Друга забременя от него

редакция:
stoikastoikaНовак
Друга забременя от него
Здравейте! Дълго се колебах, дали да споделя своята история. В крайна сметка реших да я напиша и дано малко по-срамежливите и страхливите си вземат поука от моята история. Ето я и нея.

Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.

Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.

След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.

След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.

Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.

Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.

Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
Магдалена Кушлева
Магдалена Кушлева
Любовта трябва да се изживее,ако наистина не обича жена си ще доиде ден когато ще е до теб,стига да вярваш и да умееш да чакаш,иначе цял живот ще съжаляваш за тази не иживяна любов.
24.12.2013 07:51
2
Говноеж
Говноеж
Недей рева, дете.Ще си намериш някой. Магарета, колкото искаш.
01.12.2013 21:41
10
1
Покажи всички подкоментари
stoika
stoika
Много ви благодаря за съветите и окуражителните думи!
30.09.2013 12:09
1
Покажи всички подкоментари
нина
нина
Историята ти е близка до моята младежка любов,с тази разлика,че мен родителите му не ме изкаха заради основното ми образование и ниска квалификация.Точно както и при теб,той се ожени за друга и има две прекрасни близначета,а аз страдах с години,но живота с течение на времето ме запозна с бащата на детето ми и проблемите ми вече бяха от друго естество.Последва нова раздяла и реших ,че по добре сама от колкото зле придружена.Минаха общо 10 години от раздялата ми с младежката ми любов,когато съдбата ни събра отново,случайно в заведението в което работеше като готвач.Приятелката ми го забеляза да се мота зад бара и когато подледите ни се засякоха усетих онова неописуемо чувство в стомаха.Той седна при нас и с нескрита радост ме разпитваше за живота ми а когато разбра,че съм свободна ме помоли да му дам номера си и да се видим отново.Разбира се бях на седмото небе,все пак той бе голямата ми любов.Виждахме се всеки ден,беше най-нежният,най-милият мъж в света.Разказа ми за семейството си,боготвореше децата си,но със съпругата си били просто приятели,била чудесна майка,перфектна домакиня,но го нямало другото......никакъв секс!Така срещите ни продължиха няколко месеца,до Великден,когато в полунощ телефонът му звънна и дечицата му го попитаха няма ли да се прибере а той им отговори,че има много работа и сигурно ще се върне сутринта.Заболя ме сърцето,поставих се на мястото на съпругата и децата му и се разплаках,не исках заради мен те да страдат и му казах да се прибира и да не ми се обажда повече и той ме разбра.Взехме си сбогом,а сължите ни течаха и на двамата.След време,от наши общи познати разбрах,че е заминал да работи в чужбина.Прибирал се само за нова година и до сега се питам дали постъпих правилно като го отблъснах!Така че,моето мнение е,ако се обичате-вземете се!
30.09.2013 10:32
2
даниела
даниела
Неразбрах.Още ли искащ да бъдещ с този мъж?И ако имащ това желание,това независи само от теб.Ако тоѝ няма желание да е с теб.Както независи от теб дали роднините му ще общуват с теб.Единственният вариант да ги одалечищ от себе си е като ги нагробищ.А ако нежелаещ да ги нагробяващ.Кажи им право в очите,защо нежелаещ да контактуващ с тях.И да не те занимават с техния живот,че потози начин ти неможещ да продължищ собствения си.Тоѝ има дете.Ти сигорно също желаещ да имащ дете и съпруг.А щом тоѝ е с нея а не стеб,значи тоѝ не е мъжа.Има маже,които си гледат децата(пак от такива грещки и нежелаят да са с маиките им)и живеят с жената която обичат.
29.09.2013 17:10
1
stoika
stoika
И заради детето и защото живее с майката на детето.За съжаление,тя се опитва да го командва и той я слуша.Явно заради детето той е с нея и в това е основният проблем...
29.09.2013 15:31
Мария
Мария
Аз не виждам защо трябва да го забравяш,като между вас няма проблем,а и семейството му те иска?
Само защото има дете?
Много хора на по-късен етап осъзнават грешките си,но дотогава,под действието на емоцията са допуснали много грешки.
Ако наистина го обичаш трябва да приемеш детето.
Ако проблемът е детето,което се е появило в период,когато сте били разделени,тогава е по-добре да си кажете чао.
29.09.2013 11:27
1
stoika
stoika
Съжалявам,но аз не очаквам всеки един да ме разбере.Всеки си има собствено виждане на нещата и ако не ви харесва или не ви допада историята ми,не сте длъжни да пишете.Аз търся помощ и отговор на въпросите ми,ако не смятате,че можете да ми помогнете за историята ми,ще ви помоля да не ми пишете коментари!!!
27.09.2013 22:25
Деситка
Деситка
Не разбирам това вторачване в правописа!!! Вярно е, че много постове не са издържани като граматика и стил, но тук не сме на конкурс по правилно писане!!! Ако съм разбрала добре ТУК хората си споделят лични истории, преживявания, терзания... Та нима всички трябва да пишем идеално?!?! Добре би било за общата култура, на човека ако владее по-добре граматиката и правописа, но дори и да не е така нима това го прави по-малко стойностен?!?! Не всички са отличници по български език и литература, но някак си съумяват да бъдат добри хора!!! И обратното важи- владеят езици до съвършенство, но по душа саааа... И преди да ми направят забележка някои хора ще добавя, че знам с колко "а" се пише думата "са"! :)
Вярно е, че има текстови редактори, но това че хората не ги ползват не ги прави "мързели невежи"!
Има много хубав виц за нас българите и за нашите форуми. Няма да го цитирам целия само ще спомена, че единствено ние не само не даваме съвети ами се и нагрубяваме!!!
27.09.2013 19:28
2
1
Александра
Александра
..искам да кажа нещо и то не е по повод на историята а отново за граматиката.Дори казвайки извинявам се за ПРОПУСНАТИТЕ грешки ти отново бъркаш...правилно е извинявам се за ДОПУСНАТИТЕ грешки.. ;)
А и явно в душата ти е доста объркано защото аз почти нищо не разбрах.. ;)
27.09.2013 16:13
1
2
1
Покажи всички подкоментари

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка: