Друга забременя от него
редакция:
Здравейте! Дълго се колебах, дали да споделя своята история. В крайна сметка реших да я напиша и дано малко по-срамежливите и страхливите си вземат поука от моята история. Ето я и нея.
Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.
Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.
След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.
След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.
Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.
Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.
Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.
Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.
След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.
След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.
Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.
Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.
Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Само защото има дете?
Много хора на по-късен етап осъзнават грешките си,но дотогава,под действието на емоцията са допуснали много грешки.
Ако наистина го обичаш трябва да приемеш детето.
Ако проблемът е детето,което се е появило в период,когато сте били разделени,тогава е по-добре да си кажете чао.
Вярно е, че има текстови редактори, но това че хората не ги ползват не ги прави "мързели невежи"!
Има много хубав виц за нас българите и за нашите форуми. Няма да го цитирам целия само ще спомена, че единствено ние не само не даваме съвети ами се и нагрубяваме!!!
А и явно в душата ти е доста объркано защото аз почти нищо не разбрах.. ;)