Моето не може да се нарече живот

Здравейте,
искам да ви споделя един проблем, който започва да ми пречи на нормалния живот.
Още от малка си бях затвореничка, не споделях с никого какво се случва, държах нещата в себе си само от време на време да кажа нещичко и толкова. Сега вече споделянето се превърна в голяма трудност.

Всичко, което ми е на главата сега, настоящите проблеми и тревоги, може би повечето бихте приели за нищо работа, но разберете ме, пречупиха ме. Проблемите не са разнообразни по характер, напротив, еднотипни са, но се увеличиха много, като количество. Не знам какво се случва, но го усещам, душата в мен сякаш е умряла. Сякаш през мен е минал куршум и раната все още зее.

Страхувам се за себе си, станах по-неуверена, плача все по-често, не виждам смисъла на съществуването си. Все по-често си мисля и желая най-лошото, защото не смятам, че моето може да се нарече живот.

Моля ви, ако имате предложения как да нормализирам настоящата ситуация, помогнете ми.

Виж повече

Сподели във Facebook

Подобни Истории

‹›

Дадох живот, но съсипах живота си88

Живея таен живот от родителите си4

Моето друго аз - да живееш двойнствен живот и да е знаеш кой си2

Объркан живот8

Кога моето момче ще стане мъж??2

Сестра ми е гроба,а аз живея нейния живот!5

Живот на кредит!1

Сложен любовен живот..1

Спомних си предишния живот!Sweety

Коментари (18)

Прати ми имейл при нов коментар

Изпрати

Alishilla

17.10.2016 17:27

Хей,здравей!И аз преминах през същата фаза!Знам,изпитала съм го,много,много е гадно!Сега ще ти дам съвет как да го преодолееш,защото ако таиш,мислите си и все ги запазваш за себе си ето така става,или започва една здрава депресия,или в най-лошия случай се побъркваш...Сподели с някой може със семейството ти или пък с някой близка приятелка или с роднини няма значение,може и с психолог,но не мисля,че ти трябва все още.:)Усмихни се,радвай се на живота знам,че е трудно и не можеш,и те обземат тези мисли,но хеййй,почакай!Ако има предстоящи празници скоро някой рожден ден на някой близък или тържество,мисли за него повтаряй си на ум,как след това тържество ще се промени всичко,ще си по-щастлива,ще забравиш за тези проблеми мисли си,че примерно утрешния ден ще е слънчев,ще се забавляваш,ако не подейства излез сред природата.Намери си работа излизай по-честичко навън нищо,че е студено,облечи се хубаво на мен това ми подейства,или пък ето един метод дето и аз го използвах,значи имаш добра и лоша страна,лошата ти напомня за това ,но веднага добрата се включва и ти напомня за хубави моменти който предстоят,и ей така ако и това не помогне което не вярвам,можеш да се съветваш с психолог казано на кратко не мисли за тези неща мисли позитивноооо!!!:) Недей се депресира,лошо нещо е това,примерно аз си изливах емоциите в стихове,пишех,но ако не ти се отдава рисувай или пък в песен или в каквото искаш!

-0

Пламен

01.10.2015 19:27

моят съвет че ти трябва да поговориш с някого за да излееш мъртвата си душа и да се роди нова която да те крепи на този свят недей се затваря в себе си споделяй няма значение с кого приятели майка,баща,сестра,брат или др роднини или приятели шото това се отразява много лошо на живота който живееш ше се погубиш сама намери просто някой който да те изслуша психолог той ще те изслуша на 100 % и ще ти даде съвети как да се рехабилитираш сред обществото

-0

Павел Ваклинов

16.07.2014 21:23

Не търси помощ от психолог- няма да ти помогне... Аз съм на 18 години. За секс и дума да не става- даже това ще те депресира още повече- а тези селяни с морално-етически проблеми /явно липса на морал и етика/ не ги слушай. Ако искаш пиши на емайл:ваклиновпавел@абв.бг /разбира се на латиница/ и ще се опитам да ти помогна, защото знам какво е точно в такива ситуаций.
П.П. Никога не се предавай, пред нищо- вселената винаги праща изненади точно когато най- малко предполагаме че ще станат /та нали за това са изненади/ :)

-1

Банго

28.05.2014 16:04

От пубертета е! Ще видиш след 2-3 години как ще влезнеш в друг свят, ако примерно отидеш да учиш някъде. Нови хора, гаджета ще те искат и т.н. Интересно ми е 16 годишно момиче, което не го вълнува все още безработицата......какви такива натрапчиви проблеми може да има, че чак и да ти се мре. Вдигни тая глава и се забавлявай докато ти е времето, че после живота като започне истински да те чука ще се смееш на сегашния си акъл :)

-0

димитър

26.05.2014 04:15

Момиче трябва да се влюбиш

-0

Габриел

19.05.2014 00:09

Авторке, ако искаш да ми дадеш шанс, да се опитам да ти помогна, то потърси ме на скайпа ми: луд_балу (но с английски букви) или ми пиши във фейсбук Габриел Къневски

-0

вилсс

18.05.2014 22:32

Как да не ти се живее, та ти си толкова мъничка още ! Започвам да си мисля, че Иван е прав :дд

-1

Иван

18.05.2014 06:25

Мога да те посъветвам да намериш някой да те чука по-честичко. Говоря здраво да те лашка, за да нямаш време за глупости и тъпи мисли. Ако няма кой пиши тук аз ще те опъвам по 3 пъти на ден и ще намериш смисъл :)

-10

Кил

18.05.2014 19:06

А аз ти предлагам нито да пишеш, нито да говориш. От това, което чета, оставам с впечатление, че нито можеш да си умен, нито да чукаш добре, защото за второто изисква първото.

-1

yoana

17.05.2014 20:53

Потърси помощ при психолог! Преди време и аз имах един много сериозен проблем, който не ми позволяваше да живея спокойно и отидох при специалист. Помогна ми страшно много и сега вече съм добре. Преживях го и в момента са ми останали само лошите спомени. В никакъв случай не се предавай, защото живота е пред теб. Ще имаш много хубави и щастливи мигове в бъдеще, просто трябва да вземеш мерки докато е време. Не чакай повече, така само още повече задълбочаваш проблема си. Вярвай в силата на доброто и най-вече в Бог и всичко ще си дойде на мястото. Успех! :)

-0

shukran

13.05.2014 10:24

Едно време и аз бях така,ама защото нямах работа.На колко си години?

-0

13.05.2014 20:48

На 16 и безработицата не ме вълнува все още...

-0