Моето не може да се нарече живот

Хей,здравей!И аз преминах през същата фаза!Знам,изпитала съм го,много,много е гадно!Сега ще ти дам съвет как да го преодолееш,защото ако таиш,мислите си и все ги запазваш за себе си ето така става,или започва една здрава депресия,или в най-лошия случай се побъркваш...Сподели с някой може със семейството ти или пък с някой близка приятелка или с роднини няма значение,може и с психолог,но не мисля,че ти трябва все още.:)Усмихни се,радвай се на живота знам,че е трудно и не можеш,и те обземат тези мисли,но хеййй,почакай!Ако има предстоящи празници скоро някой рожден ден на някой близък или тържество,мисли за него повтаряй си на ум,как след това тържество ще се промени всичко,ще си по-щастлива,ще забравиш за тези проблеми мисли си,че примерно утрешния ден ще е слънчев,ще се забавляваш,ако не подейства излез сред природата.Намери си работа излизай по-честичко навън нищо,че е студено,облечи се хубаво на мен това ми подейства,или пък ето един метод дето и аз го използвах,значи имаш добра и лоша страна,лошата ти напомня за това ,но веднага добрата се включва и ти напомня за хубави моменти който предстоят,и ей така ако и това не помогне което не вярвам,можеш да се съветваш с психолог казано на кратко не мисли за тези неща мисли позитивноооо!!!:) Недей се депресира,лошо нещо е това,примерно аз си изливах емоциите в стихове,пишех,но ако не ти се отдава рисувай или пък в песен или в каквото искаш!

моят съвет че ти трябва да поговориш с някого за да излееш мъртвата си душа и да се роди нова която да те крепи на този свят недей се затваря в себе си споделяй няма значение с кого приятели майка,баща,сестра,брат или др роднини или приятели шото това се отразява много лошо на живота който живееш ше се погубиш сама намери просто някой който да те изслуша психолог той ще те изслуша на 100 % и ще ти даде съвети как да се рехабилитираш сред обществото

Не търси помощ от психолог- няма да ти помогне... Аз съм на 18 години. За секс и дума да не става- даже това ще те депресира още повече- а тези селяни с морално-етически проблеми /явно липса на морал и етика/ не ги слушай. Ако искаш пиши на емайл:ваклиновпавел@абв.бг /разбира се на латиница/ и ще се опитам да ти помогна, защото знам какво е точно в такива ситуаций.
П.П. Никога не се предавай, пред нищо- вселената винаги праща изненади точно когато най- малко предполагаме че ще станат /та нали за това са изненади/ :)

От пубертета е! Ще видиш след 2-3 години как ще влезнеш в друг свят, ако примерно отидеш да учиш някъде. Нови хора, гаджета ще те искат и т.н. Интересно ми е 16 годишно момиче, което не го вълнува все още безработицата......какви такива натрапчиви проблеми може да има, че чак и да ти се мре. Вдигни тая глава и се забавлявай докато ти е времето, че после живота като започне истински да те чука ще се смееш на сегашния си акъл :)

Момиче трябва да се влюбиш

Авторке, ако искаш да ми дадеш шанс, да се опитам да ти помогна, то потърси ме на скайпа ми: луд_балу (но с английски букви) или ми пиши във фейсбук Габриел Къневски

Как да не ти се живее, та ти си толкова мъничка още ! Започвам да си мисля, че Иван е прав :дд

Мога да те посъветвам да намериш някой да те чука по-честичко. Говоря здраво да те лашка, за да нямаш време за глупости и тъпи мисли. Ако няма кой пиши тук аз ще те опъвам по 3 пъти на ден и ще намериш смисъл :)

Потърси помощ при психолог! Преди време и аз имах един много сериозен проблем, който не ми позволяваше да живея спокойно и отидох при специалист. Помогна ми страшно много и сега вече съм добре. Преживях го и в момента са ми останали само лошите спомени. В никакъв случай не се предавай, защото живота е пред теб. Ще имаш много хубави и щастливи мигове в бъдеще, просто трябва да вземеш мерки докато е време. Не чакай повече, така само още повече задълбочаваш проблема си. Вярвай в силата на доброто и най-вече в Бог и всичко ще си дойде на мястото. Успех! :)

Едно време и аз бях така,ама защото нямах работа.На колко си години?