Здравейте,
искам да ви споделя един проблем, който започва да ми пречи на нормалния живот.
Още от малка си бях затвореничка, не споделях с никого какво се случва, държах нещата в себе си само от време на време да кажа нещичко и толкова. Сега вече споделянето се превърна в голяма трудност.
Всичко, което ми е на главата сега, настоящите проблеми и тревоги, може би повечето бихте приели за нищо работа, но разберете ме, пречупиха ме. Проблемите не са разнообразни по характер, напротив, еднотипни са, но се увеличиха много, като количество. Не знам какво се случва, но го усещам, душата в мен сякаш е умряла. Сякаш през мен е минал куршум и раната все още зее.
Страхувам се за себе си, станах по-неуверена, плача все по-често, не виждам смисъла на съществуването си. Все по-често си мисля и желая най-лошото, защото не смятам, че моето може да се нарече живот.
Моля ви, ако имате предложения как да нормализирам настоящата ситуация, помогнете ми.
Моето не може да се нарече живот

Снимка: ezine.bg