и анализиране на живота ви досега- от къде сте тръгнали, до къде сте стигнали, какво трябва да отстраните, какво да подобрите, за да се чувствате по-силни и способни. И не приемайте тревожните мисли, като напаст, напротив поздавете ги и им благодарете,че са дошли при вас и ви помагат да разберете много неща, за които не сте се сещали преди това. Тези тревожни мисли не са ваш враг, а приятел, те ви сигнализират, предпазват и насочват. След като ги осъзнаете и разберете, ще се почувствате по-мъдра и по-силна- ще знаете как да постъпвате занапред, как да се предпазвате от нежелани ситуации, как да творите и да се осъвършенствате.

Бри, може би единственото, от което боледувам, е тази разочарованост от живота.

И аз съм така момче на 23 години съм, винаги отличник първенец а сега съм забил в една дупка. Ходил съм на психолози психиатри навремето, освен че ми объркаха живота в пъти и ме тъпчеха със силни психотропи нищо добро не видях. Писаха е имам параноидно разстройство другия път шизофрения, следващите пъти депресия, мисля че е напълно нормално да съм депресиран след загуба на най близките си и финансови неуредици но сега малко по малко се боря с ежедневието, сивотата. Спасява ме музиката, приятелите, спорта и знам ,че един ден това ще е една черна страница в живота ми. Мисълта ми е не губи надежда почивай си, не се впрягай и не мисли за себе си като за жертва и че няма изход защото има къде къде по трудни моменти и хора които се справят успешно!

Благодаря ви Бри, Ани, Иве.
Пробвала съм с такива почивки, но за жалост, ефектът беше отрицателен, защото изведнъж се сблъсках с реалността отново. Пробвала съм и други методи за борба с пренатоварването ми, но всички завършиха с неуспех.
Признавам си, страх ме е да посетя медицинско лице, защото, може би разбрахте от статията, имам проблем със споделянето, а ако не познавам човека, още повече.
Май съм неспасяема.

Много се дразня като чуя за лекар... Никой не се сеща, че хората около нас трябва да помогнат, "депресията" не се поражда току така. Не знам точно какви проблеми ти се трупат, но имам една съученичка, с която се виждам всеки ден, познавам и родителите й. Всички я натискат да прави неща, които тя не иска - тя иска да учи в Икономически университет, техните - в Художествена академия и т. н. Общо взето всичко, което иска, спира да има значение щом някой около нея каже "Ама защо така ще правиш, защо не...". Питала съм я защо все се съгласява, тя отговори, че се страхува да не загуби доверието на околните, което ми говори, че само им угажда.Съответно все е сериозна и угрижена, също така, както при теб ако й се натрупа почва да плаче.
Разбира се има и такива хора дето всичко им е наред, но пак са в едно такова състояние, тях не мога да ги оправдая, защото не ги разбирам...
Както и да е, дано всичко се нареди, опитай се да си намериш някаква опора, успех!

Аз бих ти препоръчала почивка или екскурзия - поне 10 дни. Знам, че това е въпрос на пари и време, но ако можеш да го направиш, мисля че ще помогне. Да не мислиш за ежедневието, да се отдалечиш малко и да видиш нещата от далече.
Хората често много се задълбават в ежедневието, притесняват се твърде много, ядосват се, приемат за много важни неща, които всъщност нямат голямо значение и "чакат кораб, без да осъзнаят, че са на летище".
Опитай да мислиш какво те прави щастлива и да обръщаш възможно най-малко внимание на това, което те ядосва. Отдели повече време за себе си - вечер по един час, вземи си хубава книга, чаша чай и се опитай да си почиваш, без да се ядосваш, без негативни мисли.
Помисли какво те прави щастлива и го прави по-често, малките неща - разходки в парка, любими места да пиеш кафе, любима храна за вечеря. Без причина, качи се на автобуса и отиди за уикенд на морето, еднодневна разходка до Гърция или Турция - колкото по-често си по-далече от проблемите, мислено и физически, толкова по-малки ще изглеждат те.
В дългосрочен план, определи какво не те прави щастлива и какво трябва да промениш и как може да го направиш. Не се притеснявай, че целите ще отнемат време, за да ги постигнеш, времето ще мине така или иначе.
Може би просто страдаш от пролетна умора, може би си изморена, помисли за хубавите неща, които те правят щастлива - първо малките, после големите!
Успех!

момиче не се обиждай ,сподели с родителите си и иди на лекар.с риск да скочиш срещу мен синтомите който ми описваш са депресия.майка ми страдаше от депресия не се лекуваше и стигна до там че лекара и постави диагноза шизофрения.не е срамно да потърсиш помощ ,ще е лошо ако проблема ти се задълпочи.а виждам че за теб не е късно,расъждаваш добре.млада си не се погубвай така.