Признах ѝ чувствата си и не разчитам знаците, които ми дава

Здравейте. Имам един проблем и ми трябва съвет, безпристрастен и обективен. Ето и моята история.

Влюбих се в колежка като хлапак на 15 г. Тя е по-голяма от мен и е необвързана. Всеки ден пътувахме заедно за работа и от работа на прибиране, и през това време сме си споделяли и разговаряли за нормалните житейски битовизми.

Един ден се усетих, че постоянно мисля за нея, че когато мисля за нея се усмихвам неусетно, а когато съм с нея мрачното ежедневие не е толкова мрачно. Както казах като 15 годишен хлапак.

И така няколко месеца докато един ден не реших че можеби трябва да и кажа какво чувствам. И така срам не срам признах и чувствата си. Тя бе малко изненадана и развълнувана и притеснена, може би.

Получих много елегантен и добре аргументиран отказ. От тогава между нас има известна дистанция с моменти на приливи и отливи. Има моменти когато всичко е наред, и е видимо че и е приятно с мен. Но също така понякога стои на страни, въпреки че не сме сами а с други колеги. В такива случаи се чувствам объркан и виновен за нещо, което не съм направил.

Никога не съм говорил с никой за чувствата си към нея освен с нея, не съм я коментирал, обиждал или нещо от сорта. Не разбирам тя сърдили ми се, отбягвали ме, притеснявам ли я, или и тя има чувства към мен и това я притеснява. Уверявам ви не съм натрапник и досадник.