Гордостта ми пречи да му призная чувствата си
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, жена съм на 29 години, а се чувствам, като тинейджър, накратко работя в заведение и съответно си имаме снабдители, та точно в лицето на такъв човек срещнах сегашната си тръпка. Преди винаги ми е правил впечатление, много е красив, но когато стана наш клиент, освен снабдител и доведе едно девойче с него, изведнъж ми светна, че го искам(((и то много.
По принцип съм много устата, шегуваме се с него, погледи. . но до там, питам го понякога за девойчето с него, а той казва, че е само приятелка, която постоянно му звъни, а той няма време за нея (Във фейса и има тяхна обща снимка, прегърнати).
Общо взето с всеки изминал ден хлътвам повече, а не знам как да се справя със ситуацията, приятелки ме съветват направо да му го кажа в очите, но аз имам една неземна ГОРДОСТ и не мога да се преборя с нея, пък и нали за това сме жени - да сме ухажвани? ? ?
По принцип съм много устата, шегуваме се с него, погледи. . но до там, питам го понякога за девойчето с него, а той казва, че е само приятелка, която постоянно му звъни, а той няма време за нея (Във фейса и има тяхна обща снимка, прегърнати).
Общо взето с всеки изминал ден хлътвам повече, а не знам как да се справя със ситуацията, приятелки ме съветват направо да му го кажа в очите, но аз имам една неземна ГОРДОСТ и не мога да се преборя с нея, пък и нали за това сме жени - да сме ухажвани? ? ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 10
53
44
31
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари
според мен ако той има нещо към теб ще си проличи,а не може ли някак си на майтап да го поканиш някъде да пийнете да се видите и след това задръжките може да паднат и той да се отпусне и да излезне нещо,иначе според мен е тъпо като идва в магазина да му кажеш изпитвам нещо към теб и кво той ще ти връхлети!
Просто се виждате другаде и тогава вече може да стане нещо!
Колкото до проблема ти - аз съм същата и няколко пъти вече ми се е случвало от много колебание и мислене, просто да изпусна шанса си. От тогава съм на принципа - "по-добре да съжалявам за това, което съм казала, от колкото за това, което не съм". Та общо взето те съветвам да му кажеш - ти така или иначе няма какво да загубиш в случая, може само да спечелиш.